Предметът и формата на конституционния дебат, който стартира днес президентът Румен Радев има два компонента. Първият е фокус върху конституционния модел на прокуратурата – функциите, структурата на прокуратурата и разбира се статутът на главния прокурор. Но има и втори компонент, който ще засегне правата на гражданите чрез въвеждането на един институт, а именно Индивидуалната конституционна жалба. Това заяви в студиото на „Още от деня“ професор Емилия Друмева, правен съветник на президента.

По отношение на Индивидуалната конституционна жалба проф. Друмева заяви, че трябва да може отделния гражданин да се обърне пряко към конституционния съд, когато счита, че негови права, записани в Конституцията са нарушени от действия или акт на публичната власт. Считаме, че този институт има място в нашата Конституция и съответно развитие в законодателството, каза проф. Друмева.

Въвеждането на този институт ще бъде съпроводен с много внимателни закондателни стъпки, с проучване на опита с други страни. Контролът не засяга съдебната власт, той е по отношение на актове на НС и на президента. Така че спрямо съдебната власт конституционният съд няма как да се превърне в последна инстанция. А за да не се „задръства“ съда в жалби ще бъдат поставени ясни изисквания за допустимост на такива жалби. Гражданинът, който ще подаде такава жалба, трябва да е изчерпал целия правен път и да не е стигнал до справедливост, каза още правният съветник на президента.

Проф. Друмева уточни, че днешното заседание е имало за цел да очертае формата, рамката на конституционния дебат, така че той да се фокусира върху определени проблеми и да бъде ефективен.

Това е първата дискусия, която президентът анонсира още по времето, когато протичаше процедурата по избор на нов главен прокурор. Дебатът планира да протече в поредица от срещи. След два дни предстои дискусия с представители на Сдружение на съсловни магистратски асоциации и с НПО-та, които работят в правната област, след което се планира дискусия с адвокати, институциите, парламентарно представените политически партии и вероятно с още участници, каза Друмева.

Едва след като приключи конституционният дебат може да се даде отговор на въпроса необходимо ли е промяна на Конституцията по отношение на работата и статута на прокуратурата, допълни тя.

„Тук съвсем конкретно визираме законопроектът, който е внесен в НС от МС и който предвижда такава фигура на прокурор с особен статут, спрямо който няма да имат приложение няколко текста на Конституцията, които се отнасят за всички прокурори. Т.нар. – независим прокурор, който не е предвиден в Конституцията“, каза Друмева.

Правният съветник на президента уточни също, че ако такъв закон бъде приет в този вид, в който е внесен в НС на финала на законодателния процес е държавният глава, който може да направи възражения и да санкционира този закон. „След това как ще действа НС – ще видим“, допълни още тя.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar