Родители, чийто син е убит от полицай, са осъдили прокуратурата за 20 хил. лв. обезщетение за това, че осъденият за смъртта на детето им почти 12 години не е вкаран в затвора, за да изтърпи присъдата си. Решението е на съдия Александър Е. Ангелов от Софийския районен съд.

Адвокатът по делото Наташа Добрева коментира пред „Де факто“, че това е прецедент, тъй като съдът пряко е приложил Koнвeнциятa зa зaщитa пpaвaтa нa чoвeĸa и ocнoвнитe cвoбoди, като приема, че е нарушено правото на живот. Забавянето води до усещане за липса на възмездие у родителите на жертвата. Възмездието също трябва да е ефективно, то не се изчерпва само с осъждането на извършителя на престъплението, обяснява съдът.

Историята накратко е следната: полицаят Н.И. е осъден за убийството през 2001 г. Прокуратурата 6 пъти отлага с максимално допустимите 6 месеца изпълнението на присъдата, за да може убиецът да лекува хроничното си психично заболяване. След това той изчезва в чужбина.

От съдебното решение става ясно, че отлагането на изпълнението на наказанието е станало, без нито веднъж осъденият да бъде прегледан от назначен от прокурора съдебен психиатър. За обвинителите документацията от външната за затвора болница е била напълно достатъчна да протакат изпълнението на присъдата. От затворническата болница са проверявали Н.И. само по документи, без нито веднъж да го прегледат.

Дори да има предпоставки за отлагане на наказанието, това не значи, че прокурорът не трябва да контролира процеса, мотивира се съдията. В случая само веднъж прокурорът е разпоредил проверка дали Н.И. действително се лекува и дали е на адреса си, като при това проверката е извършена на грешен адрес, а след това за достатъчно достоверна информация по въпроса са приети обясненията на майката на осъдения.

Съдът критикува и мудните и проформа действия на прокуратурата, когато става ясно, че осъденият е изчезнал. Европейската заповед за арест например е издадена през март 2009 г. – повече от 4 години, след като се разбира, че убиецът се е укрил. В крайна сметка той е задържан в Румъния през 2013 г. и умира по-късно в затворническата болница.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ

В случая особено значение има това, че посегателството върху жертвата „е извършено от полицейски служител при изпълнение на службата му, т.е. от представител на държавата, която има задължението да защитава правото на живот. Това обстоятелство в още по-голяма степен налага предприемането на ефективни действия от прокуратурата по изпълнение на наложеното наказание, което не е сторено“, пише в решението на съда. То не е окончателно и прокуратурата може да го обжалва.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar