По-високи максимални наказания за компютърни престъпления срещу системи от критичната инфраструктура, интелектуалната и индустриалната собственост и за престъпления, свързани с онлайн детска сексуална експлоатация. Това прие на първо четене с промени в Наказателния кодекс парламентарната комисия по правни въпроси с 9 гласа „за“. Измененията са внесени от Министерския съвет на 18 март и бяха представени от зам.-министъра на правосъдието Емил Дечев.

„През последните години компютърните престъпления са се увеличи както в ЕС, така и у нас. Налице е тенденция, видно от статистика на прокуратурата и Националния статистически институт, за увеличение на компютърните престъпления. Компютърните престъпления могат да бъдат част от една съвременна война“, обясни Дечев. Той даде пример с „Български пощи“ и проблемът с раздаването на пенсиите на 2,5 млн. души. По думите му, този случай показва изключително сериозната обществена опасност на компютърните престъпления и това, което могат да причинят те на една държава, включително и на държавната сигурност.

Според него проблемът с противодействието на този вид престъпления е комплексен и законопроектът е една от стъпките за решаването му – със завишаване на наказанията за този род престъпления. Той подчерта и че важен елемент е и обучението и квалификацията на вещи лица и достатъчно кадри в МВР, които да работят срещу този вид престъпност.

Дечев обясни и че законопроектът има и друга цел – транспониране на директива на Европейския съюз и припомни, че текстовете за изменения в Наказателния кодекс са били внесени още през 2019 г. и са минали на първо четене, но не и на второ.

Депутатът от „Има такъв народ“ Андрей Михайлов отбеляза, че законопроектът предлага увеличаване на размера на възможните санкции. „Възникват няколко въпроса – дали инструментът повишаване на наказуемостта води автоматично до разкриване на тези деяния?“, отбеляза Михайлов и подчерта, че според него наказателната репресия не е инструментът за разкриваемост на тези престъпления.

По думите му, до момента тези деяния по смисъла на Наказателния кодекс не са били квалифицирани като тежки престъпления, но с приемането на поправките ще станат такива и вече за тях ще могат да бъдат използвани специални разузнавателни средства.

„Използва се ефектът, че повишаваме наказуемостта, но и възможността за използване на СРС за конкретен вид престъпления, свързани с авторските права. Български пощи и хакерската атака и невъзможността на пенсионерите да си получат пенсиите съдържа елемент на престъпно деяние, но повишената санкция как точно ще предотврати подобно посегателство?“, попита още Михайлов и посочи, че не смята, че увеличените наказания ще доведат до по-висока разкриваемост. По думите му, ИТН ще подкрепи този законопроект, но предупреди, че вносителите ще чуят тези аргументи и в зала.

Крум Зарков от „БСП за България“ също каза, че по принцип подкрепя законопроекта, но коментира някои от текстовете и посочи, че има нужда от променени между първо и второ четене. Той постави и друг въпрос – че с промените плагиатство в интернет ще се наказва по-тежко от плагиатство на хартия. Зарков даде и друг пример – че причиняването на смърт по непредпазливост се наказва с лишаване от свобода до пет години, а с промените за някои компютърни престъпления максималното наказание ще бъде по-високо.

Зарков също коментира възможността да бъдат прилагани специални разузнавателни средства, ако санкцията се завиши като посочи, че това би могло да доведе и до по-висока разкривемост на престъпленията.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar