• Ще могат ли нашите избраници да погледнат към професионалистите и към лица с авторитет и добра репутация, за да бъдат избрани в регулаторите, или ще сме свидетели на нещо, което срина в голяма степен доверието към политиците – партийна подялба на позиции и раздаването им на верни на съответните партии лица
    • Според една идея на законово ниво може да се задължи парламентът да избира във ВСС измежду лица, които са предложени от съсловни и професионални организации
    • Спорен е бил и въпросът за мястото на следствието, но накрая депутатите решават и то да бъде в съдебната власт

Докато периодично се подновяват дебатите дали се нуждаем от нова поправка на конституцията, за да стане възможна съдебна реформа, Нов български университет в партньорство със Съюза на съдиите в България осъществи 11 документални интервюта с депутати и експерти от Седмото ВНС, което прие сегашния основен закон, в рамките на проект, финансиран от фондация „Фулбрайт България“. Интервютата са взети от проф. Екатерина Михайлова, бивш депутат и преподавател по конституционно право в НБУ, и в тях са събрани свидетелствата на живите участници в процеса на създаване на действащата конституция, като фокусът е върху темата за съдебната власт. „Дневник“ разговаря с нея за проекта.

След пет поправки на Конституцията, всяка от които включва и съдебната власт, отново се говори за евентуално отваряне на същата глава. Вие взехте интервюта с 11 участници в създаването на Конституцията – какви изводи правите за основните мотиви, които са ръководили депутатите от ВНС?

– От всички интервюирани – депутати от VII Велико народно събрание, както и експерти към конституционната комисия, може да се направи извод, че идеята е била да се устрои независима съдебна власт в демократична и правова държава. Повечето усилия на работилите по новата конституция са били насочени към промяна на политическата среда – многопартийна политическа система, провеждане на свободни избори, гарантиране на основните права и свободи, създаването на институции на държавата в плуралистична политическа среда.

Относно съдебната власт, как тя да бъде устроена и да функционира, са оставили това да го решат юристите в професионален дебат.

От стенограмите на VII ВНС, а и от разказите на интервюираните, се хвърля светлина върху това, че има разлика между първоначалния вариант на структурата на съдебната власт и това, което е прието по-късно. На първо четене в конституционния проект е утвърдена концепция, която конструира „прокурори КЪМ съдилищата“.

Според свидетелствата на интервюираните тази формулировка възпроизвежда модела, който е действал по време на Търновската конституция. В документалните интервюта в детайли е обяснено каква е сърцевината на тази идея и защо тя е посрещната от прокуратурата със „силен отпор“ и опасения, че прокуратурата ще бъде обезличена. Така се стига до промяната при второто четене, когато се прави компромисното предложение, което гласи: „Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.“

Всъщност концепцията „КЪМ“ изключва главният прокурор да разполага със самостоятелен апарат, а също и тя не би дала еднакво правно положение на прокурорите и съдиите. Според интервюираните уеднаквяването на правното положение на всички магистрати – съдии, прокурори и следователи, се е развило „по една инерция“ и в желание за деполитизираност на системата.

От няколко години се дебатира остро въпросът за общия надзор за законност от правомощията на главния прокурор, което дава възможност за намеса в целия обществен, икономически и политически живот на страната. Какво са имали предвид конституционните законодатели, въвеждайки този институт, и видоизменен ли е той чрез последвало законодателство към правомощие, непредвидено в основния закон?

– Вече имаме решение и на Конституционния съд по този въпрос, което допуска като конституционосъобразна такава намеса. Всъщност, ако се върнем назад във времето, когато е създавана конституцията ни, съставителите ѝ не са очаквали надзорът за законност да създаде проблем.

Към днешна дата виждането им е, че по-скоро и този въпрос, както и редица други, ако създават някакъв проблем, това е по-скоро на законово, а не на конституционно ниво, тоест и обикновеният законодател може да реши част от проблемите, които са възникнали в практиката.

Конституцията е предвидила да има парламентарна квота на Висшия съдебен съвет, очевидно с цел да се осигури поглед отвън към системата, за да не бъде абсолютно капсулирана съдебната власт. С една от поправките се въведе квалифицирано мнозинство за избор на квотата. Как оценявате резултатите, какви трябва да бъдат критериите за избраниците от парламента, на какви условия да отговарят, за да има оздравителен ефект квотата, а не да е средство за просто вкарване на партийни инсайдери във ВСС?

– Възможно решение е, което се развива като теза от един от интервюираните, на законово ниво да се задължи парламентът да избира измежду лица, които са предложени от съсловни и професионални организации. Защото наистина смисълът на извънсъдебната квота на ВСС е да не се затваря в себе си системата в това число и персонално.

Освен това такова решение ще препятства чисто партийното разпределение на членовете на тези органи от съдебната власт, които се избират от събранието – ВСС и Инспекторатът към ВСС.

Въпросът за отчетността и отговорността на главния прокурор занимава политическите представителства от години. Любопитно е дали такъв въпрос е занимавал бащите на Конституцията, те допускали ли са, че един ден парламентарни партии, експерти, граждански организации ще си блъскат главите как да го решат?

– Въпросът за отчетността и отговорността на главния прокурор е бил предмет на дебат и спорове във ВНС – както в конституционната комисия, така и в пленарната зала. Не е имало спор по въпроса дали мястото на прокуратурата е в съдебната власт – всички са смятали, че мястото ѝ е там.

Спорен е бил и въпросът за мястото на следствието, но накрая депутатите решават и то да бъде в съдебната власт.

Засега политическата власт смята по законодателен път да въведе механизъм за разследване на главния прокурор, чрез допълнения на НПК. Но ако се окаже, че ще е необходима промяна на Конституцията, каква би трябвало да е тя – според експертите?

– Задачата на това изследване не е да се съберат вижданията на участниците за промяна на конституцията, а да осветлим какъв е бил замисълът, когато тя е създавана. Разбира се, няма как да се остане само в миналото и мнозина споделят своите възгледи. На проведената Кръгла маса, на която представихме резултатите, присъстваха представители на основните съдебни институции в държавата, както и на други – конституционни съдии, нашият представител в Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), а така също уважавани юристи от съсловни и професионални организации.

Споделено беше разбирането, че е добре професионалната общност да се обедини, по възможност, с предложения, които да са на базата на техния опит. И още нещо – идеите и предложенията да не се ограничават до механизмите за устройство на съответните органи, а да се насочат и към проблемите от правоприлагането и законовите норми.

Конституционният съд отказа на ГЕРБ да тълкува възможностите за разследване на главния прокурор

Един въпрос от читатели, които не са специалисти, но питат: Защо се налага да се създават норми да бъде разследван главният прокурор като извършител на престъпления, след като той не краде по пазарите и не се бие по улиците, а укорите към него са дуги: най-вече за неслучайно възлагане на дела, натиск над прокурори, влияние кой да бъде подвеждан под отговорност и кой недосегаем, а всички тези действия се проверяват от Инспекторат към Висшия съдебен съвет и отговорността се търси от самия съвет? Тоест проблемът не е ли, че тези органи не си вършат работата?

– Искането за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор е за да не бъде оставен един от органите на държавната власт без възможност за търсене на отговорност. Това са и критики, и препоръки към България от европейските институции в посока за утвърждаване на правовата държава.

Иначе по-големият въпрос наистина е как да се накарат да работят ефективно и качествено институциите. И тук трябва да се търсят решения не само в полето на съдебната власт, тъй като виждаме в последните две години проблема и при парламент, и при правителства. Това, че те не функционират, рефлектира и върху органите на управление на съдебната власт, а така също и върху много други държавни институции.

Неработещи институции е равно на създаването на проблеми за много физически и юридически лица. Наложително е да излезем от политическата криза, за да може да се търсят и следващите институционални решения. И тук следва въпросът – ще могат ли нашите избраници да погледнат към професионалистите и към лица с авторитет и добра репутация, за да бъдат избрани в тези органи, или ще сме свидетели на нещо, което срина в голяма степен доверието към политиците – партийна подялба на позиции и раздаването им на верни на съответните партии лица.

Реформи срещу правителство: законите, които парламентът трябва, но (на)дали ще приеме

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar