България неумолимо се приближава към момента, в който ще трябва да признае, че вероятно няма да е в състояние да се възползва от всички безвъзмездни средства, които ЕС ѝ задели по програмата си за възстановяване от пандемията от COVID-19.

От нерешителна, но все пак средно представяща се, България, изпадна в групата на държавите с „увеличаващ се риск от забавяне“ според последния годишен доклад на Европейската комисия за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост, публикуван на 19 септември.

„Високото ниво на нестабилност на правителството доведе до забавяне на ключови законодателни реформи, като тези за обществените поръчки, антикорупцията и отговорността на главния прокурор. Липсата на политическа стабилност и административен капацитет доведе до забавяне в работата и по изпълнението на няколко важни енергийни и транспортни инвестиции и до поставяне под въпрос на ключови аспекти на плана, свързани с декарбонизацията на енергийния сектор“, е заключението на Европейската комисия.

В доклада се казва още, че макар правителството да планира да поиска второ плащане през есента на 2023 г., не е ясно дали това ще може да стане или ако се случи – дали ще е в пълен размер. Причината за подобно съмнение е „значителен риск“ няколко основни етапа и цели, свързани с ключови реформи, да не бъдат изпълнени навреме.

„Все още не е ясно кога работата може да бъде финализирана поради политическата ситуация“, пише в доклада.

Последна на старта

България остана единствената европейска държава, която все още не е предала ревизираните си планове за реформи и инвестиции – задължително условие за продължаване на участието в програмата.

Как планирана промяна на Плана за възстановяване се представя за политическа смелост

Дори наказаните Полша и Унгария, които не са получили и цент заради неизпълнени предварителни условия за достъп до европейското финансиране, са депозирали в Европейската комисия от лятото коригирани програми и очакват одобрение.

Някога нетърпелива да получи 5.7 млрд. евро безвъзмездно от ЕС за пет години чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, през който Брюксел е предвидил общо 800 млрд. евро за отърсване от последиците от COVID-19 кризата, България стигна дотам, че темата за възстановяването е изчезнала от обществения дебат.

Второто плащане

Забавянето в изпълнението на проектите и реформите, както и в процедурните задължения, които да гарантират продължаващ достъп до европейските пари, увеличават вероятността от административно намаляване на средства и от невъзможност за изпълнение на заложените в него намерения до приключването на инициативата в края на 2026 г.

България вече пропусна едно планирано плащане от около 724 млн. евро европейски средства в първото тримесечие на 2023 г. заради неизпълнени условия. 22 обещани закона, които трябваше да бъдат приети до януари, все още продължават да се подготвят и обсъждат от Народното събрание, въпреки декларираното убеждение на правителството на Николай Денков, че Европейската комисия ще преведе парите.

„Гасим пожари“: Премиерът критикува служебното правителство за куп проблеми (обновена)

А законите са една трета от общо 66 проекта и реформи, които са договорени в плана като условие за достъп до втората сума. За напредъка по останалите мерки няма публична информация.

През юни след срещи в Брюксел премиерът увери, че изоставането ще бъде наваксано до края на септември, т.е. до края на тази седмица, за да бъде депозирано пред Европейската комисия искането за отпускане на парите, които вече са заложени в бюджета за 2023 г.

Според процедурните правила след заявяване на искането Комисията има два месеца да оцени изпълнението на предусловията, а страните членки – още месец, за да одобрят отпускането на сумата.

Въглищни главоболия

Но неприетите закони не са единствения проблем пред плана, създаван от парламента. През януари предишен състав на Народното събрание вмени на правителството да промени поети ангажименти за 40-процентно намаление на въглеродните емисии до 2025 г. Според парламентарните партии, които и в настоящия състав с малки изключения са същите, така ще се гарантира, че въглищните централи няма да бъдат затворени през следващите 13 г.

Още при приемането на решението тогавашният вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов на няколко пъти предупреди, че Европейската комисия няма да допусне толкова значима промяна в плана, една от чийто основни цели е зеленият преход.

Месеци по-късно това беше признато и от премиера Николай Денков, който в края на юни посочи като основна причина за сериозното изоставане по Плана за възстановяване липсата на ясна идея как да бъдат съчетани изискванията на Комисията за зелен преход с грижата за хората и за развитието на икономиката във въглищните региони.

След срещи в Брюксел Денков съобщи, че правителството работи по анализ, който ще съгласува с Брюксел, подготвяйки паралелно документацията за изменение на плана за възстановяване.

Денков обвини служебния кабинет в бездействие по корекциите в Плана, свързани с въглищата

Министър Василев, който пое отговорността за Плана за възстановяване успокои, че енергийните ангажименти не засягат второто плащане и то не е застрашено от липсата на договореност по искането на Народното събрание. То обаче засяга внасянето на ревизирания план, срокът за което е до края на септември.

Енергийната независимост

Липсата на стратегия за въглищните региони и зеления преход в плана не изчерпва проблемите пред изпълнението му, тъй като България трябва да го коригира и същевременно да го допълни според европейския регламент, който го управлява.

От една страна правителството трябва да договори с Брюксел кои проекти и реформи от първоначалния план няма да може да изпълни поради намаляването на бюджета на плана с 578 млн. евро (заради по-добро от очакваното представяне на българската икономика по време на пандемията).

Кабинетът реши част от проектите по плана за възстановяване да отпаднат

От друга, в плана трябва да се добави нова глава с енергийни реформи и проекти по плана на ЕС за преодоляване на сътресенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие в Украйна (REPowerEU ). По него България може да си добави около половин милиард евро към Плана за възстановяне за проекти, свързани с енергийната ефективност и разнообразяване на енергийните източници.

ЕС ще подсили с още 20 млрд. евро плановете за възстановяване

Когато уточни тези си намерения с Комисията, България ще може да внесе предложение за коригиране на Плана за възстановяване. Което тя ще трябва да оцени в рамките на два месеца преди да го предаде на страните членки за окончателно одобрение.

И макар трите проблема да са свързани, те показват сложността на преговорите, които се водят с Европейската комисия извън обществения дебат.

Едва на 26 септември вицепремиерът Василев съобщи на среща с Американската търговска камара, че България ще подаде искане за второ плащане през първата седмица на октомври заедно с отчет за изпълнените реформи, необходими за него. Той не даде информация кога ще бъде внесен ревизираният План за възстановяване и устойчивост.

Къде са другите

Досега Европейската комисия е получила 25 предложения корекции на плановете за възстановяване. 20 държави са добавили енергийни проекти. Европейската комисия е одобрила ревизираните планове на Германия, Франция, Естония, Словакия, Финландия, Люксембург, Италия, Малта и Ирландия. Страните членки са казали окончателно „да“ на пет от тях, които са включили и допълнителната глава – Естония, Франция, Италия, Малта и Словакия.

Как Словакия успя да запази плана си за възстановяване от орязване на парите

  • За две години и половина 21 държави (сред тях и България) са поискали общо 34 плащания
  • 25 от тях вече са направени за общо 154 млрд. евро (1.37 млрд. за България през декември 2022 г.).
  • Две държави – Полша и Унгария, не са получили нито едно евро, тъй като плащанията за тях са обвързани с изпълнение на предварителни условия за гарантиране на независимостта на съдебната власт и защитата на финансовите интереси на ЕС.

Тъй като плащанията са свързани с изпълнението на предварително договорени проекти и реформи, те са показателни за напредъка по изпълнението на плановете:

  • Четири държави – Гърция, Хърватия, Испания и Италия са направили по три искания за плащане
  • Франция, Полша, Португалия, Словения и Словакия – по две.

Испания е единствената европейска държава, която вече е получила три плащания от Европейската комисия, за 37.04 млрд. евро – 48% от общо полагаемата й се сума до 2026 г.

Неизпълнението струва загуба на пари

Дори да успее в следващите два дни да се вмести в предварително обявения срок и да поиска второ плащане от Европейската комисия, България няма гаранции, че то ще дойде до края на годината и ще е в пълен размер.

Румъния дава пример за това, след като през юни представи на Европейската комисия искане за второ плащане със заявка, че е изпълнила 49 ангажимента и 2 цели. Комисията обаче прецени, че две ключови обещания, свързани с инвестициите в енергийния сектор не са постигнати задоволително и задейства процедурата за „спиране на плащанията“. В края на септември Румъния още не е получила частичното плащане за постигнатите цели.

Подобна участ сполетя и Литва, където беше установено неизпълнение на два ангажимента, свързани с данъчното облагане и тя получи само частично плащане.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar