Адвокат Александър Кашъмов коментира пред „Дневник“ казуса с публикуваните от прокуратурата записи на телефонни разговори, свързани с държавния глава. Заглавието и вътрешните заглавия са на „Дневник“.

Публикуването на подобен вид записи и разговори, които въвличат държавния глава би било допустимо дотолкова, доколкото това все пак е най-публичната фигура в една държава и публичността по отношение на нея надделява над личните данни. Особено, ако не става въпрос за разговори от чисто частен характер.

Днес е Европейският ден за защита на личните данни. Симптоматично е това, което се случва. На 28 януари е приета конвенция 108 на Съвета на Европа – първата в света, свързана със защитата на личните данни при автоматизираната им обработка.

Но за да бъдат оповестени личните данни, дори и на държавния глава, трябва да бъдат спазени изисквания, включително и с пропорционалността, което предполага освен преценка дали става дума за висша държавна длъжност, но трябва да е ясно и с каква цел се публикуват тези данни.

Източникът на информация в случая е прокуратурата, която очевидно разполага с тези данни и която би трябвало да ги използва, ако смята, че е извършено престъпление, за съответното събиране на докзателства. Нищо не обяснява защо информацията трябва да бъде публикувана. Освен това, обичайно информацията, събрана чрез СРС се класифицира като държавна тайна и ако в случая това не е направено и има някакъв нов, „революционен“ подход, е любопитно да знаем на какво се дължи той.

Само ДАНС може да разсекрети разговорите с президента

Твърдението в съобщението е, че ДАНС са събрали данните, а според Закона за класифицирана информация първият орган, който е създал информацията, той е единственият, който я класифицира и единствен може да решава дали тя да бъде декласифицирана.

На следващо ниво има и защита на следствената тайна, която може да бъде преодоляна с решение на наблюдаващия прокурор. Тук обаче стои въпросът за частичността на информацията. Като принцип в самия Закон за достъп до обществена информация, чл. 6 е записан принцип на пълнота на информацията.

Тоест когато държавен орган оповестява някаква информация, той има законовото задължение тази информация да бъде пълна.

Частичното подаване на информация може да бъде манипулативно

и да манипулира обществто, вместо да го информира. Това е много важно, особено когато резултатът от такава информация може да е подкопаване на доверието на гражданите във властта. Не става дума за конкретни лица, а за доверието в институциите. Би трябвало една по-нискостояща в конституционната йерархия институция като прокуратурата, когато попадне на данни за държавни фигури от първи ранг, да има някакви морални задръжки, а вероятно и юридически да публикува каква да е информация, която има възможност да подрони общественото доверие като цяло. А България неколкократно е осъждана в Страсбург по дела, свързани с нарушаването на презумпцията за невиновност.

Засилената, нарочно търсена от прокуратурата публичност също е под въпрос. Подобен тип поведение вече е обявявано по дела в Страсбург, че не е в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека.

Проблемите със следенето и подслушването вече са в ЕСПЧ

По делото „Екимджиев“ 2, по което в момента тече кореспонденция между правителството и жалбоподателите към съда в Страсбург, са поставени редица проблеми, свързани със системата за тайно следене в България, включително използването на СРС, включително запазването на трафика на електронни съобщения, не са в съответствие с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Рано е да направим преценка, но тук виждаме един пример за това, че се използват записи от СРС, които не е изключено да останат в употреба единствено за публичността и от тук нататък да не се направи нищо с тях.

Самият смисъл на събиране на СРС и на възможността да се подслушват разговори и т.н. е единствено и само за целите на разследване на тежки престъпления. Под въпрос е изобщо дали подобна информация, при каквито и да е обстоятелства, би трябвало да бъде публикувана, но във всички случаи, ако бъде публикувана, това би могло да бъде само в някакви много изключителни ситуации.

Обяснението на прокуратурата е „Предвид призива на президента към главния прокурор на Република България да обясни мотивите си за отправеното питане към Конституционния съд за задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията, високия обществен и медиен интерес, Прокуратурата на Република България предоставя следната информация…“.

Такъв мотив не е допустим, за да се обосновава някакво питане, защото главният прокурор хипотетично може да отправи хиляди питания до Конституционния съд – това е в неговите правомощия. Може да поиска и питания за тълкувателни решения на върховните съдилища. Но, ако всеки път той ще вади някаква чувствителна информация всеки път, когато отправя искания, значи тези искания служат като трамплин и повод да бъдат извършвани закононарушения, при които да бъдат нарушавани основни човешки права и да бъде манипулирано общественото мнение, вместо да бъде предоставян пълен достъп до обществена информация.

Осуетяването на проверка на КПКОНПИ по кой текст от закона е?

Може би на последно, но не по значение, място виждам анализ на конституционните текстове в постановлението, което е приложено към съобщението, но не виждам никаква посочена разпоредба от НК или нейн анализ.

Ако въобще нещо се коментира, то би трябвало ние да разберем по какво престъпление е работила прокуратурата по отношение на държавния глава. Осуетяването на проверка на КПКОНПИ по кой текст от закона е? От съдържанието на постановлението за спиране не става ясно за какво престъпление се работи по отношение на държавния глава и какво в крайна сметка е направило необходимо преждевременното публикуване на такава информация.

Подобна информация е нормално да придобие публичност, когато има обвинителен акт. Явно е, че има пречка да бъде внесен такъв заради имунитета на президента. Странна практика е и да бъде вкарван свален текст от разговорите в постановление на прокуратурата. Подобна практика не ми се струва обичайна и индикира, че това е направено с преднамерената цел да бъде изваден този текст заедно с публикуването на постановлението за спиране.

Прокуратурата се използва за политически войни и борби

Според мен сме изправени пред използване на прокуратурата за цели, различни от целите, за които тя е създадена, а именно – за политически войни и борби, а не за работа по разследване на престъпления. Сложен е балансът – от една страна ниво като президент означава висока степен на откритост и че обществото трябва да знае включително и за разговори, които води по служба. Тук надделява общественият интерес пред защитата на личните данни.

Но, ако се касае за информация, която е събрана по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, която може да се ползва единствено и само за целите на престъпления, използването й за други цели като пиар, информиране на обществеността на предварителен и преждевременен етап в момент, в който няма нужда от това, без нищо да е свършено – това ми се струва, че води до извод за непропорционално използване на тази информация в нарушение на законодателството. Има съмнения за прескачане на някакви граници, тъй като информацията, която е разпространена е крайно парцелирана, на парчета, не създава цялостна представа.

Къде е обещаното от Гешев сътрудничество между властите?

По този начин нито може да се каже, че се информира обществото, защото обществото нищо не разбира от тази частична информация и то в нарушения по чл. 6 от Закона за достъп до обществена информация, а съществременно се извъшрва закононарушение вероятно в разрез със Закона за специалните разузнавателни средства, Наказателно-процесуалния кодекс и Европейската конвенция за правата на човека.

Преди да стане прокурор в първото си интервю като кандидат за главен прокурор Иван Гешев изрично спомена, че не трябва да говорим само за разделение на властите, но и за сътрудничество за властите. Бих искал да поставя риторичния въпрос къде е така лелеяното и обещано от него сътрудничество между властите в този казус.

Мнението записа Ина Друмева.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar