Всеки, който заведе дело или разбере от хартиена призовка, че например е ответник, може да поиска разпореждане или решение на съда да му бъде пратено по имейла. Това спестява време и разходи за канцеларски материали.

Трендът за онлайн призоваване обаче трябва да бъде зададен от големите учреждения, компании и банки, които получават много на брой съдебни документи. Книжата могат лесно да се сканират и да се пратят на електронна поща, казват съдии, столични призовкари и съдебни служители.

Съобщенията на хартия, които

призовкари на

съда оставят

на вратата на

апартамента, невинаги се приемат еднозначно.

„Онзиден излязох за около половин час и при връщането ми вкъщи откривам мушнато в процепа на вратата съобщение от Софийския районен съд (СРС), на което пише: „Уведомяваме ви, че имате за получаване съдебни книжа. Длъжностно лице призовкар при СРС“ и изписани име и фамилия на призовкаря и телефон за връзка“.

Откровено казано, помислих си, че е някакъв майтап. Нямам с кого за какво да споря – категорично не съм замесена в нищо, не съм извършила престъпление или каквото и да е закононарушение. Не съм свидетел на престъпление. Т.е. в недоумение съм“, разказа пред „24 часа“ 25-годишната Елена Д., която живее в столичния кв. „Илинден“. Тя предполага, че може стане потенциална жертва на телефонна измама, ако се обади на посочения мобилен номер.

„Това не е измама. Ако до вас е пристигнало подобно съобщение, означава, че от съда ви търсят, за да получите съдебни книжа, защото може да сте свидетел, вещо лице, ищец, ответник, подсъдим.

Призовкарите не знаят какви книжа имате да получавате“, обясни Мария Пенева, началник-служба „Връчване на призовки и съдебни книжа“ в най-големия съд у нас – Софийския районен.

Подобно съобщение няма задължителен характер, а само уведомителен.

„В съобщението пише, че получателят трябва да се яви в стая 191 в сградата на съда на бул. „Цар Борис III“ 54 до 7 дни. Ако адресатът не отиде лично в съда да си вземе книжата, документите може да получат оттам негови роднини по права линия с пълномощно, за което не се изисква нотариална заверка“, обяснява Пенева. И подчертава, че призовкарят не е враг на гражданите, а служител на съда.

„Тези съобщения обикновено се оставят в пощенската кутия, при условие че призовкарят не е открил никого на адреса. Най-добрият вариант е да се стигне до самото жилище и съобщението да се пъхне или залепи на вратата. Работим с тиксо или сухо лепило, тъй като неведнъж съм получавала оплаквания от граждани, че заради лепенето на съобщение им падат мазилки“, казва Пенева.

Шефката на призовкарите пояснява защо на съобщението не пише номер на дело.

„Това е

уведомително

съобщение

адресатът да се яви в съда, за да си получи книжата“, казва тя.

За съобщения по заповедни производства нещата стоят така: „При тях гражданинът се води заявител, когато той е инициирал производството, и длъжник, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение“, казва Пенева. „При тези случаи призовкарите разполагат с 1 месец да връчат съобщението. Според новите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които влязоха в сила на 27 октомври м.г., те трябва да посетят адреса най-малко 3 пъти, а единият от тях да е в неработен ден – събота, неделя или празничен ден.

Съобщението

може да се

връчи и при

отказ,

като за удостоверяването му няма нужда от свидетел, а само подпис на призовкаря.

„Ако призовкарят не успее да намери никого, той пристъпва към залепване на уведомление – това вече е официален документ по чл. 47 от ГПК. На него пише номер на дело и състав на съда“, обяснява Пенева. Пуска се и екземпляр на документа в пощенската кутия, ако призовкарят има достъп до нея.

„Това уведомление може да бъде залепено на входната врата на блока, ако няма достъп до входа, за да бъде оставено на вратата на жилището. Знаете, че в повечето входове на жилищни блокове в София няма свободен достъп и това също затруднява работата на призовкарите, които понякога стоят по 20-30 минути евентуално да им бъде отворено, за да влязат в блока“, казват от съда.

След като се залепи уведомлението, длъжникът има срок от 2 седмици да се яви в деловодството на съда и да си получи призовката и съобщението с книжата.

Ако не се яви през тези 2 седмици, според закона призоваването е редовно и книжата са връчени. С последните изменения в ГПК се въведе и регламент, с който заповедното производство преминава в исково, когато длъжникът не бъде намерен на адреса си и на работното си място.

„В този случай се назначава особен представител на длъжника и срещу него започва исковото производство. Неприятното е, че е възможно, ако той дължи например 100 лв. на „Топлофикация“ и тя го осъди, те да станат 1000 лв. заедно с разноските по делото“, обяснява шефката на призовкарите.

Ето защо е важно гражданите да се отзовават на оставените им от призовкарите съобщения. Тогава от тях ще зависи дали да продължи да се води делото, дали ще оспорят претенциите на ищеца, или ще си платят и ще признаят иска.

Уведомленията

могат да бъдат

връчени и

на друг,

който живее на адреса, стига да иска да ги получи. „Тогава той се представя кой е и какъв е на длъжника. По граждански дела не може да се връчва на никой друг освен на лице, отворило вратата на адреса. По наказателни дела законът позволява призовките да се връчват на домоуправител или портиер, както и на съквартирант или съсед, когато той поеме задължение да ги предаде“, посочва Пенева.

Най-големият проблем при призоваването е, че много граждани са се регистрирали на адрес, на който никога не са живели. „Лицето се търси по постоянен или настоящ адрес, получени след справка от ГРАО. Нямаме други способи за намиране“, казват от съда. Съдията има право да изиска и справка от НОИ или НАП за местоработата на търсения.

„И тук идва друг проблем –

призовкарите

срещат отбой от

работодателите Трябва да се знае, че призовкарят изпълнява разпореждания на съда. Лицата, които отказват да съдействат по разпореждане на съдия, прокурор, следовател, могат да бъдат глобени от 50 до 2 хил. лв. Така че работодателите са длъжни да оказват съдействие“, напомня Пенева.

Когато няма жилище, на което да бъде залепено уведомление, например къщата е съборена, призовкарят го лепи на възможно най-близко до адреса място. Това може да е камък или стълб, казват от съда.

680 000 депеши за 1 г. от най-големия съд у нас

680 000 призовки са били раздадени на ръка от 91 служители на Софийския районен съд (СРС) през м.г.

„Обслужваме тежки райони като „Драгалевци“, „Симеоново“, „Княжево“. Има колеги, нападнати от кучета. Служителка бе изхвърлена от баща и син на адрес. Срещу друг са стреляли с пистолет. Аз като ръководител заставам зад моите подчинени, когато са накърнени правата им като хора и служители“, казва шефката на призовкарите в СРС Мария Пенева.

Призовкарите имат право да поискат съдът да им назначи охрана. Те се легитимират с карти, на които има снимка.

Понякога попадат в комични ситуации. Веднъж призовкар отишъл в столичния кв. „Христо Ботев“, за да търси гражданина Иван Иванов. Позвънил на вратата. Излязъл мъж и заявил, че не познава никакъв Иван Иванов и че такъв не живее тук. Тогава призовкарят започнал да цъка с език: „Ех, жалко… Тъкмо му нося едни книжа от съда, че имат пари да му дават“. Чувайки това, човекът изригнал: „Аз съм, аз съм! Нося лична карта“. Оказало се, че от „Топлофикация“ му взели повече пари от нужното след дело.

„Работата на призовкарите в СРС е съпроводена с много предизвикателства, тъй като те са изцяло обвързани от разпореждането на съдията и закона, от една страна, а от друга, са принудени да импровизират в изпълнение на служебните си задължения по връчването на важни за гражданите книжа и документи“, казва шефката на призовкарите в най-големия съд.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar