Текстът е от страницата на адвокат Петкова – основател на адвокатска кантора „Петкова“, специалист по наказателно право и права на човека, председател на фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“.

В конституцията, както и в множество международни актове, по които Република България е страна, сред които са Европейската конвенция за защита правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека, е уредено задължение на държавите да осигурят възможност за ефективно упражняване на едно от основните граждански права – право на свободни избори.

Пандемията от COVID-19 обаче постави националните законодателни органи пред сериозно изпитание по какъв начин да бъде гарантирано запазването на основите на демокрацията чрез обезпечаване упражняването на предвиденото право на свободни избори, като същевременно бъдат осигурени мерки за безопасността на живота и здравето на останалите участници във вота.

Повечето държави, в които следваше да бъдат проведени избори през 2020 г., реагираха адекватно и своевременно, като предоставиха най-малко по една ефективна възможност за упражняване на това право от страна на поставените под карантина граждани. В САЩ например този въпрос започна да се обсъжда още в самото начало на световната пандемия.

Още тогава стана ясно, че държавите, на които им предстои да проведат избори през 2021 г., имат достатъчно време и достатъчно чуждестранен опит, за да успеят своевременно да въведат необходимите законодателни изменения, с които да осигурят упражняването на изключително важното за демократичните системи право на свободни избори при условията на безпрецедентна за новата история на света здравна и политическа криза.
Традиционно за обявената в Република България извънредна епидемична обстановка своевременна и адекватна реакция от страна на българските власти така и не настъпи. В последния момент бяха предвидени бланкетни изменения, които така и не намериха място в Изборния кодекс, а месец преди вота липсват ясни правила, по които се очаква да се осигури възможността за гласуване на поставените под карантина. По този начин осигуряването на възможността за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори беше поставено под сериозно съмнение.

Световният и европейски опит

През 2020 г. бяха проведени избори на национално и местно ниво в множество държави, сред които Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея, Испания (Баска автономна област и Галисия), Хърватия, Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Израел и др.

При решаване на въпросите за осигуряване на възможност за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори на поставените под карантина граждани се наблюдаваха най-общо пет различни подхода.

Първият подход бе гласуването по пощата. Той беше възприет от Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея и Испания (Баска автономна област и Галисия). Такава възможност за гласуване съществува далеч преди началото на пандемията от COVID – 19 в Германия, Швейцария, Австрия и Франция. Този подход, обаче, беше категорично отхвърлен от българските власти.

Вторият подход беше използван в Хърватия и Испания (Баска автономна област и Галисия), като беше предвидена възможност за гласуване чрез пълномощник.

Любопитен факт е, че Хърватия първоначално не планираше да осигури възможност за гласуване на заболелите от COVID-19 под предтекст, че това би изложило на риск здравето на гражданите. В крайна сметка това решение, освен че постави демокрацията в опасност, се оказа и противоконституционно. Именно поради това то беше отменено от хърватския Конституционен съд. Вследствие на тази отмяна на гражданите, дали положителен резултат за заболяване от COVID-19, беше предоставена възможност за гласуване чрез пълномощник.

Третата възможност беше използвана на Бермудските острови чрез уредба на т.нар. предварително гласуване.

В рамките на четвъртия подход беше предвидена възможност за гласуване от дома или от лечебното заведение, в което болният е настанен. Този начин на гласуване беше осигурен за карантинираните гласоподаватели в Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Суринам и Израел.

В Северна Македония гласуването беше осигурено чрез използване на подвижни избирателни екипи, придружавани от лекар, оборудван с всички необходими лични предпазни средства.

В Чехия пък за изборите на 2-3 октомври 2020 г. беше осигурена възможност за машинно гласуване в специални избирателни секции, без да е необходимо болният да излиза от автомобила си (по метода „drive-in“, използван от някои ресторанти за бързо хранене). Освен това, бяха създадени и специални избирателни секции, предназначени само за заразени с COVID-19, както и бе осигурена възможност за гласуване от дома чрез посещение от подвижен избирателен екип.

Последният подход, който бе възприет от Беларус, Чехия, Ямайка, Малайзия, Индия, Италия, Шри Ланка, Южна Корея и САЩ, беше свързан със създаване на специфична организация в определени избирателни секции, за да се осигури възможност за лично гласуване в определени часови интервали.

По отношение на въпроса за личното гласуване в избирателна секция Американският център за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ) намира, че е възможно то да бъде проведено безопасно, ако болният носи маска, поддържа дистанция около 2 м от останалите и мие или дезинфекцира ръцете си преди и след подаването на гласа си. За осигуряване на безопасността на членовете на избирателните комисии ЦКПЗ препоръчва те да носят лични предпазни средства, включващи маска, шлем, предпазно облекло и ръкавици, както и да бъдат обучени как да ги използват правилно.

Право на свободни избори на поставените под карантина в България

В България беше проведена кратка и явно незаинтересована дискусия по отношение осигуряването на възможност за ефективно упражняване на предвиденото в конституцията и международните актове право на свободни избори за поставени под карантина граждани. В крайна сметка, бяха приети бланкетни изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, чието систематично място поначало е в Изборния кодекс.

Според тези изменения, въведени по-малко от два месеца преди изборната дата, поставените под карантина или задължителна изолация граждани, следва да заявят желанието си за гласуване най-малко три дни преди изборния ден. Само по този начин може да им бъде осигурена възможност за упражняване на правото им на вот чрез подвижна избирателна кутия. Организацията на изборите и гласуването на избирателите, поставени под карантина или задължителна изолация, се определя с решение на Централната избирателна комисия, като към днешна дата и около месец преди изборите, такава организация е приета единствено по отношение на хората с трайни увреждания.

Това означава, че организацията ще бъде въведена в последния момент, което ще я направи вероятно неефективна и хаотична, каквито са и предприеманите до момента противоепидемични мерки, поради липса на адекватно планиране. Това, от своя страна, може да доведе до сериозно нарушаване на политическите права на гражданите.

Ако до 4 април 2021 г. се запази интензитетът на заболеваемост при средни нива от около 1 500 души на ден, най-малко по отношение на 21 000 заболели граждани ще липсва ефективна възможност за упражняване на право на свободни избори, поради организация в последния момент.

По отношение на най-малко 4 500 заболели граждани, които са и по същество лишени от свободата си, ще бъде изключена възможността за упражняване на това право, поради невъзможността за гласуване чрез подвижна избирателна кутия, поради неподаване на заявление за това в определения в закона тридневен срок преди датата на изборите. Това е така, тъй като гражданите с положителни резултати от тестове от 1, 2, 3 и 4 април (момента на поставяне под карантина) няма да могат изобщо да упражнят правото си на глас, т.е. по отношение на тях ще действа пълна забрана за гласуване.

В горната статистика не влизат гражданите, които са поставени под карантина като близки контактни на болен от COVID-19, както и карантинираните граждани, пристигащи от други държави.

Пълната, макар и мълчаливо наложена, забрана за гласуване, както и неосигуряването на възможност за ефективното упражняване на правото на глас, представлява нарушение на предвиденото право на свободни избори, което последователно е било разглеждано от Европейския съд по правата на човека като едно от най – тежките нарушения, водещи до подкопаване на демократичните основи в конкретните държави. Присъжданите обезщетения за тези нарушения са в размери, гравитиращи средно около 3 000 евро за всяко индивидуално нарушение.

В заключение

При наличието на достатъчна политическа воля и добро планиране, ефективното осигуряване на предвиденото право на свободни избори по отношение на поставени под карантина или задължителна изолация граждани и едновременното осигуряване на здравето на останалите е напълно възможно, както показва опитът на други държави.

От друга страна, лошите законодателни решения и последователната липса на своевременна и ефективна реакция по отношение на осигуряването правото на глас на болните от COVID-19, техните близки контактни лица и хората, пристигащи от други държави, може да струва на българския данъкоплатец около 13 500 000 евро под формата на обезщетения, ако само онези средно 4 500 болни, по отношение на които ще действа пълна мълчалива забрана за гласуване, потърсят правата си.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar