Валентин Радомирски

Последните президентски избори през 2014 година предоставиха властта на „десния“ кандидат – Клаус Йоханис, докато от 2012 г. досега в парламента властват левите. С прекъсване от 14 месеца за едно „експертно правителство“ левите определяха и премиерите. Така че конфликтът между политическите сили продължава и тенденциите са той да продължи да се задълбочава в резултат на тенденциите в света.
На политическата сцена, на която социалдемократическата партия (SDP) със съдействието на коалиционния си партньор – алианса на либералите и демократите (ALDE) – държи монопола, президентът Клаус Йоханис се опитва да бъде конкурент на опозицията, която от няколко години вече е загубила своето значение.
При сегашното съотношение на силите в румънския парламент партии като „Национално-либералната партия“ (PNL), съюзът „Спасете Румъния (USR) или партията „Народно движение“ (PMP) на бившия президент Траян Бъсеску са напълно декоративни и тяхната сила на обществено изразяване е равна или дори по-малка от тази на някои неправителствени организации. Поради това единствената опозиция и всъщност единствената опора, около която може да се формира политическа конкуренция, остава „самотното“ присъствие на президента Йоханис. „Самотно“ единствено в партиен смисъл, тъй като според опонентите му от правителството на негова страна са институциите от наричаната от тях „паралелна държава“ – придобилата известност румънска Национална дирекция за борба с корупцията (DNA) и службите за сигурност и преди всичко вътрешното разузнаване и румънското НСО – службата за защита и охрана.
И поради това видимата борба между тези групи от румънския политически елит се води на два фронта – промените на законите в правосъдната система и промените в горепосочените институции.
На втория от тях побеждава управляващата коалиция в започналата преди година и половина битка за отстраняване на ръководителката на дирекцията за борба с корупцията – Лаура Кьовеши. През лятото на миналата година бяха оповестени записи, свидетелстващи че Кьовеши е започнала да възприема делата като средство

за натиск върху политиците и важните държавни институции

„Конституционният съд даде неблагоприятно решение, нека да арестуваме един министър. Ако се постараем, може дори и премиера, защото знам със сигурност, че е подписал някакви договори за реституция на имоти. Да направим всичко, за да демонстрираме на обществеността и на тези, които излязоха на улицата след постановление 13, че устояваме. С всякакви средства“, казва в записите Кьовеши, за която антикорупцията очевидно не е безпристрастен въпрос, а война.
След публикацията на първите записи в медиите се появиха и други, в които тя търси виновните за изтичането на информация от дирекцията. „Имаме предател между нас!“, казва в тях Кьовеши и иска от подчинените си да се подложат на детектор на лъжата, за да разбере кой я е предал. Прокурорите отказват този „тест за лоялност“ и са твърдо против да бъдат третирани като престъпници от самозабравилата се Кьовеши. Трима от топпрокурорите с най-добрите резултати в DNA сезираха Висшия съвет на магистратурата във връзка с начина, по който протича разследването, поръчано от Кьовеши. Тя от своя страна им изпрати мейл, в който им пишеше, че са „престъпници“, „клеветници“ и „страхливци“. И както справедливо отбелязаха румънски експерти, „магията на DNA започна да се изпарява“. Лаура Кьовеши показа една от класическите патологии на властта. И това не е само физическото и психическо изхабяване от властта. Има още и зависимост от „играта“, опиянение от властта, по-точно от чувството за всемогъщество.
За нея антикорупцията вече не е деперсонализиран, безпристрастен въпрос, а война с ясни противници.
Това даде основания на социалдемократите да създадат парламентарни комисии, които да разгледат нейната работа и дейността на ръководената от нея дирекция. Те твърдят, че от над 1300 разследвания на хора по високите етажи на властта до края на 2016 т. четири пети са на ръководни дейци от левицата и техни съмишленици.
Разследването обаче разкри подробности в една сфера, която е чувствителна за румънското общество след ерата на Чаушеску. Оказа се, че има неправомерно сключени протоколи за сътрудничество между DNA и вътрешното разузнаване, като на тяхна основа през последните години (2005-2016 г.)

са били подслушвани 6 милиона души в страната

Тоест систематично са били нарушавани основни човешки права в условията на прокламирана демокрация.
На 22 февруари т.г министърът на правосъдието Тудорел Тоадер повдигна обвинения срещу Лаура Кьовеши за твърде авторитарно управление. Той заяви, че тя системно е вредяла на имиджа на страната по време на интервюта с чуждестранни журналисти и че под нейно ръководство мнозина антикорупционни прокурори са фалшифицирали доказателства по разследвания от дирекцията. Министърът поиска главният прокурор на DNA да бъде освободена от длъжност, като я обвини в 20 „неприемливи действия“. Сред тях Тоадер спомена разследването по правителственото решение № 13 (предизвикало многохилядните протести през февруари 2017 г.), нейния отказ да се яви на парламентарни изслушвания за дейността на дирекцията, фалшификации по дела, липса на правилна реакция по повод на предполагаеми закононарушения, извършени във филиала на DNA в Плоещ и влошаване на имиджа на Румъния чрез погрешно информиране на европейските институции. Впоследствие президентът Клаус Йоханис обяви, че няма да изпълни искането за освобождаване на ръководителя на DNA, като изтъкна, че причините, изтъкнати от Тоадер, не са убедителни. Президентът не се съгласи с аргументите на министър Тоадер.
След този отговор правителството обжалва президентското решение пред Конституционния съд. На 30 май т.г. румънският Конституционен съд задължи президента Клаус Йоханис да издаде указ за отстраняване от длъжност на главния прокурор на Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши. Започнаха спекулации ще се съобрази ли президентът с това решение или ще търси обходни маневри за запазването на Кьовеши. Появи се хипотеза, че той може да я уволни и веднага след отново да я назначи. Партиите от управляващата коалиция започнаха подготовка за парламентарна процедура по отстраняване на президента от поста му. Напрежението постепенно се покачваше, докато в началото на миналата седмица – почти 40 дни след решението на Конституционния съд – президентът не се реши да издаде указ за освобождаването на ръководителя на дирекцията.
На прощалната си реч по повод напускането на поста си Кьовеши заяви отново, че не приема отправените обвинения и че е загубена

„битката, но войната продължава“

Тя бе назначена в покровителствения от нея филиал на дирекцията в Плоещ.
Въпреки това социалдемократите все още не са решили дали да не стартират процедурата за „импийчмънт“ на президента. За това им намерение свидетелстват думите на техния лидер Ливию Драгня миналата седмица, който заяви в интервю по една от румънските телевизии, че „това е план, който все още е в дневния ни ред. Точно сега не знам какво трябва да се случи, за да се осъществи този процес есента. Става дума за мнението на депутатите. Не е задължително да е следващата есен. Но нещата могат да се случат. Говорих с колегите си в понеделник. Казах им, че могат да отидат на парламентарна почивка, но те трябва да държат телефоните си при тях, защото може да се наложи да се срещнем“.
На другия фронт се води битката за промяна на законодателството – един от основните приоритети в програмата на управляващите, с която те дойдоха на власт. Първоначално внесените в началото на миналата година изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които предизвикаха масовите улични протести през февруари, предвиждаха отмяната на наказания за „незначителни“ престъпления, свързани с корупцията, чиито щети не надхвърлиха 40 000 евро. Под натиска на уличните протести, както и на Брюксел и Вашингтон това бе отменено. Сега преработените проекти на тези кодекси и на Административния кодекс според правителството са съобразени с препоръките. През миналата седмица премиерът г-жа Виорела Дънчила след работното си посещение в Еврокомисията заяви, че по време на разговорите си в Брюксел, „когато зам-председателят Тимерманс постави тази тема, го уверих, че измененията са извършени след парламентарни дебати, които продължиха една година, бяха проведени консултации с неправителствени организации и професионални асоциации и с онези, които имаха възможност да излязат с предложения, както и че Конституционният съд ще има последната дума, която ще бъде уважена от правителството. Повторих, че тези изменения са необходими, като се има предвид необходимостта от транспониране на европейските директиви в румънското законодателство.“ Според нея в ЕК не са поставили въпроса за уволнението на Кьовеши, но са били информирани за секретните незаконни протоколи между службите за сигурност и Националната дирекция за борба с антикорупцията, както и за подслушванията на над 6 милиона румънци. Юнкер е определил това като

фрапантно нарушение на демокрацията

а Тимерманс – като сериозен прецедент. Било изразено безпокойство от неспокойната вътрешнополитическа обстановка в северната ни съседка само шест месеца, преди да поеме европредседателството.
През изминалата седмица Конституционният съд на Румъния отново призова парламента на страната да постави в предлаганите законопроекти минимален праг за размера на щетите, при които злоупотребата със служебно положение може да се смята за престъпление. Съдът „поиска предефиниране на съдебна грешка, недобросъвестност и сериозна небрежност“, заяви председателят на Конституционния съд Валер Дорнеану през журналисти в Букурещ. Съгласно предлаганите промени държавата ще може да предприема действия срещу даден прокурор или съдия, обвинявани в извършването на „съдебна грешка, произлизаща от недобросъвестност или сериозна небрежност“. Конституционният съд в Румъния наскоро отсъди, че предложеното определение е твърде неясно и поиска от правителството да го детайлизира. Предвижда се дебатите по тях да се състоят през септември.
Сегашното съотношение на силите и тежките взаимни обвинения се превръщат от тема за размисъл в кампания, която надхвърля обикновените партийни боричкания преди предстоящите през следващата година избори.
В Румъния все по-често си задават въпроси за виновността и кой кога я определя. Обикновено от първите мигове на „извънредните новини“, с които обявяват привикването на даден политик в дирекцията за борба с корупцията до доказване или не на вината, минават години. Недопустимо много години. Някои от тези лица са в затвора, но много други са освободени. Но със свобода, лишена от чест, нормалност и всичко, което техният живот е означавал преди това.
В последно време бяха произнесени редица първоинстанционни и окончателни оправдателни присъди по дела, свързани с имена от първия ешелон на румънския политически и обществен живот. Като това на Виктор Понта, бивш лидер на социалдемократите, бивш премиер и бивш кандидат за президент, обвинен в пране на пари, фалшифициране на дела и съучастие в укриване на данъци.
Сред оправданите са и Дан Сова, бивш парламентарист и министър, обвинен в злоупотреба с длъжност, подправяне на дела, укриване на данъци и пране на пари;
Тони Гребла, бивш съдия от Конституционния съд, обвинен в злоупотреба със служебно положение, финансови операции, несъвместими със заеманата от него длъжност, организиране на престъпна мрежа и фалшиви показания;
Тибериу Ниту, обвинен в злоупотреба с власт във връзка с използването на полицейски ескорти.
А Габриела Биршан, съпругата на бившия съдия на Европейския съд по правата на човека Корнелиу Биршан и самата тя съдия и бивш шеф на Върховния касационен съд, получи окончателна оправдателна присъда. Но в последния случай Румъния бе осъдена да й заплати 1,1 милиона леи (над 250 000 евро) обезщетение, както и глоба за нарушаване на дипломатическия имунитет на съпруга й при несанкционирания обиск на дома им.
Засилва се поляризацията „за“ и „против“ управлението на социалдемократите

В тяхна полза са резултатите от провежданата социално-икономическа политика. Миналата седмица Националният статистически институт на Румъния потвърди публикуваните в средата на май оценки, според които страната е отчела икономически растеж от над 4% през първото тримесечие на тази година. Според сезонно приравнените данни брутният вътрешен продукт на Румъния е нараснал през първите три месеца на 2018 г. с 4,2 процента спрямо същия период на миналата година, достигайки 226,281 милиарда леи (48,54 млрд. евро). Спрямо предходното тримесечие БВП на Румъния е нараснал с 0,1 процента. А за цялата 2017 г. Румъния постигна растеж от 6,9% – втори в ЕС. Бяха спазени и сроковете за увеличението на пенсиите и минималните заплати. Това дава възможност на управляващите да не се страхуват от предсрочни избори и това е причината опозицията да не ги иска в настоящия момент, въпреки поляризираното обществено мнение. В една чудесно написана статия от Владимир Митев във в. ДУМА се дава и още един аргумент за това състояние – външната подкрепа за социалдемократите (от Израел) и за опозицията (от Германия и съответно от ЕК). Може да се добави и американската подкрепа за управляващите след осъществените от тях през тази година сделки за закупуване на въоръжение и бойна техника от САЩ и обявеното намерение веднага, след като Вашингтон се реши на този ход, да преместят и румънското посолство от Тел Авив в Йерусалим.

През февурари румънци протестираха пред централата на правителството, след като правосъдинят министър Тудорел Тоадер поиска оставката на Лаура Кьовеши. Демонстрациите им обаче не можеха да омаловажат грешките на Кьовеши.
Снимка БГНЕС

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar