Още три неудобни въпроса за небостъргача на „Артекс“ в „Лозенец“
Въпросите около небостъргача на „Артекс“ в столичния квартал „Лозенец“ продължават да стоят на дневен ред въпреки усилията на замесените институции да удавят темата в юридически тълкувания. „Артекс Златен век“ строи 34-етажна сграда в „Лозенец“, като строителното разрешение би следвало да е изтекло през ноември 2017 г. Фирмата твърди, че според промени в ЗУТ валидността на строителното разрешение се е удължила до 11 януари 2020 г. Писмо с такова тълкуване е издал на 30 август 2017 г. зам.-министърът в МРРБ Валентин Йовев, прилагайки неправомерно нови законови текстове към стар заварен случай.
–-
1. Писана ли е поправката в ЗУТ за „Артекс“?
Отговорът на този въпрос знае единствено авторът на поправката – депутатът на ГЕРБ Александър Ненков, който яростно отрича да е правил услуга на строителите. Какво е публично известно?
Ненков внася промените на 9 януари 2017 г. между първо и второ четене на закона. На 25 януари текстовете са окончателно приети без коментари и обнародвани на 7 февруари 2017 г. През това време възложителят на небостъргача „Кристела“ е бил зает с друго – презаверяване на разрешителното за строеж по реда на стария ЗУТ. Заявлението за това е внесено на 14 декември 2016 г. На 20 януари 2017 г. Пламен Мирянов е успял да се сдобие с писмо от зам.-министъра на МРРБ Николай Нанков, че разрешението за строеж може да бъде презаверено преди изтичането на валидността му – 11 ноември 2017 г. Писмото от МРРБ е внесено в общината на 25 януари – деня, в който парламентът е одобрил промените в ЗУТ, а ден по-късно фирма „Кристела“ е приложила и преводно нареждане, че е платила таксата за презаверяване на разрешението от 260 238 лв. Броени дни по-късно – на 3 февруари 2017 г., Мирянов ще поиска прекратяване на процедурата по презаверяване на разрешението и връщане на платената такса, като изтъква, че по силата на новоприетите текстове в закона разрешителното й за строеж вече е валидно до 11 ноември 2020 г.
Възможни са две обяснения на тези действия – или фирмата е била свръхпредпазлива и до последно е имитирала желание да върви по стария ред на закона, докато всъщност за нея се е писала нарочна законова поправка, или междувременно е разбрала, че със съответната помощ може да се закачи за нея. Помощта се появява на 30 август 2017 г. – писмо от зам.-министъра на МРРБ Валентин Йовев, в което се заявява, че срокът на завършване на строежа е 10 г. от започване на строителството, т.е. до 11.01.2020 г.
2. Искал ли е главният архитект на София да откаже?
Неофициално се твърди, че главният архитект на София Здравко Здравков не е щастлив от строящата се сграда и е имал намерение да откаже презаверка на разрешителното по стария ред. Това няма как да бъде проверено – след като фирмата оттегля искането си, процедурата е спряна служебно и това не представлява отказ. Оттам нататък действията на Здравков са, меко казано, странни. През 2017 г. той е подписал 2 заповеди, с които е допуснал допълването на разрешението за строеж. И за двете главният архитект твърди, че нямат нищо общо със законовата поправка в ЗУТ и са напълно редовни.
С втората заповед – от 20 септември 2017 г., проектът направо е обърнат надолу с главата. Ако е вярно, че Здравков не е бил щастлив от небостъргача, възниква въпросът защо е направил такива големи подаръци на възложителя, питат архитекти. При тази промяна на инвестиционния проект подземните нива на сградата за осигуряване на паркоместа са намалени от 6 на 3 с аргумент наличие на високи подпочвени води. Това е много сериозно облекчение на строителя, което е подсигурено и чрез друго изменение – обектите в сградата са променени от офиси на ателиета. При офисите нормативите за осигуряване на паркоместа са по-високи от тези при ателиетата, коментират запознати. Сега огромните апартаменти на хартия се водят ателиета за творческа дейност. Така сградата продължава да се води административна, а не жилищна.
Точно в тази заповед е цитирано и заветното писмо на Йовев. Здравков твърди, че това цитиране е невинно и не е повлияло с нищо на подписваните от него документи. Невинни според главния архитект са и допуснатите изменения в разрешението за строеж през 2018 г. Първото е от 2 май – за изграждане на резервоари за питейна и дъждовна вода, второто – от 6 август, е за добавяне на балкони по южната фасада. Според Здравков и тези изменения са редовни, въпреки че разрешението вече е изтекло, защото фирмата по закон има 1 г. за подновяването му и този срок изтича през ноември 2018 г. Тук вече логиката се къса. Странно е главният архитект да се съобразява с теоретична възможност за подновяване на разрешението, при положение че инвеститорът възнамерява да се ползва от съвсем друг законов ред. Здравков най-малкото е могъл да бави тези заповеди – има изтекло разрешително и невнесено искане за подновяването му. Според ДНСК именно поведението на Здравков след изтичането на разрешението ще бетонира законността на сградата.
3. Има ли закон за ДНСК?
ДНСК видимо се дистанцира от сюжета „законова поправка“ и „писмо на Йовев“ и се опитва да хвърли цялата вина на Здравков. Според дирекцията допуснатото от Здравков изменение на разрешението за строеж след изтичането му е подновило сроковете му. Подобни изменения в разрешенията за строеж автоматично „новират“ сроковете им за валидност, твърди шефът на ДНСК Иван Несторов. На неколкократното питане на „Сега“ къде в ЗУТ е записано това, Несторов не отговори. От ДНСК обаче са успели да изнамерят съдебна практика в тази посока. В цитираното дело съдът също не се опира на конкретни законови текстове в ЗУТ, а му се налага да тълкува. Ако това се приеме за меродавно, излиза, че сроковете в закона за валидност на разрешенията за строеж са абсолютно безпредметни и всяка закъсала фирма ще може да ги заобикаля с изменения в инвестиционния проект, ако има кой да им ги одобри.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте