Още акценти от интервюто:

Това е препоръка. Законодателният процес не е спринт.

Нормално е, че ДБГ обяви опозиционен курс

В политиката колко си голям, се разбира на избори. Може да се мислиш за много умен, готин и незаменим, но ако си такъв, защо хората не гласуват за теб?

Подозрителен съм към случая „Скрипал“ – засега от него спечелиха Владимир Путин и Тереза Мей

С професора по право, ръководител на катедра „Теория и история на държавата и правото“ в СУ „Св. Климент Охридски“, разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

– Г-н Вълчев, тези дни вашият „Юридически барометър“ обяви, че 70% от законите търпят изменения повече от веднъж годишно. Какво означава това – не се правят качествено, или е добър знак, че политиците се вслушват в аргументи на засегнатите и своевременно ги отразяват?

– Нека да започна с това, че „Юридически барометър“ е гражданска инициатива за наблюдение и анализ на състоянието на правния ред в България. Правим това изследване вече 8-а година и това беше 16-ият брой на „Юридически барометър“. Казвам го, за да подчертая, че вече разполагаме с доста данни за съпоставка – тук не става въпрос само за това НС, нито само за предходното или по-предходното. През този период се смениха 4 легислатури, трима президенти и няколко правителства, т.е. ние винаги сме се опитвали да даваме картина на ставащото в областта на правото, без някакви видими политически пристрастия, което мисля, че е ценно в случая. Осъществяваме по-скоро граждански натиск върху управлението, което и да е то.

Второ, в „Юридически барометър“ има различни рубрики рубрики. Наред с анализа на законодателната дейност следим конституционния контрол, ветото на президента, подзаконовите актове и съдебния контрол върху тях, тълкувателните актове на върховните съдилища, хармонизацията с правото на ЕС, и т.н. И всеки брой има по една тема на броя. Миналия път това беше Европейската прокуратура, по-миналия – електронното правосъдие, и т.н. Този път темата на броя беше защита на личните данни – първо, защото е актуално, във връзка с регламента, който ще започне да действа в края на май, а и срокът за транспониране на две важни директиви скоро изтича. И второ, защото темата наистина е доста важна от гледна точка на развитието на технологиите и правата на обикновения човек.

В този брой ние сме анализирали развитието на правния ред през втората половина на м.г., когато няма някаква необичайна законодателна активност – тя е в рамките на средното за България – 64 приети и влезли в сила закона, от тях има 5 нови, 46 закона за изменение и допълнение и 13 ратификации на международни договори. Това, с което започнахте, е за съжаление точно така – около 70% от законите, които са изменени и допълнени през този период, са били изменени и допълнени и в предходния. По-лошото е, че

има закони, които вече са

абсолютни шампиони по промени.

Например толкова важен

закон като Данъчно-осигурителния

процесуален кодекс има 6 изменения

и допълнения за 6 месеца.

Законът за съдебната власт и законът за КФН имат по 5 изменения за 6 месеца. Да речем Закона за пчеларствата, в замяна на това, не е бил променян през последните не помня вече колко години. Т.е. управлението винаги има фокус върху една група закони, които засягат интересите на големи групи хора.

– По-важните по-често се пипат?

– Определено е така по най-различни причини. За съжаление, продължава и практиката закони да бъдат изменяни и допълвани преди още да влязат в сила. За този период такъв е случаят със Закона за концесиите, който преди да влезе в сила, беше веднъж допълнен, а пък за двата месеца от момента на влизането му в сила беше изменян два пъти.

– Прав ли е Огнян Герджиков, който наскоро критикува работата на парламента в интервю за „24 часа“? И който обвини, че няма нови закони, включително нападна и Мая Манолова, че тя инициира някакви бомбастични поправки?

– Действително качеството на продукта не е особено високо. Но искам да обърна внимание и на една практика, която се затвърждава през последните години – на т.нар. скрити законодателни промени. Ще ви дам един пример – когато в края на м.г. в НС се разглеждаше ЗИД на Закона за ограничаване на административното регулиране, тогава изведнъж някой се присети, че по силата на един друг закон – Закона за държавния служител, вече трябва да се провеждат централизирани конкурси в администрацията. Това се знаеше от година и половина, но се оказа, че отново няма подготовка за тяхното провеждане. И сега някой се присети, че всъщност този срок изтича, а готовност няма. Поради което между между първо и второ четене в Закона за ограничаване на административното регулиране на самото заседание на правната комисия, се направи предложение за промяна, за да се отложи отново провеждането на централизираните конкурси. Аз си давам сметка, че по някога не може всичко да бъде синхронизирано, но това стана много честа практика. Само за тези 6 месеца има два такива случая, и то по относително важни въпроси. Тук може да се повдигне и въпросът въобще за конституционосъобразността на подобни промени, защото всеки закон трябва да мине на две четения. А този например минава само на едно, защото на първо четене е гледан ЗИД, нямащ нищо общо с гласуваните накрая промени.

– То валидно ли е тогава?

– Докато не го е отменил КС, е валиден, но то не е въпросът да се заяждаме. Въпросът тук по-скоро е тази практика да се преустанови.

Що се отнася до работата на омбудсмана, то тя наистина е да защитава правата на гражданите, така че не е лошо да повдига важни теми. Но хубаво е все пак да се има предвид, че е важно и законът, който защитава една или друга иначе добра идея,

да бъде много внимателно обмислен

и след това синхронизиран

с целия правен ред.

Ще ви дам пример с промените в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда през втората половина на м.г. С него беше изменен и допълнен Търговският закон, като се въведе изискването при прехвърлянето на търговско предприятие или на дружествени дялове в ООД на нов съдружник, прехвърлителят да бъде изплатил всички възнаграждения и осигуровки на работниците и служителите. Като цяло идеята не е лоша, защото има такива случаи – този, който не иска да се разплати към работниците, респективно с фиска, прехвърля на някакво лице, обикновено на социално слаб, и по този начин отговорността от него отпада.

– Което е масова практика.

– Не знам дали е чак масова, но изглежда, че има проблеми с това и е естествено да искаме хората да бъдат защитени. Но какво се получи? Когато се въведе това изискване, законодателят не каза как ще се доказва пред Търговския регистър (ТР), липсата на такива задължения. Понеже законът мълчи, ТР в един момент отказа да вписва прехвърляния на предприятия и на дялове от ООД-та, защото не знае какво да изисква. Оказа се, че никой от държавните институции – инспекция по труда, и т.н., не разполага с такава информация, за да издаде съответния документ. В един момент настана пълно блокиране. Министерството на правосъдието даде указания с крайно съмнителна правна стойност, казвайки популярно: „Вижте там, направете нещо, искайте им декларации.“ След това екстрено подготвиха една промяна на промяната, за да може все пак да се узакони искането на декларации, и понеже нямаше друг закон, а трябваше да стане много бързо, се направиха промени на Търговския закон, които бяха внесени между първо и второ четене на (забележете) ЗИД на Закона за пазарите на финансови инструменти. Та в него между първо и второ четене и то в бюджетна комисия вкараха промени в Търговския закон. Такова чудо няма как да се подкрепи. Иначе може да има много добри идеи, но както казваше Николай Хайтов в „Мъжки времена“, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. Така че със законодателството – по-внимателно и с повече уважение.

– Темата на броя на барометъра ви е защитата на личните данни. Има ли я в действителност?

– Защитата на личните данни е наистина голям въпрос. В България мнозина продължават да считат, че защитата на личните данни, това е да си пазиш ЕГН-то.

– Борисов каза на фирмите вече да не го искат.

– Хубаво, но това е доста старо разбиране за личните данни. Всъщност на 25 май за всички държави – членки на ЕС ще започне да действа т.нар. Общ регламент за защита на данните. Какво е важно да се има предвид? Първо, че цялата логика на организация на защитата на личните данни е променена. Досега логиката беше сравнително позната – всеки, който е администратор на лични данни – да речем едно висше училище или един мобилен оператор, се регистрира в Комисията за защита на личните данни, изпълнява някакъв брой задължения по тяхното съхранение, обработка и опазване, и оттам нататък комисията, ако решава, го проверява. Обаче сега всички си дадохме сметка, че личните данни вече станаха твърде голям брой, твърде различни видове, с твърде различен режим, и този по-елементарен начин на тяхната защита, респективно контролът върху нея, става неефективен. Затова сега логиката на тази нова уредба е всеки един от нас, които сме субекти на лични данни, да може сам да контролира този, който ги събира, респективно ги обработва и ги използва за някакви цели, най-малко от гледна точка на принципите на прозрачност и сигурност – дали ги събира със съгласие или на друго основание, дали ги обработва и защо, съответно дали ги унищожава, след като ги е използвал, и т.н. Второто нещо е, че Регламентът разширява самото понятие за лични данни. Например към тях вече се добавят местонахождението –

вашият мобилен оператор

знае къде сте в момента.

Това са лични данни, защото вие може по някаква причина да не искате този факт да става известен. В момента вашият интернет доставчик знае вашите онлайн идентификатори – IP адресите на вашето мобилно устройство. Много голяма част от операторите от този мащаб знаят различни ваши биометрични данни – например, ако имате пръстов отпечатък, с който влизате в телефона си, или сканиране на ретината, с което влизате в компютъра си, това също са много важни лични данни. На следващо място в новата уредба се обръща по-голямо внимание на т.нар. специални категории лични данни – такива са например са биометричните и генетичните данни, каквито се събират на различни основания, да речем данните от вашия здравен картон. На трето място, много е важно, че тази нова уредба има претенциите за надевропейска – тя ще действа вече не само по отношение на нас, гражданите на ЕС, респективно компаниите, установени в ЕС, но и за всички, които са администратори на лични данни и които макар да не са установени на територията на ЕС, предлагат платено или безвъзмездно стоки и услуги на нас, субектите на такива данни в ЕС. Например гугъл, фейсбук и т.н. ще трябва много внимателно да съобразяват поведението си с тази европейска регулация, когато оперират на европейския пазар.

Всичко това създава за съжаление известна нервност у българските компании, а даже и в администрацията. Защото, за разлика от предходния по-просто оформен режим, при който имаше набор от задължения, в момента, ако ме попитате какво трябва да направи вашата компания, за да отговори на регламента, аз за съжаление няма да мога да отговаря, а ще кажа примерно: „Първо ми отговори на тези 72 въпроса“ – какви данни обработваш, защо ги обработваш, къде държиш сървърите, кой има достъп до тях, и т.н., и едва тогава аз бих могъл относително добре да отговоря на въпроса. Но пак няма да мога да отговоря, защото

този регламент преди 25-и май ще

трябва да бъде законодателно подкрепен.

Както е известно регламентите по принцип не се транспонират – влизат директно в сила, но в този има поне няколко места, заради които ще трябва да се промени българското законодателство, а до момента това не е направено. Ще се направи вероятно в последния момент. И още нещо – този регламент върви в пакет с няколко други акта, между които най-важните са две директиви – едната е свързана със сътрудничеството по наказателни дела, а другата – с резервационните данни на пътниците.

– Тези вече се споделят.

– Но директивите сега ги преуреждат. И всъщност България трябва и двете да ги транспонира до 6 май. Ако МС внесе тези законопроекти, както е правилното, те трябва да престоят един месец на сайта на вносителя за обществено обсъждане.

– Тоест трябва утре да се качат на сайта.

– Те трябваше да са качени, защото от момента, в който изтече този срок, тогава ще могат да се гледат в НС. Така че според мен НС или няма да спази срока и

ще ги въведе с обратна сила,

което е много лоша практика,

но е някакъв вариант, или ще трябва да ги внесе някой депутат, което също не е правилно. Как ще транспонираш директиви по предложение на депутат? Малко повече внимание в тази област няма да навреди на никое правителство и на никой парламент. Пак ще кажа – към правото с повече уважение.

– Какво става с многострадалната десница? Партията ДБГ, в която бяхте вие, напусна РБ и тръгна на твърд курс срещу управлението. Десницата съвсем се разпарчетоса…

– Аз от доста време не член на политически ръководства, но ДБГ остава моята организация. През последните месеци пък наистина не съм особено политически активен, тъй като гледам да посвърша някакви други неща – дадох си сметка, че биологичното ми време не е безкрайно.

– Пишете роман, освен всичко останало…

– Това също, но основно имам повече университетски занимания. Освен това се занимавам с „Юридически барометър“ (пуснахме и сайт www.legalbarometer.bg), в кантората имаме доста работа, и т.н. Но това пък ми дава възможност от известна дистанция да кажа какво мисля за случващото се. Според мен самата идея да се обедини десницата започна да става нещо като мантра. Една група хора си го повтарят и това им дава едно самочувствие, удовлетвореност и дори чувство за някаква перспектива, но дотук нещата като че ли свършват. ДБГ по замисъл беше създадено, за да бъде един интелигентен, подготвен коректив на управлението на страната, каквато, между другото, би трябвало да е идеята на всяка политическа партия, която се ражда. Оттук нататък ние имахме шанс, заедно с другите партии от Реформаторския блок, да участваме в управлението, не лично аз, да отстояваме едно според мен правилно разбиране – когато си в управлението, ти се държиш като човек, който е в управлението. Оттук дойдоха и проблемите с част от нашите колеги, които хем искаха да са вътре, хем да се изживяват като опозиция, хем бяха напуснали, хем хората им стояха в политическите кабинети. Което от моя гледна точка не е правилно, това обърква хората и не показва добра политическа култура. След изборите, когато РБ, както и никой друг от този сегмент не можа да попадне в парламента, правилното според мен беше също ясно да се каже: Ние не сме в управлението и следователно сме в опозиция. В крайна сметка в политиката това е основната разделителна линия – в управлението ли си и тогава подкрепяш управлението, или си в опозиция, съответно критикуваш управлението. Тогава пък друга част от нашите колеги казаха: „Абе ние всъщност го харесваме това управление.“ Като го харесвате, участвайте, няма лошо в това. Но честното според мен е да участваш в управление, след като си преминал през избори. Това ти дава правото да участваш, а не просто защото си много умен, много готин, много голям специалист и хората много те харесват. Като те харесват, защо не те избират?

Така че мисля, че моите колеги от „Движение България на гражданите“ са прави в това да имат опозиционно поведение. Какво ще се случи оттук насетне, е по-трудно да се каже. За съжаление големите разломи в българския политическия живот според мен отдавна не минават по линията ляво – дясно. Да сте чули спор какви да бъдат данъците или какво да бъде преразпределението през бюджета?

– А каква е линията?

– В естетиката разломът минава между красиво и грозно, в етиката – между добро и зло, в икономиката – между печелившо и непечелившо, в правото – между валидно и невалидно. Ако продължим да следваме Карл Шмит то в политиката, за добро или лошо, разломът минава между приятел и враг. На това основание има различни начини да идентифицираш приятелите и враговете. За съжаление, в това, което ние традиционно наричаме „дясно“, има недесни маркери за това дали си ляв или десен. Още от времето на г-н Иван Костов е така.

– Вие ястреб ли сте, или гълъб? Каква е правилната реакция на България по международния скандал „Скрипал“?

– По правило не гледам на себе си като нещо с оперение, на като го казахте…

– Балансиран ли сте в това отношение като премиера, или сте по-хард като Цветанов?

– Със сигурност аз като човек не съм краен, още по-малко в един несигурен и трудно предвидим свят. Но да кажа, че аз се отнасям с твърде голямо подозрение към целия този случай, защото тези, които имаха и които продължават да имат най-голяма полза от него, са Обединеното кралство и Русия. Този инцидент стана дни преди изборите в Русия и ефектът от този скандал и ефектът от този сигнал беше изключително силна подкрепа за президента Путин.

– Още проценти за Путин.

– Да. Така че г-жа Мей помогна на г-н Путин по един безспорен начин. Мисля, че в някаква степен реакцията на Русия помогна пък на г-жа Мей, която има сериозни вътрешнополитически проблеми, и всъщност успя да измести основните теми към нещо, което е доста далече от ежедневието на хората в Обединеното кралство.

– Събра хората около себе си. Но в един момент все пак трябва да стане ясно какво се е случило.

– Рано или късно според мен ще стане ясно. В този смисъл мисля, че реакцията на правителството е разумна – главно поради факта, че ние, поне широката публика, наистина не знаем какво всъщност се е случило.

От друга страна обаче не бива да се забравя, че България е направила своя външнополитически избор, поне нашето поколение го е направило, може би някое друго поколение ще направи друг, но ние по един много ясен начин сме казали, че принадлежим към семейството на европейските и на евро-атлантическите страни. И когато си част от отбора, ти се съобразяваш с това, което отборът е решил. Това също не бива да бъде поставяно под съмнение – България като член на НАТО и на ЕС не може да има напълно независима политика. Тя може да има известни нюанси, но общата логиката на поведение трябва да бъде съобразена с тази на партньорите ни.

CV

Роден на 10 август 1962 г. в Бургас

Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, където в момента е професор по право. Специализирал е в Международния институт по публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО

Бил е депутат и шеф на Комисията по европейска интеграция в 39-ото НС, след това – вицепремиер и министър на образованието

Ръководител е на катедра „Теория и история на държавата и правото“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и на Центъра за правни инициативи, който прави „Юридически барометър“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar