Бившият депутат от ДПС Делян Пеевски се отказа да търси защита от съда срещу последствията, които търпи от приложението на изготвения от българското правителство списък във връзка с американските санкции по глобалния закон „Магнитски“. Това става ясно от определението на Административен съд София-град, с което Mediapool се запозна.

Още през юни Пеевски заведе делото срещу решението на Министерския съвет за създаването на български списък на санкциите по „Магнитски“. В списъка автоматично попадат всички оповестени на 2 юни от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ – Васил Божков с 58 негови компании, Пеевски – с 6, и Илко Желязков, който бе член на Бюрото за контрол на СРС и няма собственост в дружества.

Освен това МС създаде разширен списък, включващ „всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на фирмите в списъка на OFAC“ – и настоящите, и тези за последните пет години.

В резултат на решението бе създадена работна група от представители на МВР, Министерството на финансите, ДАНС и НАП, която да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите на САЩ.

Списъкът на МС бе направен, за да се ориентират държавните компании и българската банкова система за фирмите на Васил Божков и Делян Пеевски и свързаните с тях лица.

Аргументът бе, че държавата не желае държавни фирми да попадат под санкциите на САЩ, защото са правили бизнес с Божков и Пеевски. Същите указания е издала и БНБ към търговските банки, за да избегне налагането на санкции и потенциални рискове за стабилността на българската банкова система.

Това доведе до замразяване на банкови сметки, блокиране на транзакции и прекратяване на договори.

Още след като САЩ обявиха санкциите, Делян Пеевски отрече да има нещо общо с обвиненията за „значима корупция“. После той атакува и българския санкционен списък, и последствията от него пред Върховния административен съд.

На 16 август ВАС раздели делото на Пеевски на две отделни дела.

Делото за законността на съставения от МС списък продължи да се гледа от върховния съд. Искането за защита от последствията от списъка обаче бе отделено и пратено в АССГ.

От определението на АССГ се разбира, че Пеевски е решил, че не желае да води съдебна битка за осигуряване на съдебна защита срещу тежките последици от вкарването му в „черния списък“. Така той реално десезира съда и делото му е прекратено. Другото дело на Пеевски продължава пред ВАС.

През август депутатът от ДПС Йордан Цонев заяви, че „черният списък“ на МС е довел до блокиране на транзакции на лица от списъка „Магнитски“ и сега някои от тях не могат да си платят данъците към НАП.

По същото време управителят на БНБ Димитър Радев коментира, че всяка българска банка, която не прилага разпоредбите по глобалния акт „Магнитски“, може да бъде включена в санкционния режим и да се стигне до тежки последствия за банковата система. Той даде конкретен пример с латвийска банка, която е включена на 13 юли в списъка „Магнитски“ за това, че не прилага санкции срещу Северна Корея.

„Нещата се развиха много бързо и само след 10 дни банката бе обявена в несъстоятелност“, каза Радев.

Управителят на БНБ каза, че българските банки са били добре подготвени за санкциите „Магнитски“, защото текстове във вътрешните им правила предвиждат при налагане на санкции от Министерство на финансите на САЩ, те да се прилагат у нас.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar