„Другари, ние с вас студенти повече няма да станем, ами дайте да помислим за затворите!“, казва другарят Тодор Живков в един виц от времето на соца.

Не толкова далновидни се оказват сегашните депутати, съгласявайки се да приемат набързо текстовете, свързани с гражданската конфискация и т. нар. тайни арести, сякаш са недосегаеми и законът няма да действа спрямо тях.

Какво е общото?

  • Текстовете и в двата случая не са писани от депутати. Впрочем те напоследък не внасят авторски текстове. Получават ги наготово, само дето не съобщават от кого. И понеже в управляващото мнозинство цари ред и дисциплина, никой и не пита. Направо се гласуват! Да се чудиш кой е реализирал законодателна инициатива – онези, посочените в Конституцията, или последните само прикриват лица без законодателна инициатива.
  • И двете предложения се намериха на „бързата писта“ на законодателния ни орган. Толкова бърза, че не остана време суверенът да се включи в обществено обсъждане или да даде становища.
  • И двете превръщат държавни органи и институции в машини за репресия.
  • Противоречат на основни човешки права, закрепени в конституцията, международни договори и европейското законодателство. Последицата за правото в такива случаи е само една – законът няма действие, прилага се пряко и непосредствено нормата от по-висш порядък. Ще кажете, тогава за какво е цялата тая работа на празни обороти? Просто още щрихи към тоталитаризма, в който все повече се опитват да ни набутат. И май донякъде успяват, щом вече се сещаме за старите вицове.
  • И двете ще доведат до тежки последици и неминуемо осъждане на България в Европейския съд по правата на човека. Така обществото ни ще трябва да понесе изнасилването на правото чрез въвеждане на законови предпоставки за увреждане на основни човешки права, но и отделно ще трябва накрая да плати сметката.

Как се стигна до спешното законотворство по т. нар. гражданска конфискация?

По силата на действащия закон Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) има правомощията да образува и води процедури за отнемане на имущество в полза на държавата при определени предпоставки. Наложи се Върховният касационен съд да се произнесе с Тълкувателно решение от 7 декември, според което не може да се води такава процедура при прекратено или необразувано наказателно производство. При това положение се внасят новите предложения, според които:

– КПКОНПИ ще инициира и води производства по отнемане на имущество, без да е необходимо да е произнесена присъда или дори да е повдигнато обвинение срещу собственика. Достатъчно е да не може да докаже произхода на средствата за придобиването му.

– Отнемането може да е насочено срещу всеки, без значение дали се е занимавал с публична, обществена, престъпна или каквато и да е друга дейност.

– Отнемането може да е насочено срещу всякакво имущество, без да се изследва дали е придобито в резултат на престъпление или корупция.

– Проверката може да обхване неопределен период от време назад, за който лицето ще трябва да доказва произхода на средствата и доходите си. Вече има случай Комисията да проверява доход на лице от 1988 г. насам.

– Не е необходимо комисията да доказва незаконосъобразните действия, а лицето ще трябва да доказва законосъобразността на придобитото имущество.

И всичко това при: 1. липса на методика, по която КПКОНПИ извършва проверките си; 2. липса на какъвто и да е стандарт или обективен подход; 3. липса на възможност за одит на проверките, които извършва Комисията; 4. липса на срокове за извършване на проверките; 5. липса на гаранции против своеволия и репресии.

Каква обаче е логиката на гражданската конфискация?

Тя трябва да лиши от икономически смисъл извършването на престъпление или корупция. Като знае лицето изначално, че участвайки в такива действия, ще бъде осъдено и едновременно с това ще му бъде отнет „плодът“, да бъде демотивирано да участва. С предвидените изменения народното ни представителство казва обратното: не е необходимо да си осъден, достатъчно е да имаш имущество, следователно си извършил укорими действия.

„Презумпцията за невиновност, глупако“, бихме перефразирали тук. Налага се не само да напомняме този основен правен принцип, представляващ фундамент на правовата държава, но и да го държим високо, защото с предложените текстове авторите не просто го пренебрегват и потъпкват, но стигат твърде далеч, като дори правят опит да въведат обратната презумпция за виновност. С думи прости, нашите избраници ни казват за пореден път, че всички сме мошеници и ще трябва тепърва да доказваме, че не сме.

Отделно от това с предложените текстове вносителите всъщност признават, че конфискацията в рамките на наказателното производство не работи, без да държат сметка, че това е така основно поради некачествени обвинения – случаят с Христо Бисеров е ярък пример. И вместо да насочат усилия към реформиране на прокуратурата с оглед възможността й да доказва пред съда извършени престъпления, опитват с конфискация да заместят липсваща присъда.

При това положение конфискацията добива всички характеристики на национализация. Никой от нас обаче не е давал власт на народното ни представителство да размества основни принципни положения и да замества справедливостта и върховенството на правото с лишени от смисъл аргументи.

Думата „тоталитаризъм“ напира все по-силно.

Тя нахлу с промените в Административнопроцесуалния кодекс и Закона за достъп до обществената информация, когато законодателят ограничи възможността на лицата да обжалват пред съд актове и действия на административните органи.

Вече се блъскаме с думата „тирания“, питайки се колко по-абсурдно може да стане? Може! Ако същата тази нереформирана прокуратура, която доказано е в безпомощно състояние да води качествен процес, ви наложи арест, той може да е… таен, при това по силата на приетите изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс. Според тях уведомяването за ареста по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление. Преценката е на прокурора. От същата тази нереформирана прокуратура.

Последното е достатъчно да сме с резерви по отношение прилагането на изключенията, независимо че със сочените текстове е направен опит за транслиране правото на ЕС, и по-специално на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и Съвета от 22.10. 2013 г. Предвиждам множество спорове по въпроса спазено ли е изискването на задържания първо да се гарантира правото на достъп до адвокат и правото да уведоми трето лице за задържането си, и едва след това да се прилагат изключенията, при това само при изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от една или повече от посочените в нея наложителни причини.

С приетите изменения депутатите сложиха край на четенето на обвинителния акт в началото на наказателния процес. Да сме благодарни, че не сложиха край и на писането му, но да не се шегуваме, че току-виж са го направили. Ограниченията в тоталитарен стил им идват някак отръки. Не ми се подсмихвай, ти си ги избра, вероятно би казал един вече бивш прокурор.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar