„Политико“: Украйна може да гледа към нов „Майдан“
Щом оръжията замлъкнат, Володимир Зеленски ще бъде изправен пред трудни въпроси. В украинското общество се надигат критични гласове срещу популярния военновременен лидер
Украйна може да върви към нов народен бунт срещу управляващите и той да застраши властта на свръхпопулярния ѝ по света и у дома Володимир Зеленски, пише днес в обширна аналитична статия европейското издание на „Политико“.
Авторът Джейми Детмър, редактор на мненията в изданието за Европа се позовава на разговорите си с различни украинци, според който нов Майдан (името на централния площад в Киев, където започна бунта, свалил бившия проруски президент Виктор Янукович) трябва да завърши започнатото от предишния, т.е. окончателно да демократизира Украйна и да я прочисти от корупция.
„Бивш украински министър от кабинета ми каза честно: „Знаеш ли, Майдан може да се случи отново“ – пише Детмър – Молейки да не бъде назоваван, за да може свободно да обсъжда чувствителни теми – подобно на много други законодатели, реформатори и лидери на гражданското общество – той беше предпазлив в изказването си публично от страх да не подкопае военните усилия и да осигури пропагандна храна за Русия.
„Тази война предизвика големи надежди и хората ще бъдат много нетърпеливи за промяна, каза той. – Те ще искат пари и справедливост и завършване на реформата, която поискаха през 2014 г., и ще ги искат бързо.“
И докато плаването в бурните следвоенни политически води би било трудно за всеки лидер, според бившия министър, то ще бъде особено такова за украинския президент Володимир Зеленски, тъй като той стана част от проблема – лидер с автократични тенденции“.
Това може да звучи изненадващо, предвидвид повсеместното възхищение на Запад от Зеленски и лидерството му по време на войната и на 84-процентовия му рейтинг на одобрение у дома. Но публикацията припомня, че преди войната този рейтинг е бил паднал до 11 на сто, поради неспособността на бившия комедиен актьор, избран през 2019 година за държавен глава да бъде президентът на „обикновените хора“.
Публикацията припомня, че той е уволнил реформаторски настроен министър-председател, напълвайки правителството си с приятели и бивши бизнес партньори и не стигайки до никъде в антикорупционнине си усилия. Вместо това украинският президент беше обвинен, припопмя „Политико“ че става все по-автократичен и пренебрегва законите, като издава президентски укази за санкциониране на врагове, всичко това в името на борбата с руската агресия – но, според някои критици, също с цел да разстрои политическите си опоненти.
Четири месеца преди Русия да нахлуе, Зеленски и двама близки сътрудници също бяха замесени в офшорна финансова дейност. Въз основа на „документите на Пандора“ – архив от документи, разкриващи офшорните дейности на политически лидери и други видни личности по света – „Проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията“ (международен журналистически консорциум) разкри, че украинският лидер е създал офшорни компании, преди да стане президент, но е продължил да печели от тях, след като е встъпил в длъжност. Зеленски отрече да е имало пране на пари или незаконни действия.
Политическите опоненти на президента казват, че упреците за предвоенната му история не са за сега, но след като оръжията млъкнат, ще има въпроси относно събитията, довели до войната, и защо Зеленски е пренебрегнал категоричните предупреждения на западните разузнавания за голямата вероятност от руското нахлуване и не е успял да постави Украйна на бойна нога много по-рано.
От време на време обаче тези въпроси се повдигат дори посред войната. За последен път това стана през август, когато каскада от обществени критики последва забележките на Зеленски защо той е омаловажавал предупрежденията за предстояща атака, твърдейки, че трябвало да постъпи така, иначе украинците щели да изпаднат в паника, да избягат и да предизвикат икономически колапс.
Опозиционни политици и лидери на гражданското общество, интервюирани от „Политико“, са казали, че Зеленски също ще бъде под прицел за това как той и неговият сплотен екип от стари приятели и бивши бизнес партньори са управлявали по време на войната – по начин, който не се различава от начина, по който го правели и преди нахлуването, опитвайки се да установят „менажирана демокрация“ с една доминираща партия.
„Разбира се, трябва да подкрепим правителството и трябва да останем единни“, казва пред „Политико“ Микола Княжицки, опозиционен депутат от западния град Лвов. „Но се тревожа за бъдещето на демокрацията в моята страна. Дори по време на война трябва да има политическа опозиция, демократичният процес трябва да продължи, трябва да има парламентарен контрол“, каза той.
Подобно на други, Княжицки отбеляза, че Зеленски се възползва от президентската власт по време на война и военното положение, за да заграби повече правомощия, да контролира медиите, да отстрани парламента и да пренебрегне законодателния надзор върху това как се разпределят държавните средства – и на кого – и дали е бенефициентите са бизнес съюзници на украинския президент или компании, свързани с членове на неговата управляваща партия.
Някои също се опасяват, че хвалебствият по света, които сега получава Зеленски, подхранват у него „лудостта на величието“. „Той смята, че е политик номер едно в света и че Джо Байдън е много, много под него и дори по-надолу [са] лидери като Макрон и Шолц“, казва пред автора бившият министър, добавяйки, че това не е здравословно и предвещава зло. Подобно на други, той споменва, че украинският лидер изглежда не иска да споделя сцената или светлината на прожекторите с други, подобно на актьор, който иска всички най-добри реплики. Бивш помощник на Зеленски пък казва, че кабинетът му непрекъснато рови в данните от социологически проучвания, за да провери дали някой го засенчва.
Според критиците, тази решимост да бъде неотслабен протагонист може донякъде да обясни защо Зеленски отхвърля призивите за съставяне на коалиционно правителство в трудното време за страната си.
Но Тимофий Милованов, президент на Киевското училище по икономика, който също е бивш министър на икономическото развитие и неофициален съветник на правителството, отхвърля твърдението, че Зеленски има автократична жилка. „По принцип Зеленски отговаря на това, което хората искат. . . Според мен Украйна е голяма късметлийка, че го има. Мисля, че предишните президенти биха капитулирали през първите няколко седмици от войната и биха преговаряли“, каза той.
Според Милованов Зеленски изгражда национална държава и следователно няма друг избор, освен да заобиколи институциите, тъй като твърде често те са пленени от интереси. „Никой не знае каква по-голяма перспектива има предвид Зеленски. Мисля, че той промени възгледите си през последните три години на работа… Мисля, че в много отношения той разбира повече от повечето от нас“, добавя той.
А през януари, по време на едно от нощните си телевизионни обръщения, Зеленски наистина увери украинците, че „няма да има връщане към начина, по който нещата бяха преди“.
Но тези забележки дойдоха в средата на корупционен скандал около незаконни плащания и прекомерно завишени цени на военни поръчки, което доведе до поредица от оставки и уволнения на няколко висши украински служители – включително петима областни управители и четирима заместник-министри. Скандалът излезе наяве, след като разследващ журналист публикува подробности за измамни договори, когато правителството не реагира.
Междувременно уверенията на Зеленски не успокояват и някои ветерани наблюдатели на страната. „Не сме виждали достатъчно значителни усилия за справяне с корупцията – макар и може би с едно важно изключение“, казва пред „Политико“ бивш високопоставен американски дипломат, който има значителен опит в Украйна. „Мисля, че те наистина се опитват да предотвратят отклоняването на масивната западна помощ, която получават. Вярвам, че те разбират рисковете, ако се стигне до голям скандал“.
Но бившият дипломат казва, че това, което го е поразило на последните срещи с опозиционни политици и лидери на гражданското общество в Киев, е как „от една страна, те наистина оценяват силата на Зеленски като военен лидер“, но са „дълбоко притеснени и от корупцията, и от неговия авторитарен стил“.
„В техните умове ще има равносметка, веднага щом войната свърши“, казва дипломатът. „И мисля, че това вероятно ще е вярно.“
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте