Европейската комисия ще обясни тази сутрин в Страсбург защо е бездействала срещу корупцията в България, докато САЩ са наложили санкции по глобалния закон „Магнитски“ на три български лица и техните мрежи. Визираните лица са Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, както и техните бизнеспартньори.

В пленарната зала на Европарламента депутатите очакват устен отговор на зададения на 2 септември въпрос от Хуан Лопес Агилар (испански социалист), който е председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП (LIBE). Според него наложените санкции повдигат сериозни въпроси относно подходите на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.

Членовете на ЕП искат да разберат как Европейската комисия възприема действията на САЩ срещу корупцията в държава членка и как това се отразява върху оценката на досегашните действия на ЕК по този въпрос. По-конкретно, евродепутатите питат дали ЕК ще бъде по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите членки, каква ще бъде ролята на Европейската прокуратура и дали ЕК ще разработи обща стратегия за борба с корупцията в ЕС.

Основание:

На 2 юни 2021 г. администрацията на САЩ обяви, че Министерството на финансите на САЩ е санкционирало три лица и техните мрежи в България на основание участие в корупция. Тези санкции бяха наложени по силата на Глобалния закон за отчетност в областта на правата на човека „Магнитски“. На същата дата други трима бивши държавни служители бяха санкционирани от мерки на Държавния департамент на САЩ, лишавайки ги от правото да влизат в Съединените щати.

Поставеният въпрос:

На 2 юни 2021 г. администрацията на САЩ обяви, че Министерството на финансите на САЩ е санкционирало три лица и техните мрежи в България на основание участие в корупция. Администрацията на САЩ счита, че корупцията представлява риск за принципите на правовата държава, икономическия растеж, демократичните институции и правата на човека. По-специално тези санкции са наложени по силата на Глобалния закон за отчетност в областта на правата на човека „Магнитски“. Освен това на същата дата други трима (бивши) държавни служители бяха визирани от мерки на Държавния департамент на САЩ съгласно указ 13818, което означава, че те не могат да влизат в САЩ.

Това повдига сериозни въпроси относно последиците от подобни санкции на САЩ за подходите на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи проведе срещи и започна писмен обмен с националните органи и институциите на ЕС, като често констатира, че е налице липса на спешни мерки по отношение на справянето с предизвикателствата.

В светлината на гореизложеното:

1. Как Комисията възприема факта, че държава извън ЕС, която се счита за съюзник, предприема действия срещу корупцията в държава членка? По какъв начин това променя оценката на Комисията за сегашния ѝ подход, и по-специално оценката на досегашните ѝ действия по този въпрос?

2. Какви действия предвижда Комисията за стабилен подход към корупцията на държавно равнище? Ще бъде ли Комисията по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите членки? По-специално, тъй като Комисията вече не публикува доклади за борба с корупцията, ще засили ли тя строгостта на мониторинга на корупцията и ще изготви ли заключения и ще включи ли препоръки в докладите си относно принципите на правовата държава? Как работата на Европейската прокуратура ще оказва съдействие в това отношение? Ще пристъпи ли Комисията към разработването на обща стратегия за борба с корупцията в ЕС?

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar