България има 1 г. да създаде орган, който да регулира използването на изкуствения интелект

Първият в света законодателен акт за изкуствен интелект (AI), който има за цел да регулира рисковете, създавани от развитието на технологията, влезе в сила в четвъртък в ЕС. Това предвижда сериозни промени за всички технологични компании, които искат да оперират на европейския пазар – дори за най-големите в сектора.

Единственият по рода си Европейски законодателен акт ще управлява начина, по който компаниите разработват, използват и прилагат AI в технологиите си. Целта – да се създаде безопасна среда за развитие на бизнеса. Прави го, като разделя системите, които използват AI, в 4 категории спрямо риска, който представляват.

Всички технологии в категория „минимален“ или „никакъв риск“ не подлежат на регулации и могат да продължат да бъдат използвани. Системите, които представляват ограничен риск, по закон трябва ясно да обозначат, че

съдържанието им е генерирано от изкуствен интелект

В тази категория попадат и набралите популярност през последните години deepfakes – манипулирани видеа, аудио-записи или изображения.

Има и технологии, обозначени с „висока степен на риск“ за обществото. Те, макар и да се използват свободно в някои държави по света, вече са забранени в ЕС. Такава е например системата за биометричната идентификация в реално време. В ежедневието ни тази система означава всяка камера да може да разпознае лицето ни по всяко време. Това би могло да бъде причина хората сами да си налагат цензура на държанието, за да не си навлекат неприятности. Европейските регулатори смятат, че подобна практика е в разрез с ценностите на съюза и нарушава правата на гражданите. Тази технология се ползва в държави като САЩ и ОАЕ. В ЕС те все пак ще може да се използват в определени области – например от полицията при воденето на криминални разследвания.

В разработването на иновативното законодателство има и българска заслуга – докладчик в сянка бе депутатът от миналия Европарламент Петър Витанов, а главен докладчик в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към закона за AI бе Ева Майдел – член на ЕП и в настоящия му мандат. Витанов изготви предварителен доклад за прилагането на изкуствения интелект в полицията и правораздаването, по който е писан законът. От доклада на евродепутата става ясно, че досега полицията е използвала редица дискриминационни практики – вече забранени от закона. Майдел пък бе пряко замесена в изготвянето на подходящи пазарни условия и предоставянето на ресурси на европейските компании, които разработват сложната технология. Това бе важна част от законодателството, тъй като европейските регулатори имаха задачата

да не задушат бизнеса със закона,

а да го стимулират, за да бъде конкурентоспособен на технологиите в САЩ и останалата част от света.

Предложен за първи път от Европейската комисия през 2020 г., законът има една основна задача – да се справи с потенциално отрицателните въздействия на изкуствения интелект. Пример за такива е класифицирането на хората от машина на база на тяхното социално поведение или лични характеристики.

През юни 2023 г. на пресконференция председателката на ЕП Роберта Мецола обяви новаторския закон заедно с докладчиците Брандо Бенифеи и Драгош Тудораке. Тогава бе поставен акцент на утвърждаването на ориентиран към човека, надежден AI, който да защитава здравето, безопасността, основните права и демокрацията от потенциално вредните му ефекти.

ЕП прие новаторското законодателство през март, а на първи август влезе официално в сила. Това определя поредица от дати и стриктен график, според който постепенно правителствата на държавите членки, както и бизнесите да се приспособят към законодателството, да го спазват и да го регулират. Националните правителства на членките на блока, включително и българското, имат срок до 2 август 2025 г., за да създадат органи, които да регулират технологичните компании и да наблюдават за спазването на закона. По-голямата част от правилата ще започнат да се прилагат на 2 август 2026 г. – 2 г. след влизането на закона в сила. Идеята е да се осигури преходен период, в който бизнесът и правителствата да се приспособят, без да се създава хаос.

За да се преодолее преходният период преди пълното прилагане, ЕК изработи Пакта за AI. С тази инициатива разработчиците на технологията имат възможност доброволно да приемат ключови задължения по закона преди установените срокове, както и да споделят опит с професионалисти в сектора. Около 700 компании вече са проявили интерес да се присъединят към пакта, съобщи „Евронюз“.

Анализатори очакват, че законът ще промени облика на технологичната индустрия не просто на територията на ЕС, но в целия свят. На практика законът

ще регулира всяка една компания,

която работи на европейския пазар. Това включва гиганите „Майкрософт“, „Мета“, „Амазон“, „Епъл“ и др., за които ЕС е ключов пазар. Очаква се, че законът далеч ще надхвърли пределите си и ще обхване дори бизнеси, които не са свързани с разработването на технологията, а я използват под някаква форма. Си Ен Би Си даде пример с факта, че „Мета“ вече е ограничила в ЕС изкуствения интелект, който насочва алгоритмите. Предстоят големи промени, категорични са експерти.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar