Конституционният съд разшири съдържанието на понятието „присъствие“,

    Слави Трифонов и други депутати под карантина може да положат клетва онлайн

    Президентът може да окаже влияние при избора на кого да връчи третия мандат, но и тогава не би могъл да кадрува или внушава

    При консултациите за кабинет няма пречки Слави Трифонов да участва онлайн

    – Професор Киров, може ли някои от новите депутати като Слави Трифонов, които са в карантина, да положат клетва онлайн, без да присъстват в пленарната зала?

    – Според мен е абсолютно възможно и допустимо. Има решение на 44-ото народно събрание от 6 ноември 2020 г., което приема правила за участия в пленарни заседания на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19.

    То позволява, като се отчитат кворумът и гласуванията, да присъстват народни представители, които се включват дистанционно в заседанието. Появяват се на екран така, както се провеждат конферентни връзки. Тъй като това решение беше атакувано, Конституционният съд допусна широко да се използват съвременните постижения на комуникацията за провеждане на заседания, като разшири съдържанието на понятието „присъствие“.

    На базата на решението на НС и това на Конституционния съд от 16 март 2021 г. подобно нещо може да стане и в настоящия парламент, тъй като коронавирус кризата не е приключила и най-вероятно ще има народни представители, които ще бъдат карантинирани, но ще присъстват виртуално. За полагането на клетва предполагам, че няма пречки това бъде организирано. Представете си, че не се явят всички

    и пак се постави

    въпросът за

    кворума така,

    както се

    поставяше

    жестоко в 44-ото

    народно

    събрание

    по едно време. За тази цел обаче най-възрастният народен представител, който ще открие първото заседание на 45-ото НС, трябва да предложи да се приеме решение със същия текст. По този начин Станислав Трифонов може да се включи и да участва дистанционно в заседанието, включително и да положи клетва.

    Ако се вземе такова решение на първото заседание, няма да има никакви пречки. Освен това на същото това заседание най-вероятно след избирането на председател парламентът ще продължи действието на Правилника за организацията и дейността на 44-ото НС, докато настоящият парламент приеме свой собствен правилник.

    – В случай, че човек не може и онлайн да се закълне, дава ли му се възможност да го направи по-късно?

    – Няма пречка. Клетвата на първото заседание на новоизбраното НС е един тържествен акт, демократичен ритуал. Всъщност народните представители я произнасят в хор, повтаряйки думите, четени от най-възрастния депутат, който председателства заседанието. След това те подписват клетвени листове, които се съхраняват в НС и практически удостоверяват, че съответният народен представител е положил клетва.

    Няма пречка

    това да стане в

    по-късен

    момент

    – Слави Трифонов, председатели на групи и депутати могат ли да участват онлайн и в консултациите за съставяне на кабинет?

    – Не е задължително лидерите на парламентарни групи да участват в консултациите. Има и други хора, които са в ръководството на въпросната партия и са народни представители. Те ще формират парламентарна група (ПГ) и могат да участват в консултациите при президента.

    Необходимо е депутатите да приемат решение с текст като този от 6 ноември 2020 г. в 44-ото НС

    – Но Слави Трифонов може да иска да участва в тези преговори по скайп, това допустимо ли е?

    – Консултациите не се подчиняват на някакви правила. При президента също може да се осъществи такава конферентна връзка и той да участва в тези разговори. Според мен няма проблем.

    – Излиза, че вече е възможно партия да дойде на власт в България с виртуален лидер?

    – Може, разбира се, защото такова е решението на Конституционния съд. Ако прочетете мотивите към него, ще видите, че то широко отваря вратата за прилагане на съвременните технологии за комуникация. Когато се взимат такива решения, трябва да се мисли и за последиците. Нищо не пречи да има и виртуални заседания на Министерския съвет. Те може да се провеждат в автобус, в джипка, на подпис, по всякакъв начин.

    – Физическото присъствие не е задължително, за да управляваш държава, така ли?

    – Физическото присъствие е нещо много относително при съвременните технологии. Само някои чисто човешки дейности, които предполагат близост между двама, а понякога и между повече човека, няма как да станат виртуално.

    – Правилно ли усещам, че не одобрявате решението на КС за съвременните технологии в политиката?

    – Прекалено широко се отваря вратата според мен. Ние живеем в състояние на епидемична криза, която безспорно поставя отпечатък върху много обществени и лични дейности.

    Аз водя лекционен курс онлайн от началото на ноември миналата година. В училището е същото, децата ги изтезаваме пред компютрите, това е мярка, за която се смята, че е адекватна на ситуацията Може би тя влияе и върху дейността на колективните държавни органи.

    Струва си да се замислим дали, като отваряме толкова широко вратата за подобни мерки, в бъдеще няма да се злоупотребява с тях.

    Веднъж пуснат духът от бутилката, много трудно е да бъде накаран да влезе обратно.

    – Някой ден и изкуствен интелект ще може да ни управлява, така ли?

    – Ето и вие стигате в разсъжденията си до един абсурд. Затова трябва да се замислим докъде трябва да спрем, очевидно трябва да го направим. Да има една линия, която да не се прекрачва.

    – Президентът само формално ли участва в консултациите за съставяне на правителство? Може ли да въздейства върху партиите по някакъв начин?

    – Президентът е посредник, но няма думата да оценява и да влияе. Би могъл да направи това, ако участва в политическа партия.

    Нашата

    конституция

    не деполитизира

    президента,

    да си припомним крилатата мисъл на Петър Стоянов: „Аз съм седесар!“

    Президентът Първанов прекрати членството си в БСП, макар че конституцията не го изискваше. Тя изисква единствено той

    да не участва в

    ръководството

    на политическа

    партия

    Спомнете си и президента Плевнелиев, който беше едно своеобразно пуделче на министър-председателя Борисов и каквото му кажеше той като лидер на ГЕРБ, Плевнелиев го изпълняваше.

    Така че по принцип тук би могло да се осъществи някакво влияние, но настоящият президент не членува в партия, да не говорим пък да има достъп до ръководството на партии. Той по-скоро ще даде свобода на лицата, които излъчват първата и втората по численост парламентарна група при първия и втория опит, да формират правителство.

    Президентът може да окаже влияние при третия опит, когато конституцията му дава възможност да избере дали на петата, дали на шестата парламентарна група да възложи мандат. Но и тогава не би могъл да кадрува или да внушава в какви коалиции да влязат партиите. Те са твърде нееднородни по своите послания и програми, за разлика от други парламенти.

    CV

    Пламен Киров е роден в Плевен. През 1985 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

    От 1995 до 2006 г. е член и заместник-председател в няколко поредни състава на ЦИК

    От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия

    Бил е представител на България във Венецианската комисия

    Ръководител на единствената катедра по конституционноправни науки в България към Юридическия факултет на Софийския университет

    Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

    Коментирайте

    avatar