Сенаторът от Чешкият парламент Лукаш Вагенкнехт и Антикорупционният фонд са внесли днес жалба срещу отказа на Софийска градска прокуратура да разследва продажбата на едноличното дружество „ТЕЦ Варна“ на дружество, контролирана от почетния председател на ДПС Ахмед Доган. В постановлението си, станало публично в края на 2020 г., прокуратурата заявява, че „няма „данни за неправомерни действия или бездействия от страна на длъжностни лица в хода на изпълнение на служебните им задължения“. В постановлението се твърди също, че всички тези задължения са изпълнени „добросъвестно и стриктно, съобразно нормативните изисквания.“

В разпространеното днес съобщение по повод на подадената жалба Лукаш Вагенкнехт и Антикорупционният фонд уточняват, че в подадения от тях сигнал са били посочени конкретни

факти за съзнателно сключване на неизгодна сделка,

нанесла значителни вреди за стопанството и фиска на българската държава, които изискват проверка.

„Нужно е да се провери дали не е избегнато плащането на сериозни данъчни задължения и дали не е осъществено изпиране на пари, пише още в сигнала, по който Софийска градска прокуратура е отказала да проведе разследване. Постановлението на прокуратурата разкрива, че не са извършени никакви процесуално-следствени действия и не са събирани никакви доказателства, които да оборват съмненията за евентуални нарушения“.

В края на 2017 г. държавната чешка компания „ЧЕЗ груп“ продаде централата на малката компания „Сигда“, която няма предишен опит в сферата на енергетиката. Тя е собственост на сина и дъщерята на Данаил Папазов (бивш директор на Пристанище Варна и министър в правителството на Пламен Орешарски).

По времето, когато е собственик на „ТЕЦ Варна“ „ЧЕЗ груп“ е инвестирала в нея най-малко 306 млн. Но

„Сигда“ я придобива само за 48 млн. евро,

с 20 млн. евро кешови наличности и прилежащо пристанище със стратегическо значение. По-късно то е обособено в отделно дружество „Пристанище ТЕЦ Езерово“. Официалната причина за подозрително ниската продажна цена е „лошо техническо състояние на централата и невъзможността ѝ да работи и носи печалба при спазване на екологичните норми“.

Четири дни след сделката от 20 декември 2017 г. новият собственик „Сигда“ преоценява активите на централата на 275 млн. лв. В резултат на това на 31 декември 2017 г. централата излиза на печалба от 60 млн. лв., като 30 млн. лв. от тях са разпределени като дивидент за сметка на кешовите наличности, получени от ЧЕЗ.

По-малко от година и половина след продажбата, само недвижимите имоти, собственост на „ТЕЦ Варна“, включително парцелите на пристанището, са оценени от независим оценител на стойност 32 млн. евро, като апортна вноска в новосъздадено дъщерно дружество на „ТЕЦ Варна“ ЕАД – „Пристанище ТЕЦ Езерово“.

„Три месеца след продажбата,

ТЕЦ Варна решава като с магия всички екологични проблеми,

които стоят в основата на спирането и продажбата ѝ, пише в информацията, разпространена от сенатора Лукаш Вагенкнехт и Антикорупционния фонд. По твърденията на ръководството ѝ тя дори притежава едни от най-добрите екологични показатели сред електроцентралите в България. Светкавично след смяната на собствеността, е започната и пристанищна дейност, като през август 2018 г. „Пристанище ТЕЦ Езерово“ е лицензирано и функциониращо пристанище.

Как държавата е отстъпила „Пристанище ТЕЦ Езерово“ на Ахмед Доган – тук.

На 7 август 2018 г.

70 % от капитала на „Сигда“ са придобити от Ахмед Доган

като цената на сделката остава неизвестна. Малко след това топлоцентралата започва да получава милиони левове от българската държава, за да служи като „студен резерв“ на българската енергетика.

Само за 2018 г. ТЕЦ-ът получи най-малко 28 млн. лева без да работи. Плащанията за „студен резерв“ към „ТЕЦ Варна“ и свързаните с близкия до Ахмед Доган бизнесмен Христо Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“, „Брикел“ и „Топлофикация Русе“ бяха спрени по лично нареждане на премиера Бойко Борисов, в разгара на летните протести през м.г. По-малко от половин година по-късно обаче плащанията бяха възобновени, но с нова и сложна формулировка: „разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата, автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности“.

В края на януари 2021 г.

Върховната прокуратура на Чешката република започна разследване

на обстоятелствата около сделката, в което се проверяват данните за възможни загуби в размер на 323 млн. евро, които е претърпяла държавната ЧЕЗ.

За разлика от чешките си колеги обаче в Софийска градска прокуратура отказват да започнат разследване по сделката. Изводите си магистратите правят единствено на основание на отговорите на запитванията, които отправя към „ТЕЦ Варна“, Комисията за енергийно и водно регулиране, Министерство на околната среда и водите и Електроенергийния системен оператор.

По подобен начин

прокуратурата заключава, че няма данни за пране на пари,

тъй като Държавна агенция „Национална сигурност“ не е установила данни за трансфери между свързани лица при придобиване на „ТЕЦ Варна“. „В същото време агенцията изобщо не е извършила проверка на сделките, последвали само няколко месеца по-късно, при които Ахмед Доган придоби 70 % от „Сигда“, при положение, че лицата, участвали в сделката безспорно са свързани помежду си“, коментират от Антикорупционния фонд.

Не е извършена проверка и на публичните изказвания на Данаил Папазов от края на юни 2019 г., според които 70% от дяловете на „Сигда“ – компания с активи за над 275 млн. лв. са продадени на Ахмед Доган за около 1,4 – 1,5 млн. лв. Не е ясно и декларирал ли е почетният председател на ДПС доходи и имуществото, които му позволяват да придобие мажоритарния дял от „Сигда“, какъв е произходът на средствата, с които е осъществено придобиването на дяловете, както и

дали са платени всички дължими данъци?

Освен събраните мнения на институции, Прокуратурата не е извършила никакви процесуално-следствени действия и не е събрала никакви доказателства, които да оборват съмненията за евентуални нарушения, твърдят Лукаш Вагенкнехт и Антикорупционният фонд.

„Практическото неглижиране на данните от сигнала свидетелства за нежеланието и неспособността на българската Прокуратура да разследва случаи на съмнение за сериозни злоупотреби, свързани с евентуално укриване на данъци и пране на пари, при това с участие на видни политически личности като Ахмед Доган, Данаил Папазов и техни близки родственици, както и притежаваните от тези лица компании.“ се казва в жалбата, изпратена до прукуратурата.

В нея се твърди също, че отказът на прокуратурата да разследва обстоятелствата около продажбата на ТЕЦ Варна са

пореден пример за отсъстваща институционална реакция

по случая в България. „Още през юни 2019 г. Антикорупционният фонд сигнализира Национална агенция по приходите относно съмненията за укриване на данъци при извършването на сделката, както и Министъра на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и ДАНС, пише в разпространената вчера информация. Сигналите са подадени поради поради оповестени данни за значителни неизправности на ТЕЦ Варна и наличието на заплаха за енергийната сигурност на страната. Всички институции обаче констатираха, че при продажбата и експлоатацията на централата няма никакви проблеми. А министърът не енергетиката отказа да отговори на сигналите и въпросите, изпратени до него“.

Лукаш Вагенкнехт и Антикорупционният фонд настояват пред Апелативна прокуратура София да бъдат назначени съответните експертизи, както и да бъдат извършени съответните проверки на доходите и данъците на физически и юридически лица, участвали в сделките по смяна на собствеността на TEЦ Вaрнa.

В жалбата на централата се настоява и за отговор на редица въпроси, свързани с евентуално съзнателно намаляване на нейната стойност от страна на топ мениджмънта на държавната чешка „ЧЕЗ Груп“ в сътрудничество с български политици, избегнато плащане на различни данъци и експлоатационната годност на „ТЕЦ Варна“, както към датата на продажбата и, така и към настоящия момент.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar