Президентът Румен Радев се очертава рекордьор по връщане на закони за преразглеждане в Народното събрание. За половин мандат – две години и половина, той е наложил 19 пъти вето, като в 16 от случаите е оспорвал отделни разпоредби, а три пъти – изцяло приетите закони.

За цял мандат президентите Петър Стоянов (1997 – 2002 г.) и Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.) са налагали по-малко пъти вето, сочи справка на прессекретариата на държавния глава, предоставена на „Дневник“. Стоянов е оспорвал 11 пъти отделни разпоредби от приети от Народното събрание закони, т.е. е налагал частично вето, а Плевнелиев е наложил 14 пъти вето, като 12 пъти е оспорвал отделни разпоредби, а два пъти – законите изцяло.

За близо шест години и половина – от 1 август 1990 г. до 22 януари 1997 г., президентът Желю Желев е упражнил 23 пъти правото си вето на приети от Народното събрание закони. Девет пъти са оспорени отделни разпоредби от законите, а 14 пъти приетите закони са оспорени в тяхната цялост. За два мандата или десет години (2002 – 2012 г.) президентът Георги Първанов е наложил 32 пъти вето, като 24 пъти е оспорвал отделни разпоредби, а осем пъти – изцяло приетите закони.

Върнати закони

Независимо от мотивите на Румен Радев управляващите 18 пъти отхвърлиха наложените вета, т.е. успяха да събират поне 121 гласа за повторно приемане на оспорените законопроекти. Единственият път, когато се съобразиха с мнението му, бе за поправките в приватизационния закон, с които ангажиментите на купувача по приватизационни договори намаляват от 10 на 5 г. със задна дата. Тогава обаче ГЕРБ отрече подозренията, че измененията са лобизъм за братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Тази пролет управляващите първо отхвърлиха ветото на президента върху обезсмислянето на преференциите при гласуването за депутати, евродепутати и общински съветници – инициирана от ДПС промяна, срещу която имаше силна обществена реакция. А после чакаха Изборният кодекс да бъде обнародван, за да могат отново да го „отворят“ и да върнат старите разпоредби, т.е. по-ниските прагове за валидност на преференциалния вот. Това се наложи, тъй като освен обезсмислянето на преференциите Румен Радев бе оспорил и още няколко промени в Изборния кодекс.

В последния месец президентът оспори, но мнозинството в парламента прие повторно ратификацията на международния договор за купуването на изтребители F-16, отпадането на забраната партиите да бъдат финансирани и от бизнеса, както и ограниченията за къмпингуването. Предстои през септември депутатите да обсъдят ветото върху закона, който позволява цивилен да оглави военното разузнаване.

Значението на ветото

Макар да е замислено да функционира заедно с Конституционния съд като втора камара на парламента, според политолога Евгений Дайнов президентското вето е символичен инструмент, тъй като е лесно преодолимо, т.е. само с гласовете на 121 от 240 депутати. Силата на ветото се увеличава при натиск от улицата и тогава понякога управляващите се съобразяват с него, смята той.

„Въпрос на борба на интерпретации е: едните ще кажат, че като се налага често, ветото се обезценява; а другите – че е един от малкото начини на президента да повлияе“, смята политологът Първан Симеонов. Според него многото вета на Румен Радев не са направили така, че неговият рейтинг да пада. По думите му единственият арбитър е общественото мнение и засега президентът го държи на своя страна, докато доверието в управляващите е по-ниско.

„Няма никакво значение каква е съдбата на ветото – то е важен демократичен инструмент за влияние върху властта от център, за който се предполага, че е независим от нея. Когато се опира на общественото мнение, ветото е по-скоро успешен инструмент – преодолявайки го без вникване в мотивите, властта губи много доверие“, каза социологът Юрий Асланов пред „Дневник“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar