От целия Евросъюз само в България има два вида доживотен затвор, казва още ръководителят на катедра „Наказателноправни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

– Проф. Панайотов, стар ли е вече Наказателният кодекс (НК)? Неотдавна отбелязахте неговия 50-и рожден ден на международна конференция в Софийския университет.

– Старостта по отношение на наказателното законодателство не е определяща за неговото качество. Наказателното право поначало е консервативно. Много от неговите основни институти са издържали изпитанията на вековете. Същото важи и за класическите форми на престъпна дейност. Има държави – членки на ЕС, чиито наказателни кодекси са на много по-голяма възраст в сравнение с нашия – на Белгия е от 1867 г., на Люксембург – от 1879 г., на Холандия – от 1886 г. Има, разбира се, и държави в ЕС, чиито наказателни кодекси са на сходна или на по-ниска възраст в сравнение с нашия.

Във всички случаи обаче е важно да се подчертае, че проблемите пред наказателното законодателство не се решават в зависимост от това как се отговаря на въпроса – ще се приеме или няма нов НК. Определящо за качеството на наказателното законодателство е неговото съдържание – какви принципи на наказателната политика то изразява.

– Кои са тогава предизвикателствата пред наказателната политика?

– Те не са малко. Смятам, че сред най-съществените са следните. Първо, популизмът не само в Европа навлезе съществено и в наказателното право. Той сякаш най-лесно минава през него. А това има неблагоприятни последици, които невинаги и несвоевременно се разбират от мнозинството от гражданите.

Прекомерно се разширява

обхватът и се увеличава

тежестта на наказателната

репресия

Подкрепя се разбирането, че на наказателното право трябва да се гледа не като на последно, а като на първо средство при регулиране на обществените отношения. Това измества фокуса от действителните причини за социалните проблеми и ограничава възможностите за тяхното решаване.

Второ, приложимото право в наказателната област се формира въз основа на източници не само на вътрешното право, но и на международното право, а за редица държави – и въз основа на източници на правото на ЕС. Това ограничава националния законодател при формиране на вътрешното наказателно право.

В държавите, които не членуват в ЕС, той следва да се съобразява със задължителните стандарти, произтичащи не само от съответната конституция, но и с тези, произтичащи от международното право, което в съответствие с нея е допуснато да прояви действие на тяхна територия с примат пред вътрешното законодателство.

Трето, относително често промените в наказателното законодателство се правят на парче. За да се промени обосновано дори само една разпоредба от дадена наказателноправна система, трябва да се познават задълбочено всички останали. В противен случай се нарушава основен принцип на наказателното право – изискването за кохерентност. Спазването му предполага наказанията да са съответни на престъпленията.

– Колкото и да е консервативно наказателното право, кои според вас са най-неотложните изменения в НК?

– Наказателното право следва непрекъснато да се развива и усъвършенства. У нас това се отнася преди всичко до особената му част. Обратно на очерталите се тенденции напоследък, то се нуждае от декриминализиране на някои прояви с относително по-ниска степен на обществена опасност.

Например просията според българския НК все още се третира като престъпление. Следва

да бъдат заличени

и състави на престъпления,

които нямат нищо общо

със съвременните

обществени отношения

Нашето наказателно право се нуждае също така от значително ограничаване на степента, в която се засягат правата и свободите на гражданите посредством наказателната репресия. Не ми е известно, да речем, наказателното законодателство на друга държава-членка на ЕС, да регламентира не един, а два вида доживотен затвор (доживотен затвор и доживотен затвор без замяна) и наред с тях и наказание лишаване от свобода, което за едно извършено престъпление може да достигне 30 г.

– Преобладава мнението, че промени в НК за корупцията в частния сектор трябва да има, но не толкова крайни, както ги предлагат от Министерството на правосъдието. Има съмнения, че дори с подаването на сигнал може да бъде съсипан нечий бизнес. Какво мислите?

– Предлаганите промени в НК относно корупцията в частния сектор са неприемливи. Те са в противоречие със задължителните за държавите членки стандарти в тази област. Същите са посочени в рамково решение 2003/568/ПВР на съвета от 22 юли 2003 г. относно борбата с корупцията в частния сектор. Нещо повече, в специален доклад на ЕК още през 2011 г. изрично е посочено, че България е сред 12-те държави членки, които са съобразили в наказателното си законодателство тези стандарти както при регламентиране на активната, така и при регламентиране на пасивната корупция в частния сектор.

Впрочем предложените промени са в противоречие и със задължителните за България стандарти според международното право.

Страната ни е ратифицирала Наказателната конвенция относно корупцията, изготвена под егидата на Съвета на Европа, и Конвенцията на ООН срещу корупцията. Те са в сила спрямо нея съответно от 2002 и 2006 г.

Всеки от посочените три нормативни акта съществено различава стандартите за преследване на корупцията в частния и в публичния сектор. Преследването на корупцията в частния сектор предполага да има нарушение на задълженията при осъществяване на съответната стопанска дейност. Това е изцяло съобразено в действащите норми от НК. С проекта се предлага изменение, с което това изискване да отпадне както при регламентиране на активната, така и при регламентиране на пасивната корупция в частния сектор.

Ако предложените промени бъдат гласувани, те биха поставили под съмнение свободата на договаряне в частния сектор и въобще наличието на пазарна икономика. Поначало

при нея няма нормирани

цени на стоките и услугите

А свободата на волята на страните предполага и след изпълнение на съответните договорни задължения, ако някоя от тях прецени, че качеството на предоставената стока или услуга надхвърля обичайното, на едно или друго основание да предвиди и даде допълнителен бонус. В това няма нищо, което да застрашава функционирането на пазарното стопанство.

– Въпреки отпора на министър Цецка Цачева патриотите внесоха проект за изменения в НК за неизбежната отбрана, „за да се чувстват хората свободно, да се защитават не само в своя дом, но и когато бъдат нападнати“. Как възприемате това?

– Такива промени не са необходими. И понастоящем нашият НК дава достатъчно възможности за ефективно противодействие на непосредствено противоправно нападение. Те даже са по-големи в сравнение с предвидените според законодателството на редица развити демократични държави. Накратко ще посоча някои от основните хипотези.

Първо, когато е застрашен животът на едно или повече лица с непосредствено противоправно нападение, то законът дава възможност нападателят да бъде умъртвен. При това независимо от използваните начини и средства.

Второ, дори и действащият при неизбежна отбрана да превиши пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение, поведението е ненаказуемо. Например, ако действащият при неизбежна отбрана е нападнат нощем, в гръб, бидейки в състояние на уплаха, той не може да прецени действителните намерения на нападателя – дали той иска да засегне живота му, здравето му или иска само да вземе портмонето му. В последния случай, ако нападателят бъде умъртвен, обективно ще е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, но тъй като то се дължи на уплаха, няма да се носи наказателна отговорност.

Трето, НК регламентира необорима презумпция, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. Под жилище се разбира всяко място, което се обитава за живеене. В тези случаи, включително при умъртвяване на нападателя, липсва основание за носене на наказателна отговорност.

Четвърто,

законът брани дори лицето,

което действа при мнима

неизбежна отбрана

– когато то погрешно счита, че са налице обстоятелства, обуславящи възможност за действие при неизбежна отбрана, макар и обективно такива да не са налице. Тогава има фактическа грешка – обстоятелство, изключващо вината. И при такава хипотеза няма да има основание за носене на наказателна отговорност.

– Друг проект предлага намаляване на размера на имуществената стойност на откраднати вещи от две минимални работни заплати на една, т.е. за всяка кражба над 510 лв. да се образува дело. Това ще намали ли битовата престъпност?

– Категорично не. Такъв тип предлагани промени изместват фокуса на обществото от действителните причини и условия, които пораждат даден социален проблем – в случая този с битовата престъпност.

Погрешно се внушава на обществото, че той може да бъде решен преди всичко чрез увеличаване на обхвата и тежестта на наказателната репресия.

Криминологическите и статистическите изследвания показват, че основната част от хората, които се занимават с битова престъпност, са или неграмотни, или много слабо образовани. За тези хора възможностите за социална, в това число и трудова реализация са силно ограничени. Обикновено те са изправени пред алтернативата или да ходят до кофите за боклук, или да крадат, за да оцеляват. Следователно, ако бихме искали да преодолеем или поне да ограничим действителните причини за битовата престъпност, трябва да съсредоточим усилията върху следното. Стратегически – и публичните институции, и обществото като цяло да предприемем мерки за значително намаляване на кръга от български граждани, които са неграмотни или слабо образовани. Наред с това конкретно – да предприемем мерки за повишаване качеството на работа на всички органи, които имат отношение към опазването на нашия живот, здраве и имущество.

– До 10 г. затвор, ако задигнеш чужда кола. Наказание и за приготовление за кражба. Как ще коментирате тези предложения за промени в НК?

– Евентуалното обособяване на по-тежко наказуем състав на кражба, когато предмет на престъплението е моторно превозно средство (МПС), може да се подкрепи. Тази промяна обаче не решава основния проблем на наказателноправната уредба в тази област. Нашият НК регламентира наред с кражбата на МПС (отнемането на чуждо МПС от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои) и още едно престъпление по чл. 346 (противозаконно отнемане на чуждо МПС от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва). Проблемът се поражда от това, че законодателят не е последователен в изразяване на волята си кога едно отнемане на МПС следва да се третира като осъществено с намерение за присвояване и кога – с намерение за ползване.

Сред най-тежко наказуемите хипотези на противозаконно отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване по чл. 346, ал. 4 от НК са и следните – „когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера“. Казано не само на шега, излиза, че можем да приемем отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване и когато в първия случай деецът, заловен на границата на страната, заявява, че е отнел МПС с намерение да го ползва в чужбина –

например, докато трае

двуседмичната му

почивка в Гърция

А във втория случай, когато деецът заявява – вярно е, че съм изменил серийните и регистрационните номера, но не с намерение противозаконно да го присвоя, а с намерение необезпокоявано да го ползвам, посочената уредба не дава ясен критерий за това какво поведение до какви наказателноправни последици води. А това е в противоречие с основен принцип на наказателното право – за правната сигурност. Необходимо е по-цялостно преосмисляне от законодателя на уредбата на противозаконното отнемане на чуждо МПС според нашия НК.

– Защо най-трудни за разследване се оказват т.нар. корупционни престъпления – неизгодни сделки, безстопанственост и престъпление по служба? Малцина са осъдените за корупция по високите етажи на властта.

– Причините са много. Една от основните е, че обикновено всички участници в дадена корупционна схема имат интерес тя да остане неразкрита. Но повишаването на ефективността при разследване на корупцията не е ключът за справяне с нея. Борбата срещу корупцията не следва да се обвързва преди всичко и с непрекъснати изменения и допълнения на наказателното законодателство, пък били те и такива, които водят до неговото подобряване. Дори стриктното и еднакво прилагане на това законодателство, макар и да е важно, не е панацеята за решаването на този проблем. С други думи наказателната репресия сама по себе си не е достатъчна, за да се води ефективна борба с корупцията. Основният инструмент за противодействие на корупцията са превантивните мерки и действия. А стратегическият – промяната в начина на мислене на мнозинството от гражданите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar