Ноември 2016 г. Най-големият корупционен скандал в Бразилия стига и до политическия елит на страната. Разследването, станало известно с името „Автомивка“, оплита в мрежите си законодатели, включително и лидера на влиятелната Работническа партия. Бизнесмени и политици, които в миналото са смятани за недосегаеми, спят по трима в затворническа килия. Златната възможност за тях обаче предстои…

На 29 ноември чартърен самолет, тръгнал към Боливия, се разбива в планините близо до колумбийския град Меделин, като взима 71 жертви – сред тях са и футболистите от бразилския отбор „Чапекоензе“, който е тръгнал за първия си мач от финалите за Южноамериканската купа. Това е национална трагедия, която обаче Конгресът на Бразилия е готов да използва.

В 3 ч. сутринта на 30 ноември, докато нацията оплаква отбора, Камарата на депутатите почти единодушно приема нов закон за борба с корупцията. Законът се прави от дълго време, но в последния момент, в хаоса депутатите успяват да прокарат промени в текста. Те заличават първоначалната дефиниция за незаконно забогатяване и премахват клауза, която дава защита на изобличителите на незаконни практики. Освен това добавят и нова точка, която по същество позволява на прокурорите, които работят по разследването „Автомивка“, да бъдат предявени криминални обвинения, ако разглежданите от тях случаи не доведат до присъди. „Целта е бразилската съдебна система да бъде сплашена, за да не продължава да се занимава със случая“, казва Хосе Угас, перуански експерт в борбата с корупцията в Южна Америка и бивш председател на борда на организацията „Трансперънси интернешънъл“. „Никъде по света не съм чувал за нещо подобно“, споделя той. Когато бразилците чуват новината, излизат по улиците и накрая принуждават горната камара на парламента, Сената, да отхвърли закона. „Това беше ужасяващ опит“, казва Угас.

Опитът на бразилските депутати беше изключително нагъл, но подобни действия не са необичайни. Защитниците на прозрачността посочват множество случаи в последните години, при които вместо да бягат или да се опитват да управляват безнаказано, политици, обвинени в корупция, предприемат промени в законите, за да избегнат разследвания или затвора. Понякога успяват, понякога – не.

В Израел например Кнесетът прие през декември 2017 г. закон, променящ начина, по който полицията разглежда случаи на корупция, в които са замесени известни личности. Критиците твърдят, че промените ще защитят премиера Бенямин Нетаняху, тъй като той е изправен пред обвинения в корупция.

В Гватемала миналия септември правителството просто одобри постановление, с което забрани на ръководителя на подкрепяно от ООН ведомство за борба с корупцията да влиза в страната, след като започна разследване на президента Джими Моралес по подозрения във финансови престъпления. Будещи притеснения примери се появиха в Румъния, Перу и Украйна, както и в други страни.

Манипулация вместо безнаказаност

До скоро, в по-голяма част от света, безнаказаността беше норма. Повечето лидери никога не бяха обвинявани в корупция, а ако това се случеше, те просто продължаваха обичайната си дейност все едно, че нищо не е станало.

Пример е Андрей Бабиш от Чехия. Прокуратурата го обвини в измами за 2 млн. евро от фондовете на ЕС, извършени по време на мандата му като финансов министър в периода между 2013 и 2017 г. Парламентарният му имунитет два пъти беше отнеман заради разследвания, но той си остана на власт и дори се договори с президента Милош Земан. Пренебрегвайки обвиненията срещу Бабиш, Земан го назначи за премиер през юни м.г.

За лидерите, които не са успели да сключат толкова удобни съюзи обаче, винаги има и втора възможност – да избягат с парите.

Натирен след украинската революция от 2014 г., бившият президент на страната Виктор Янукович избяга в Русия. Той остави разследващите и обществото да разграбват луксозното му имение, северно от Киев. В хода на проверката се оказва, че Янукович вероятно е платил около 2 млрд. евро за подкупи по време на 4-годишното си управление.

Ако някоя от споменатите по-горе мерки не проработи, то за политиците, изправени пред обвинения в корупция, има и трета възможност: да се опитат да прокарат законодателни промени, за да се спасят. „Това е сравнително нов феномен“, смята Роберто Кусумано, който е адвокат от Ню Йорк и изпълнителен директор на фондацията „Правни хоризонти“.

Защо обаче досега използваните практики вече не работят толкова добре и се налага да се търсят нови вратички? За това има няколко причини.

Народен гняв

Хосе Угас посочва нарастващия гняв на хората към безнаказаността и корупцията. Когато се стигне до там, че населението излезе по улиците, за да покаже гнева си, управниците вече са мотивирани да направят шоу за решаване на проблемите.

Авторите на изданието „Форин полиси“ Томас Каротърс и Кристофър Каротърс твърдят, че през изминалите 5 години над 10% от държавите по света са предприели промени в управленския си елит заради народния гняв към корупцията – при това в доста различни страни от Исландия през Перу до Малайзия.

Заради обвиненията в корупция някои лидери се разделиха с постовете си и дори бяха изправени на съд. Пример за това е президентът на Малдивите Абдула Ямийн, който изгуби изборите през 2018 г. и беше арестуван през февруари т.г., след като OCCRP разкри, че по време на мандата му десетки острови са дадени под наем, без да е проведен търг по правилата за обществени поръчки.

Угас е на мнение, че това показва нарастващата нетърпимост към корупцията. „Хората сега съзнават, че върховенството на закона трябва да се уважава и че никой не е над закона, както и че не трябва да се толерира беззаконието“, казва той. „Връзката между върховенството на закона, равенството, бедността и човешките права е нещо, което накрая започна да мобилизира хората и според мен в бъдеще ще се засилва“, казва той.

Народният гняв беше този, който накара Конгреса в Бразилия да постави за ново обсъждане закона, който заплашваше прокурорите по разследвания като „Автомивка“. „Същото се случи и в Южна Корея, където премиер и президент трябваше да се оттеглят заради натиск от населението. Когато обаче си изправен пред огромната мобилизация на народа в Бразилия, Доминиканската република, Гватемала или Хондурас, това вече е нещо ново“, категоричен е Угас.

Международен натиск

Международният натиск е друг съществен фактор. Международната общност има значително влияние, за да бъдат принудени страните да предприемат реформи – например чрез предоставянето на привилегии или инвестиции, но само срещу истински реформи. МВФ отпуска заеми, като поставя условие за реформи. ЕС има определен брой изисквания към страните, които искат да се присъединят, като сред тях е и сътрудничество с международни институции като Интерпол.

Една от най-важните ценности за институции като МВФ и ЕС е върховенството на закона, казва нюйоркският адвокат Кусумано. Идеята е, че всички хора и институции в една държава трябва да бъдат подвластни на съдебната система, която прилага закона справедливо и еднакво.

Върховенството на закона е основно изискване за членство в ЕС според Копенхагенските критерии. Това е „общ знаменател“ за държавно устройство, казва Лорън Печ, хоноруван лектор към Центъра за международно и регионално икономическо право и справедливост „Жан Моне“. И МВФ също включва върховенството на закона в изискванията си.

На практическо ниво тези изисквания означават, че стандартът във възприелата върховенството на закона страна има огромно влияние върху икономиката й. Това е основен фактор дали една държава може да се ползва от привилегиите, които дава членството в ЕС или финансовите траншове от МВФ. „Това е показател, използван от много международни компании, когато решават дали да инвестират в една страна“, обяснява Кусумано. Върховенството на закона е привлекателен показател, тъй като е безпристрастен: определя дали законите се прилагат честно, а не какви са.

Международният фокус върху върховенството на закона означава, че лидерите, които го нарушават – вероятно чрез присвояване на милиони евро от фондовете на ЕС, подкупване на служители в институции, свързани с провеждането на избори или осигуряването на убежище за криещи се от правосъдието политици – излагат на опасност бъдещи инвестиции.

Националният интерес обаче не е основната грижа на корумпираните лидери. Те знаят, че след като веднъж страните им се присъединят към елитни организации като ЕС, е много трудно член да бъде изгонен. Тогава вече могат да си приемат закони, които ще им позволят или ще извинят корупцията, ако народният гняв не им попречи да направят.

Пример за това е Румъния, която е член на ЕС. Лидерът на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня натрупа впечатляващ брой обвинения в корупция по време на политическата си кариера, продължила десетилетия. Той е обвинен, че е създал схема за измами по време на референдум. Твърди се, че в партията работят служители, които са на държавни заплати. Обвинен е, че е присвоил над 20 млн. евро от фондовете на ЕС, докато е бил начело на Окръжния съвет на областта Телеорман. Два пъти му е отнеман депутатският имунитет, за да бъде разследван. Изглеждаше, че Драгня ще получи присъда и ще изкара известно време зад решетките.

През януари 2017 г. обаче се намеси Министерството на правосъдието, като прие извънредно постановление, с което декриминализира случаите на корупция в неголеми размери. Хиляди румънци излязоха по улиците, тъй като смятаха, че постановлението е смел опит Драгня да избегне наказание. Правосъдният министър отказа коментар, но общественият гняв растеше и постановлението беше анулирано от премиера.

Майра Мартини, която е координатор в „Трансперънси интернешънъл“, обяснява, че след влизането си в ЕС Румъния отново можеше да променя законите си, така че да отговарят на потребностите на политическия елит. Но пък подцени общественото съзнание. Според Мартини примери като румънския са червена лампа за международните институции, които искат да съдействат за предприемането на реформи.

Положително развитие

Има много примери за политици, които променят законите – или правят опит за това – или манипулират институциите, за да избягат от разследванията за корупция или от възможността да отидат в затвора. Според Кусумано този феномен може да се смята за положително развитие. „Промяната на законите е стъпка нагоре за политиците, които смятат, че са над закона или просто бягат с плячката“, казва той. „Преди хиляда години човешката цивилизация в своята цялост не е имала представа, че може да има независима съдебна власт – независима от краля или диктатора… Това се случва напоследък и е напредък. Достигнали сме момент, в който манипулирането и корупцията на върховенството на закона и независимата съдебна система трябва да се правят по подъл начин.“

––––

*Център за изследване на корупцията и организираната престъпност e журналистическа мрежа, създадена през 2006 г., която обединява усилията на разследващи журналисти от 34 страни.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar