Парламентарен контрол се осъществява върху излъчено от НС правителство, защото може да му се иска вот на недоверие, казва още преподавателят по конституционно право и бивш конституционен съдия

    – Проф. Киров, кога президентът Румен Радев трябва да разпусне парламента и да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори?

    Конституцията не определя срок, но има принцип в правото: Което е без срок, се дължи веднага. В областта на държавното управление има и друг принцип, т.нар. разумен срок, тъй като се отчита конкретиката във всяка ситуация. Той се определя от сроковете, посочени в конституцията – два месеца след разпускането на парламента трябва да се излъчи нов. На следващо място се определя от самите срокове, в които се развива изборният процес съгласно Изборния кодекс. А на трето, че в България гласуването винаги е в неделя, което е пак по изискване на Изборния кодекс.

    Очевидно е, че след като третият опит за съставяне на правителство е завършил без успех, по конституционните правила на чл. 99 президентът трябва да разпусне парламента, тъй като не се намира в последните три месеца от своя мандат.

    Със същия указ трябва да насрочи изборите и да назначи служебно правителство. Може да го направи и с два указа, но този, с който се разпуска парламентът, се определя и датата на предсрочните парламентарни избори.

    – Колко продължава разумният срок?

    – Разумният срок не може да е повече от три-четири дни. Президентът можеше да проведе консултациите с ЦИК не вчера (сряда – б.р.), а преди седмица, за да види каква е готовността им, защото се намираме в особена ситуация. Машините не стигат, поне по думите на представителите на ЦИК, които говорят, че трябва да се купят още 1500-2000. Има и организационни въпроси, които да бъдат изяснени.

    Но на хората, които имат представа от държавно управление и следят развитието на нещата в политическата система и най-вече в парламента, беше ясно, че се отива към предсрочни избори. Още повече че парламентарната група на БСП още в петък (3 септември – б.р.) обяви, че връща мандата на 7 септември.

    – Защо левицата върна мандата на 7 септември в 17 часа, а не още когато се отказа да съставя правителство?

    Защото, ако президентът разпуснеше веднага Народното събрание, трябваше да насрочи изборите за 7 ноември, а парламентът вече беше насрочил президентските за 14 и 21 ноември. Затова връщането се направи в 17 часа, за да се каже евентуално, че в края на работния ден не може да се издава указ. Така се прескочи 7 ноември като възможност.

    – Но и 14 ноември може да се прескочи?

    – Да видим. Но мисля, че президентът би трябвало утре (днес, петък – б. р.) или най-късно в понеделник да разпусне парламента и да насрочи изборите.

    В държавното
    управление има

    т.нар. разумен

    срок, който не

    може да е повече

    от 3-4 дни

    – Да, но тогава депутатите няма да успеят да завършат актуализацията на бюджета.

    Парламентът може и никога да не завърши актуализацията на бюджета. А президентът не бива да поставя такива условия, защото това е несигурно събитие. Не искам да давам квалификации за начина, по който се развиват парламентарните процедури, но изобщо не е ясно дали ще се събере воля за актуализирането на бюджета. Депутатите може да дебатират и два месеца. И тогава какво? Президентът два месеца ли ще чака дебати с несигурен изход.

    – Но при това положение 46-ото НС ще се окаже по-безплодно и от предишното, което поне прие промени в Изборния кодекс.

    – Парламентът започна да обсъжда промени в Закона за НСО. Това ли е най-важният проблем на държавата? Кой да бъде охраняван и кой да разполага с превоз от НСО? Депутатите се занимават с парламентарен контрол, викат министри, те дават обяснения, отговарят. Комисиите правят същото. Парламентарен контрол се осъществява преди всичко върху парламентарно излъчено правителство. Може ли служебните министри или министър-председателят да откажат да се явят в парламента?

    трябва да разпусне веднага

    парламента. Бавенето заради

    бюджета е извън духа

    и текста на конституцията

    Да, и нищо няма да последва, защото Народното събрание не може да им гласува вот на недоверие, защото няма как да търси политическа отговорност от служебно правителство, излъчено от президента.

    Когато някой казва, че духът на парламентаризма се е върнал в сградата на Народното събрание, дълбоко се заблуждава. Основната функция на парламента е законодателната. При парламентарния модел на управление втората е контролът, но по отношение на политическо отговорно правителство, което Народното събрание е излъчило.

    – Защо народните представители избраха този подход?

    Защото е по-лесно и се демонстрира загриженост и много висока активност към публичните дела, но от нея какво произлиза? Много лесно е на служебните министри да търсят проблемите в предишното управление и да дават оценки, защото е ясен хоризонтът на служебното правителство. Без мандатът му да е ограничен с конкретен срок, той е ясен.

    Парламентът се плъзва по ефектната за обществото, но доста неефективна форма на парламентарен живот и парламентарни процедури. Със законодателната дейност тръгна на зле. Оказа се, че парламентът не може без скандали, драми и оспорвания да гласува дори едни промени в Закона за НСО. Сега всички виждаме какво става с измененията на Закона за държавния бюджет, а един парламент може да се оцени именно чрез законодателната дейност и нейната ефективност като парламентарна функция.

    И сами си отговорете на въпроса каква работа свършиха и какво продължават да правят.

    – Може ли изменението на Закона за държавния бюджет да продължи още месец?

    – Може, парламентът не е ограничен с време колко бързо ще актуализира бюджета. И какво? Президентът ще изчака, за да види какво ще се получи, за да изпълни конституционното си задължение и да насрочи предсрочни парламентарни избори. Това на прост език се казва злоупотреба с конституционни права, тъй като се излиза извън рамките на разумния срок.

    Очевидно е, че президентът не може да насрочи изборите в ден вторник или сряда.

    Дълбоко се заблуждава

    всеки, който казва, че

    се е върнал духът на

    парламентаризма,

    защото основната

    функция е

    законодателната

    Те трябва да бъдат в неделя, тоест има ресурс от време. Той ще съобрази влизането на указа в сила, тъй като ще посочи дата, от която ще влезе в сила, тоест ще разпусне парламента и ще насрочи изборите, за да може да удовлетвори изискването за гласуване в неделя. Но да бави разпускането на парламента, като се използва основанието, че той се занимава с актуализицията на бюджета, ми се струва извън духа и текста на конституцията.

    – При хаос като този с бюджета за общественото осигуряване кой трябва да каже кой текст е приет? Може ли това да е Конституционният съд?

    – Той не тълкува законите или текст по текст. Ако има оспорен текст, представят се аргументи, че е нарушена конституцията, КС ще се занимае.

    – Може ли да се приеме само бюджетът на НЗОК и общественото осигуряване без държавния бюджет?

    – Може. Те са самостоятелни закони, но са свързани. Но тези момчета и момичета трябва да разберат, че така държава не се управлява.

    – Кога трябва да бъдат изборите – на 14 или 21 ноември?

    – Струва ми се, че няма как да са на 21 ноември. Това означава парламентът да бъде разпуснат на 17-18 септември, което значи още десетина дни да се бави осъществяването на конституционното правомощие на държавния глава. Не виждам логика и причина. Два-три дни, това е. Повече не може да се бави. 7 ноември вече беше изпусната като дата, следващата е 14 ноември. Другото означава протакане, не упражняване на конституционни правомощия с някакви политически мотиви.

    – Защо за президента са неизгодни избори 2 в 1?

    – Защото се разконцентрира вниманието на избирателите и предизборната кампания. Това са различни избори. Едните са мажоритарни и зависят от личните качества на кандидатите. В същото време се съревновават по пропорционална система за попълване на 240 мандата политически сили със съвсем различни програми. Друг е акцентът на предизборната кампания. И може да се получи влияние. Президентските да повлияят на парламентарните, но и обратното. Всяка сериозна политическа сила, която иска да застане пред избирателите като силен политически субект, ще трябва да издигне кандидат за президент. Ако подкрепи кандидат на друга, какъв авторитет би имала.

    Конституцията не предвижда, но и не забранява такива избори, защото те все някога ще се случат. Но духът на конституцията е изборите да бъдат самостоятелни, защото в единия случай се избира колективен орган на законодателната власт, национално представителна институция с много широк състав.

    В другия – държавен глава с различни конституционни функции, силно персонализиран избор.

    Струва ми се, че няма

    как изборите да са на

    21 ноември. Това значи

    президентът още

    10-ина дни да не

    изпълнява

    правомощията си

    При това конституцията предвижда различен срок на мандатите на тези органи, а след като сроковете са различни, означава, че те трябва да се разминават във времето. Има смисъл в това, защото разделението на властите е малко по-сложно, отколкото си представят българските политици. То има и своя темпорален аспект, защото народната любов е изменчива и когато видите какви ги вършат в парламента едни политически сили, които имат мнозинство, как ще подкрепите кандидат на същите. Очевидно политическият интерес ще бъде насочен към друг, който ще е контрапункт.

    – Ако изборите са на 14 ноември и избирателната активност е толкова ниска, колкото на 11 юли, как ще се отрази на президентския вот?

    – Конституцията поставя предварително условие при изборите за президент и вицепрезидент, за да се приемат за станали, в първия тур да са участвали повече от половината от имащите право на глас български граждани, тоест повече от половината от включените в избирателните списъци. Няма да коментирам точността на нашите списъци, защото, ако се погледне колко хора са в тях, ние трябва да имаме над 9 млн. население.

    При по-ниска избирателна активност и дори около 50% никога не може да се покрие това изискване. При втория мандат на президента Георги Първанов той имаше над 60% от гласовете на участвалите избиратели и въпреки всичко не се достигна избирателната активност и се отиде на втори тур. Затова ми се струва, че втори тур на президентските избори ще има най-малко поради тази причина, а ниската избирателна активност за парламентарните избори, което не е изненадващо, ще доведе до ниска избирателна активност и при гласуването за президент.

    – Може ли да се удължи изборният ден, защото очевидно гласуването ще е по-бавно, отколкото при други избори?

    Това трябваше да бъде направено с изменение в Изборния кодекс, защото той е фиксиран с норма там. Доста съм изненадан, защото познавам част от хората в ЦИК. Те са изборджии с много голям опит. С някои от тях съм работил, тъй като и аз съм бил над 10 години член на ЦИК – от средата на 90-те до 2006 г. Много от въпросите вече трябваше да са ги обмислили и да имат решение, а не тепърва, когато вече влизат в сроковете по изборния процес, да мислят какво да правят. Нима цяло лято не се говореше, че изборите може да са две в едно. Трябваше да са готови с решенията, поне с някакви алтернативи, а се оказа, че изобщо не са мислили по тези въпроси. Това ме изненада. Според мен ЦИК загуби много ценно време, при положение че нещата се очертаваха. Те трябваше да търсят решение при най-неизгодния вариант от гледна точка на организация на изборите, а това е 2 в 1. Трябваше да са описали различните варианти.

    ЦИК дължи на политиците и обществото анализ за гласуването на 11 юли. Не се направи анализ колко машини са дали дефект, в колко секции беше спрян изборният процес и за колко време. Защото, ако в една избирателна секция машината е дала дефект и гласуването е било спряно за 2-3 часа, колко избиратели са се отказали да гласуват и са били лишени от избирателното си право.

    CV

    l Роден е в Плевен, където завършва математическата гимназия „Гео Милев“

    l През 1985 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“

    l От 1997 до 2006 г. е член на ЦИК

    l От 2005 до 2006 г. е председател на Правния съвет на президента

    l От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия

    l През 2006 г. е представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианската комисия)

    l От 2016 г. е член на КЗК

    Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

    Коментирайте

    avatar