Председателят на Съда на ЕС: Без независимост съдиите се превръщат в хартиени тигри
Корупцията е най-големият враг на най-висшата ни ценност - демокрацията, казва Кун Ленартс
Хартиените тигри в съда са застрашени от токов удар, ако се заиграват с правото на ЕС. Така вкратце и алегорично прозвучаха посланията от трибуната на внушителна конференция в София под надслов „Върховенството на закона и конституционната идентичност на Европейския съюз“.
Тя бе организирана от Българската асоциация за европейско право (БАЕП). Събитието на 17 февруари бе генерална репетиция за най-значимия форум по право на Европейския съюз – провеждан у нас, а именно ХХХ конгрес на Международната федерация по европейско право (FIDE), който ще се проведе между 31 май и 3 юни 2023 г. в София.
Изборът на нашата столица за домакин се тълкува като оценка на Българската асоциация за европейско право. Тя бе създадена скоро след присъединяването ни към съюза – през ноември 2008 г. и неизменно неин председател е Александър Арабаджиев – нашият съдия от 2007 г. насам в Съда на ЕС в Люксембург. Във връзка с домакинството ни на конгреса съдия Арабаджиев е председател на ротационен принцип и на FIDE.
Юристи от цялата ни правна палитра (и по правни, и по политически компетентности и интереси) изпълниха до дупка зала „Васил Левски“ на хотел „Хаят“. Конференцията откри Александър Арабаджиев, който я определи като поредно послание към правната ни общност да бъде пълноценен участник за конституционната идентичност на ЕС и покани за кратки обръщения към събралите се министъра на правосъдието Крум Зарков, председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова, председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков и зам.председателя на Висшия адвокатски съвет Ина Лулчева.
Служебният правосъден министър Крум Зарков оцени срещата като изключително важна, защото зад конституционната идентичност на ЕС стои конституционната идентичност на страните членки. Заяви, че очаква с интерес накъде ще тръгне правната ни доктрина.
Галина Захарова изрази категорично позицията си, че да има върховенство на правото е задължение не само на съдиите, но и на гражданите и изисква ангажираност на всички държавни институции. Галина Захарова подчерта, че независимостта на съдебната власт е главното условие за постигане върховенството на правото.
Председателят на КС Павлина Панова представи темата „Конституционният съд и диалога между Съда на Европейския съюз и националните съдилища“.
Главното действие в програмата бе лекцията на председателя на Съда на ЕС в Люксембург Кун Ленартс „Принципът на върховенството на правото в ЕС и конституционната идентичност на ЕС и на държавите членки“.
С оглед сложността за разбиране и спецификата на правния език – и особено на европравния, ще се опитам по достъпен начин да предам изключително важните послания на председателя на „Олимп на правосъдието“, както наричат Съда в Люксембург, заради ролята му за опазване ценностите на ЕС.
Акцентът бе върху равенството между идентичността на отделните държави членки с идентичността на ЕС.
„Общите ни ценности могат да бъдат постигнати и защитавани, само ако работим заедно.“
Ленартс подчерта, че правният ред на ЕС забранява отстъплението от ценностите заложени в договорите за ЕС. Като най-голям враг на най-висшата ценност – демокрацията, посочи корупцията, която буквално взривява взаимното доверие. А за гарант на демокрацията – върховенството на правото.
„Ако демокрацията не върви ръка за ръка с върховенството на закона, в един момент всички свободи и обществото се сриват… Демокрацията е за всички – и за които печелят избори, и за които губят.“
В този ред на мисли пазителите на демокрацията са свободата на словото и независимостта на съдиите.
„Без независимост съдиите се превръщат в хартиени тигри!“
Изтъкна, че националните съдии на всяко равнище са именно гръбнакът на конституционната идентичност на ЕС, защото всяко тяхно действие се допира до някое право на ЕС.
Ленартс продължи с възловата роля на преюдициалните запитвания, отправяни от национални юрисдикции до Съда на ЕС (б.а. националните съдии се обръщат към Съда в Люксембург, преди да се произнесат по конкретно дело, когато имат съмнения, че дадена норма от вътрешното им законодателство противоречи на правото на ЕС). Този диалог е гарант за върховенството на правото на ЕС, поради което – специално наблегна Ленартс, само национални юрисдикции, които са независими, се допускат да отправят преюдициални запитвания до Съда в Люксембург. Ако се установи, че някой е зависим – аут! В ЕС всеки трябва да се грижи за независимостта на съда на другия.
„Организацията на съдебната система на всяка отделна държава членка е частен въпрос. Но задължителен е единният стандарт – националният съдия да е независим и да работи без страх!“
Съдия Ленартс находчиво илюстрира ролята на преюдициалните запитвания чрез сравнение с движението на електрическия ток от свръхвисокото напрежение в електроцентралите до волтажа за нормалната работа персоналните ни компютри, което е невъзможно без трансформатори. Като пример за висок волтаж посочи фундаменталните чл. 19 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, а за персонален компютър – националния съдия. За уточнение – чл. 19 визира защитата в случай на принудително отвеждане, експулсиране и екстрадиране, а чл. 47 правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.
За да не гръмне компютърът, ако се включи директно към високото напрежение е нужен трансформатор. Ролята на този жизненоважен трансформатор изпълнява Съдът на Европейския съюз чрез изключителното му правомощие да тълкува правото на ЕС чрез произнасяне по преюдициални запитвания, отправени от националните съдии. Същевременно той акцентира, че зависимите съдии – които нарече хартиени тигри, не се допускат до диалога с евромагистратите в Люксембург!
На този фон звучи повече от оптимистично обстоятелството, че българските ни съдии са рекордьор по отправени преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Пред нашите са само германските, които правораздават в държава с около 12 пъти по-голямо население.
Новината поднесе българският съдия в Общия съд на ЕС Александър Корнезов. Той обяви за небивал успех на националните ни съдии, че за 16 години са допуснати за разглеждане 283 техни преюдициални запитвания, като по 211 вече има произнасяне.
–
Бел. ред. на Клуб Z – статията на Петър Бучков препечатваме от сайта му „Новата реалност“ с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте