– Проф. Герджиков, изненадахте мнозина с искането си Съветът по законодателство към Народното събрание, чиито шеф сте, да бъде закрит. Получихте ли отговор от парламентарната шефка Цвета Караянчева?

– Не, няма никаква реакция. То няма въпрос, за да има отговор. Но не смятам, че съм изненадал много хора. Първо, някои от участниците в съвета искаха това, някои дори декларираха, че го напускат. Безсмислено е съществуването на този съвет само номинално. Има известно разочарование. Особено настойчива беше Даниела Доковска, която на няколко пъти ми се обажда с думите: Не искам името ми да се свързва с това, което става в парламента. Бях ѝ обещал до края на годината да направя това, ако не ни потърсят. За нас беше важно да слезем от сайта на Народното събрание, да не се свързват нашите имена с тези закони, които се приемат.

– Как си обяснявате – защо 1 г. не ви потърсиха? И защо беше създаден този съвет, след като не търсят мнението ви?

– Когато ни създадоха, ръководството на Народното събрание беше друго. По инициатива на Димитър Главчев този консултативен съвет започна да функционира отново. До миналата Коледа. В средата на декември миналата година им предадохме 45 страници аргументирано становище по промените в АПК, което отложи приемането им с повече от 6 месеца. Направихме много задълбочен анализ, разкрихме някои спорни моменти и чест прави на Данаил Кирилов, че на правна комисия, стъпвайки на нашето становище, аргументира, че АПК трябва да се преработи с оглед направените бележки.

– Това ядоса управляващите, така ли?

– Не мога да знам, но смятам, че така трябва да се работи. У нас все още не е ясно как се работи законодателство. Работи се абсолютно самодейно – много прибързано и необмислено приемане на закони, без истински професионализъм. Като немски възпитаник аз съм изкушен от начина, по който в Германия работят по законодателството, участвал съм в писането на част от Търговския закон там с немски колеги и видях съвършено различен подход.

– Какъв?

– Първо, да не е прибързано. Второ, с привличане на най-добрите специалисти в съответните области. С обсъждания, разигравания на модели и казуси. Грижливо да се формулират разпоредбите, защото всяка запетайка има значение.

А у нас се работи

на барабан, на

принципа

проба – грешка

За да стигнем до абсолютен световен рекорд – Кодексът за социално осигуряване, който е в сила от 1 януари 2000 г., преди няколко седмици претърпя своето 134-о изменение. Това е уникално, нечувана и невиждана самодейност! Френският граждански кодекс, който е от 1804 г., е 3 пъти по-малко променян.

– Много сме коментирали с вас законодателството ни и това, че то често се променя след някакъв инцидент или щета…

– Да, като корпус за бързо реагиране.

– … или заради лобистки интереси. Защо?

– Да, и това го има. Лобистки интереси трудно се установяват, може само да се гадае. Но повече ме възмущава липсата на професионализъм. Това е нещо, от което винаги ме боли, защото съм посветил живота си на правото.

– Защо управляващите не се допитват до вас?

– Защо ме питате мен? Явно ние им пречим, забавяме процесите – едни такива капризни хора сме, ровим много, не искаме да е така през просото… Ето, ще ви дам няколко примера, извадени от „Юридически барометър“, от които личи изключително ниското равнище на законодателството ни: Промени в Закона за енергетиката са приети само за 2 дни. Законът за ДДС още преди влизането си в сила е изменян и допълван 3 пъти. В Закона за ветеринарномедицинската дейност дефиницията на „яйца от охлюви“ е „онези

яйца, които са

излюпени от

сертифицирани

родители

до 2 дни след снасянето им“. Как не им е неудобно на тези хора да стават за посмешище? И на никой не му прави впечатление. Ако аз бъда критикуван така, бих си заровил главата с пясъка.

– Вашето решение за съвета окончателно ли е? Ако Караянчева ви се обади сега и каже – продължаваме да работим, какво ще направите?

– Тогава ОК. Няма да си играем на обидени деца. Ние сме готови да работим за едно по-добро законодателство. За това влязохме в този съвет. Някои смятат, че ние сме печалбари. Това е толкова абсурдно! В съвета сме едни от най-добрите юристи, колкото и нескромно да звучи – университетски преподаватели, търсени адвокати, хора с висок професионален опит, посветили живота си на правото, но с разбиране, в дълбочина. И сме готови да работим за едно по-добро и по-точно законодателство. Ползваха ни в началото два пъти и дотам.

– А как ви плащат?

– На свършена работа. Всичко досега сме похарчили 21 хиляди лева – с обзавеждане, оборудване, канцеларски материали, с хонорарите за работата ни, а сме 22-ма души. И това за първите 3 месеца. Върнахме остатъка от отпуснатите 100 хиляди. Тази година нито стотинка не сме взели.

– Защо писахте писмо, а не потърсихте личен разговор с Караянчева?

– Поисках среща още миналия декември, но ми отговориха, че е заета и не може да ме приеме.

– С какво се занимавате сега, след като вече и не преподавате?

– С какво ли не. Председател съм на Арбитражния съд на БСК, съветник съм към едно АД, търсят ме за консултации и правни становища, пиша – догодина ще излезе моята Облигационно-правна поема. Подготвям и още една книга, където съм събрал от всичко, което съм писал. Също и една екзестенциална поема за деца и възрастни „Защо си?“, чиито илюстрации ще са от Румен Статков.

– А с казуса за царските имоти?

– Да. Това е тема, по която правим за пореден път много лош образ на България пред света. Защото, ако вземат на царя „Врана“ и „Чамкория“, това ще има много негативен отглас в Европа. Имаме идеи, работим тихо и полека да се намери някакво решение. Да се постигне съгласие, за да не се стигне до отнемането на „Врана“ – това е задача минимум. Защото заради някакви бюрократични неразбории от онова време, ще се стигне до нещо, което наистина е безумие и което ще покаже, че в България не зачитат собствеността на човек, който е бил дори премиер.

– Засякоха ви из коридорите на Министерския съвет след среща с премиера Борисов по темата. Прояви ли разбиране?

– Това не е въпрос, който той трябва да реши, но трябваше да бъде запознат. Той не иска да се ангажира и да е инициатор, донякъде го разбирам.

– Има вече решения на първа инстанция – има ли още шанс за споразумение между държавата и царя за имотите?

– Винаги може да има споразумение. Процесът не е необратим.

– Преди време царят призна в интервю за „24 часа“, че ако му вземат дома, ще бъде принуден да емигрира отново.

– Ако му вземат всичко тук, той наистина ще се почувства прокуден за втори път. С което за пореден път ще дадем много лош сигнал, защото той е страшно уважаван в чужбина. И изведнъж ще се окаже, че за втори път гоним този човек от страната му. Това ще бъде голяма политическа грешка.

– Ахмед Доган каза, че е необходим програмен парламентарен кабинет и няма нужда от предсрочни избори. Как тълкувате думите му?

– Трябва да му се признаят качествата на Ахмед Доган, няма съмнение, че е политик от висока класа. Че няма да се стигне до програмен кабинет, съм почти 100% сигурен. Няма кой да иска да го направи. Смятам, че сегашното правителство ще изкара мандата си, колкото и напрежение да се натрупва. Но е рано за категорични прогнози, след европейските избори ще е ясно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar