Делото за тези събития се точи над 30 години

Прокуратурата е осъдена да заплати общо 24 000 лв. обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното през януари 1991 г. следствено дело за т.н. „Възродителния процес“. Окръжният съд в Добрич е постановил две решения, с които присъжда на Н. К и Н. М. по 12 000 лв. неимуществени вреди, съобщи БНТ.

Производствата в Окръжния съд са образувани по внесени искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Бащата на ищците е бил въдворен по политически причини в лагер „Белене“ за времето от края на февруари 1985 г. до средата на април 1986 г., а след това принудително изселен в гр. Роман за срок от три години. След завръщането в дома си в гр. Толбухин, днешен Добрич, бил поставен под постоянно наблюдение. През май 1989 г. бил принуден да се изсели в Турция. Бил е лишен и от възможност да упражнява учителската си професия още от края на 1984 г.

С решение на Народното събрание от 1 юни 1990 г. е била обявена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на следващата година било образувано процесното следствено дело. В хода на разследването баща им починал и правата му на пострадало лице преминали върху дъщерите му, като негови наследници. В предявените искови молби ищците подробно са описали изпитанията, на които са били подложени по време на принудителната промяна на имената, страданията от задържането на техния баща, както и от изселването на семейството им в Република Турция.

Прокуратурата като ответник оспорва допустимостта и основателността на исковете. Изтъква фактическата и правна сложност на делото, броя на пострадалите, повечето намиращи се извън страната, чието процесуално поведение също било допринесло за забавяне на производството, задължителните по закон множество процесуални действия, включително изготвяне на молби за правна помощ до властите в Република Турция, изпълнение на задължителни указания на съда след връщане на делото.

Окръжният съд намери, че предявените искове, основани на твърдения за прекомерна продължителност на разследването, са доказани по своето основание. Съдът посочва, че продължителността на конкретното наказателно производство надхвърля многократно установените в НПК срокове, а фактическата и правната сложност на следственото дело не може да оправдае продължилото повече от 30 години досъдебно производство, поради което е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Окръжният съд приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо тях репресивни действия няма да бъдат наказани.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar