Политическо хулиганство
След като парламентът прие на второ четене Закона за опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, който предвижда доста сериозни санкции срещу футболните хулигани (глоби, безвъзмезден труд в полза на обществото от 60 до 140 часа, забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от 3 до 5 години), всички си отдъхнахме и си казахме – е, крайно време беше. Естествено, веднага след това седнахме и се замислихме колко хубаво би било заедно с този закон срещу футболното хулиганство да се приеме и закон срещу политическото такова. В крайна сметка защо за футболните хулигани да има секира, а за политическите хулигани да няма нищо? Един вид, кучета и котки може, а прасета не може!
И тъй като в момента народните ни представители пекат кълки по плажовете в страната и извън нея, а ние не, решихме най-благородно да им помогнем с шепа идеи, които те да приемат наесен, когато задружно се върнат в Народното събрание отпочинали и готови за работа в името на народа.
А ето и някои от предложенията, които да са в основата на новия закон срещу политическото хулиганство.
Ако даден народен представител често злоупотребява с използването на служебния си автомобил, то след няколко системни нарушения автомобилът да бъде заменян с велосипед. За народните представители, които не умеят да карат колело, с държавни пари ще бъдат провеждани кратки курсове по равновесие, като за най-некадърните ще бъдат предвидени и безплатни помощни колелца, съответно – леви и десни, но само по един брой, в зависимост от политическите възгледи на дадения народен представител, тъй като бюджетът толкова позволява.
Ако между дадени народни представители избухне скандал, да бъде изрично забранено на Бойко Борисов да ги привиква и да ги помирява, а напротив – премиерът да бъде задължен да насрочи дата и час за публична юмручна саморазправа между двамата. Това е единственият начин избирателите да повярват, че дадените народни представители не играят театър, а наистина и искрено отстояват политическите си позиции – като си набият по един истински шамар и се хванат за гушите. Публичните побои няма да са безплатни, защото в крайна сметка това не ни е бащиния – от гражданите, желаещи да присъстват, ще се събира такса вход, която ще се влива директно в републиканския бюджет. Също така ще има и гласуване със SMS на кратък номер с предположение кой кого ще набие. А Националната лотария може да пусне и ексклузивни билети за търкане по случая – „Тото шамари за балъци“ с награди до сто хиляди лева наужким.
Ако даден народен представител системно не ходи на работа, мястото му в Народното събрание да бъде временно отдавано под аренда на случайни граждани за символични суми. По този начин и ние, обикновените хора, най-накрая ще можем да видим какво е усещането по цял ден да вършиш глупости и да получаваш заплата за това. А пък средствата, събрани от тези акции, ще бъдат използвани за закупуването на допълнителни леви и десни помощни колеца за велосипеди, за да не се въртят политиците ни постоянно в кръг, че за съжаление и нас ни влачат след себе си.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте