Прокуратурата поиска запор на 425 000 лв. по банкови сметки на хора, за които се предполага, че са щели да ги дадат за купуване на гласове на парламентарния вот на 4 април. Още 240 000 лв. са открити в брой. Разследващите са се натъкнали на сумите при задържането на 34 души, за които се смята, че ще търгуват на вота.

Те били арестувани до 24 часа при акции по разследвания за пране на пари и лихварство. Операциите са били на 30 март и са проверени в 3 области. За две от тях се знае, че са Хасково и Пловдив. Разследващите се натъкнали на данни, че задържаните търгуват и с гласове. Компетентните прокуратури са поискали запори за парите в банковите сметки, а сумите в брой са иззети. Сред задържаните имало купувачи на гласове както за различни партии, така и за отделни кандидати. Те са били по-назад в листите, но са искали да минат напред чрез преференциален вот и така да влязат в парламента. Повечето от 34-те задържани са с

криминални

регистрации и

обвинения за

каналджийство,

лихварство,

пране на пари

и разпространение на дрога. Една от арестуваните е от карловското село Розино. Тя се казва Фанка Гадуларова, научи 24plovdiv.bg от свои източници.

При груб анализ на цялата сума, предназначена за изборна търговия, излиза, че ако средната цена за един глас е 50 лв., парите са щели да стигнат за около 14 000 гласа купен вот. Ако към тях се добавят и контролирани гласове, за които не се плаща, например опрощава се лихва на длъжник, числото набъбва до над 25 000 гласа, или два депутатски мандата. Самата цена на глас пък не е само за подателя на бюлетината. Тя може да се раздроби, например 20 лв. за организатора и 30 лв. за гласуващия. Но по принцип колко достига до самите гласоподаватели и колко до посредника, не е тема, която се обсъжда, казват партийни активисти, пожелали анонимност. Брокерите на гласове предлагат пакетна подкрепа. Примерно казват – аз мога да осигуря 1000 гласа, за което искам 50 хил. лева. Как после се разпределят тези пари остава мръсна тайна. Най-често това

минава през

незаконните

лихвари, които

държат личните

карти на бедни

хора,

които дължат огромни лихви. На тях се обещава опрощаване на лихвите, но не и на главниците и така реално от тези пари не достига почти нищо до отчаяните хора, които продават гласа си. Популярните истории как някакви партийни активисти ходят и предлагат пари в махалите малко преди края на изборния ден всъщност не се случват по този начин. Общува се с тези своеобразни шейхове, които осигуряват гласовете предварително, а как и кога те се разплащат с крепостните си, не е много ясно. В купуването на гласове не участват само роми, твърдят тези източници, а хора, които са зависими от някакви не съвсем законни дейности – примерно трафик на хора, наркотици, друга контрабанда. Но парите вървят към патроните, а не към конкретните гласоподаватели.

Данните за намерените пари и поисканите запори са от Националното междуведомствено звено и са само от акциите на 30 март. В звеното участват представители на МВР, ДАНС и прокуратурата. Целта им е бърза и адекватна реакция срещу престъпления, свързани с изборния процес.

Службите анализират всеки постъпващ сигнал. До сряда са подадени 144 от цялата страна. По възложени проверки се водят 163 преписки. 14 са образуваните досъдебни производства за престъпления против политическите права на гражданите.

От звеното ще предоставят информация всеки ден. То бе създадено в понеделник. „Целта му е да се гарантират политическите права на българските граждани, както и да се проведе едно законосъобразно провеждане на изборния процес в страната ни. Прокуратурата винаги е била активна в противодействието срещу престъпления, свързани с политическите права на гражданите. Напомням, че купуването и продаването на гласове е престъпление по Наказателния кодекс в България“, заяви тогава говорителят на главния прокурор Сийка Милева.

При предишните парламентарни избори през 2017 г. осем души бяха обвиняеми до деня на изборите, тогава 26 март. 73 пък бе броят на образуваните досъдебни производства. Подадените сигнали са били 534, 367 са били отказани и 8 изпратени до съответните РИК. Тогава службите са отчели почти двойно завишение спрямо вота за парламент през 2014 г., когато са били 374. Досъдебните производства пък били 59. И при двата вота имаше и нови сигнали, задържани и обвиняеми до края на изборния ден.

11 250 гласа вкарват депутат в парламента

Изборният експерт и математик Михаил Константинов разработи в началото на март по молба на „24 часа“ 4 сценария за това колко ще тежи депутатският мандат – при 2, 2,5, 3 и 3,5 милиона гласуващи на 4 април.

Според него най-вероятно гласовете, които ще бъдат необходими, за да прескочи партия или коалиция 4-процентната бариера пред Народното събрание, ще е от 100 до 120 хиляди гласа.

„Ако гласуват 3 млн. души, ефективните гласове ще бъдат 2,7 млн.“, каза проф. Константинов. Разделено на 240, прави по 11 250 хиляди гласа за един мандат. Това е цената на 1 мандат в гласове“, каза проф. Константинов.

Електоралната цена на 1 мандат в гласове е приблизително равна на районната избирателна квота, която кандидат, включително и независимите, трябва да преодолеят, за да станат депутати, обясни още математикът.

Районната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове в района, разделен на мандатите в него. Обикновено се доближава до националната цена на един мандат, обясни проф. Константинов.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar