Подслушван от „Пегас“ главен редактор: Изпитвах вина, първата ми мисъл бе за семейството
Телефонът на гръцкия журналист Спирос Сидерис забивал, докато го следели
Зам.-шефът на МВР Катинов: Няма данни България да разполага със системата
14 държави в ЕС обаче признали, че ползват легално създадения в Израел софтуер
Изпитах вина и притеснение какво ще кажат семейството ми, приятелите ми, служебните ми контакти, когато разберат, че комуникацията им с мен е била подслушвана. Това беше първата ми мисъл, а не правната страна на нещата.
Така главният редактор на „Юрактив – Гърция“ Спирос Сидерис описа чувствата си, когато разбрал, че е подслушван с шпионския софтуер „Пегас“.
Той бе един от лекторите на конференцията „Случаят „Пегас“: Как технологиите проникват в личното пространство и превземат демокрациите ни“. Организира я в софийския Дом на Европа евродепутатът от Партията на европейските социалисти Иво Христов. Той обясни, че
заразяването може да стане и с обикновено пропуснато повикване
по приложението за криптирана комуникация WhatsApp.
Самият „Пегас“ е създаден от частна компания в Израел и
официално се продава само на правителства
Целта му е да се използва при идентифициране на терористи, както и при събиране на доказателства от телефони на престъпници.
„Но аз не съм нито престъпник, нито съм имал работа с класифицирани документи“, коментира Спирос Сидерис. На въпрос на „24 часа“ дали е усетил по някакъв начин, че е подслушван, той изброи някои странни фактори в поведението на мобилния си телефон.
Екранът му замръзвал, случвало се, когато си говори с хора, да чуе чужди гласове или бийпване. „Беше много рядко през 2015 г., но през 2021 г. ставаше редовно“, обясни журналистът. И добави, че телефонът му редовно се изключвал.
Евродепутатът Иво Христов припомни, че 14 държави в ЕС са признали, че притежават софтуера. Взели го легално, но не било ясно колко страни още разполагат с него. Оказало се, че и в Полша и Унгария програмата се ползва не само за следене на терористи. Тези с достъп до нея следели не само опозицията, а и вътрешнопартийни опоненти. В Саудитска Арабия пък се стигнало до убийството на опозиционен журналист.
Самата програма позволявала по всяко време да се включи камерата на телефона,
както и микрофонът. Така можело да се следят дори най-интимните моменти на човек.
„Щом научите, че нямате право на личен живот, се чувствате неудобно. Променяте навиците си, без да искате. Особено с хората, които искате да защитите“, обясни Сидерос. И призова политиците да не правят компромиси в защитата на личните човешки права.
„Демокрацията трябва да е вашето знаме, не знамето на вашата партия“, каза той и бе бурно аплодиран.
Зам. вътрешният министър Венцислав Катинов пък посочи, че няма данни България да е употребявала или да има „Пегас“. Коментарът му бе по повод думите на нидерландска евродепутатка, че страната ни е хъб за подобен софтуер. Прокуратурата и ГДБОП все още проверяват дали България е ползвала софтуера. Нарече програмата „върха на айсберга“ и обясни, че индустрията за подобен софтуер е оценявана на 12 млрд. долара за периода 2012-2021 г.
Да има минимални изисквания за отговорността на производителя, поиска националният ни координатор по киберсигурност Петър Кирков. А Мирослав Стефанов от Българската асоциация на етичните хакери изтъкна, че
доста държавивече иматкиберармии
Изрично посочи, че те се занимават не с нападения, а със защита. Даде пример с флота и ВВС. „В Китай числеността на тази киберармия е 12 000 души. Това са хора, които наблюдават кой използва кибероръжия, каквото е и софтуерът „Пегас“. Изготвят анализи и това им помага да бъдат в течение какво къде се използва и от кого. И когато нещо се случи, те са готови. В това отношение България има да наваксва“, категоричен бе Стефанов.
И той, и Христов, както и други участници във форума се обединиха около тезата, че трябва да има рамка на европейско ниво за подобни програми. Защото, макар и създадени с цел превенция на тероризма, слабото им звено е в това кой ги използва. А телефонът, изтъкна Христов, знаел за човека повече, отколкото той за себе си.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте