• През 2017 г. Лаура Кьовеши дойде в София по негова покана.
  • Сред колеги като шеф на Софийския административен съд
  • С Мария Касимова – Моасе на среща с избиратели

Ключовите моменти в кариерата му

се случват все в кабинета на шефа на ВАС

В ранните си съдийски години осъжда

бивш бодигард на Карамански за отвличане

Излизането на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов на политическата писта не е изненада.

Поне от 4 години критиците му го упрекват, че говори повече като политик, отколкото като магистрат, и го призовават да свали съдийската тога. И точно когато изглеждаше, че прогнозите за включването му ще се окажат спекулации, а от „Демократична България“ неофициално отричаха той да е техният човек, един съботен следобед „Правосъдие за всеки“ го номинира за президент.

Панов не подаде оставка от ВКС, а излезе в неплатен отпуск, с което показа, че може би не иска да си реже пътя за връщане в съдебната система, в която е вече 25 г.

Мандатът му като председател на ВКС изтича на 10 февруари догодина и той може да продължи като съдия там, ако не сполучи в политиката.

Адвокат Велислав Величков го описва като „тихия човек на действащата решителност, аристократ по дух и душа“, но той е един от членовете на инициативния комитет и е логично да ласкае кандидата.

Всъщност седемте години на Лозан Панов във ВКС не бяха от най-тихите. Един от скандалите, в които името му беше замесено, бе покрай заснемането в Съдебната палата на клип с полуголи танцьорки. Преди това той заподозря атентат срещу себе си, твърдейки, че някой е разхлабил болтовете на служебния му автомобил. Отказа се и от охраната на НСО.

За 7-те години начело на ВКС Панов обърка представите

кои са

поддръжниците

и кои – враговете

За средите на градската десница, които първо зовяха президента да не издава указ за назначаването му, после Лозан Панов се превърна в знаме на промяната.

Други пък, които ходиха в болницата през зимата на 2014 г., когато кола го блъсна на улицата, да го молят да не се отказва от надпреварата за ВКС, поискаха по-късно оставката му.

През тези години магистратът си спечели много противници, остана и неразбран и изолиран във ВКС – нещо, което никой не очакваше в началото на мандата му. Казват, че Лозан Панов рязко се е променил като характер, след като е оглавил ВКС. Преди това е бил мек, общувал е с колегите си, но после малцина апелативни съдии са си позволявали да го търсят по телефона за съвет или мнение.

Сега по време на предизборната кампания Панов отново изненадва. Мнозина очакваха, че тя ще е подчинена само на съдебната реформа, а се оказва, че при срещите с избирателите той най-малко говори за нея.

Дори напротив –

изрази ясна позиция

за ваксинирането, говори за енергийната политика, цените, бедността. И пак изненада част от либералната десница, като нарече Румен Радев „фалшив герой“.

На фона на аристократичното излъчване на Панов недоволни коментари в същите градски среди предизвика тв представяне в рамките на кампанията. Съдията – кандидат за президент, кани екип и показва селската къща в чипровското село Превала в Северозападна България, където прекарва почивните дни. Клипът го показва в кръчмата сред „пустиняците“ да коментира казани за ракия. Обяснява, че е

„превалски зет, а

това е голяма

отговорност“

Говори за градината, семена и разсади. Обяснява, че лукът и чесънът тази година са станали много хубави. С пипера обаче не може да се похвали.

Този най-вероятно опит за коригиране на имиджа на кандидата в нова посока обаче е коренно различен от образа, който имат горещите му фенове – човек, който се бори за високи каузи, движи се в елитни космополитни кръгове и е по-далеч от селския живот, отколкото са жълтите павета от калните улици на Превала.

Панов е роден на 28 март 1971 г. в София, зодия Овен. По думите му част от рода му е от Трънско. Завършил е право в Софийския университет през 1995 г. с отличен успех 5,52.

Запален почитател

на „Левски“

и на тениса,

активно спортува.

Професионалният му път започва като юрисконсулт в НОИ и в дирекция „Застрахователен надзор“ във финансовото министерство. Облича съдийската тога през 1999 г. Напредва в кариерата си последователно, като изкачва всички стъпала в йерархията.

Започва да правораздава в най-големия районен съд у нас – Софийския, където пет години гледа наказателни дела. Осъжда бившия бодигард на Иво Карамански – Йордан Гиздов-Данчо Гиздата, и още двама за отвличане, но ги оправдава по обвинението за изнасилване.

През септември 2004 г. Панов е сред тримата кандидати за председател на Софийския районен съд. Конкуренти са му Красимир Влахов, който после е негов заместник във ВКС, но напуска поста със скандал, пишейки гневно писмо срещу председателя, и Иван Колев, тогава адвокат, после магистрат. Никой не е избран, следва нова процедура, в която Панов не участва.

Три месеца по-късно е повишен в Софийския градски съд. Там решава административни дела – по жалби на граждани и фирми срещу заповеди на държавни и общински чиновници. Именно в градския съд го заварва голямата промяна в административното правосъдие и създаването на 28 административни съдилища. Те заработиха от 1 март 2007 г. В края на 2006 г. се явява на конкурс за шеф на административното правосъдие.

Константин Пенчев, тогава председател на Върховния административен съд, а сега конституционен съдия, му предлага да оглави Софийския административен съд. Той се съгласява, а тогавашният Висш съдебен съвет го избира.

Така в началото на 2007 г. Панов започна да създава съд. 40-те съдии, предимно млади хора, обаче нямат сграда. Те работят в две стаи и една зала в Съдебната палата в София.

Имат 8

компютъра,

които се ползват от дежурните магистрати и от тези, които имат насрочени заседания. Останалите работят по къщите си и всеки ден отиват до съда, вземат възложените им дела и ги връщат, когато напишат решенията. В тези условия работят 16 месеца, но успяват да постановяват решенията си в срок.

Самият Панов разглежда и решава дела при същите условия като колегите си. След година и половина се намира и дом за административния съд – синята сграда на ул. „Георг Вашингтон“ зад Централни хали. Съдът обаче получава етаж по-малко от първоначално предвидените. В солидарност председателският кабинет на Панов е аскетичен.

Въпреки че ръководеният от него съд работи добре, а в онзи момент Панов не е замесен в никакви скандали, през 2011 г. той не се състезава за втори мандат.

Не иска да стане и заместник на тогавашния правосъден министър Диана Ковачева, която го кани в екипа си. Отказва с аргумента, че мястото на един съдия е в залата.

Панов се явява на конкурс за редови съдия във Върховния административен съд, издържа го и в началото на 2012 г. е назначен там.

Във ВАС се занимава с делата за конфликт на интереси, достъп до обществена информация, движението по пътищата, комуникациите, защитата от дискриминация, защитените територии и правата на потребителите. И пак в кабинета на председателя на ВАС Панов получава покана да се кандидатира за шеф на ВКС от тогавашния председател на съда Георги Колев.

Имало е един неуспешен опит на ВСС да излъчи председател. Тогава Лозан Панов не е номинацията на съдиите от ВКС. Те номинират зам.-шефката на съда и председател на Наказателната колегия Павлина Панова. Сега тя е конституционен съдия. Това, че не е кандидатурата на съдиите, после ще му създава пречки – мнозинството от върховните магистрати така и не го приеха.

Представителите на ВКС в кадровия орган неведнъж

демонстрират, че

не е един от тях

След номинирането му претърпява неприятен инцидент – докато прави сутрешния си крос на пешеходна пътека до Южния парк, го блъска джип. С емоционално писмо уведомява ВСС, че се оттегля от надпреварата.

Някои го упрекват, че се е уплашил. Към днешна дата обяснява, че е искал да се откаже, защото смятал, че с гипсирана ръка няма да може пълноценно да се подготви за изслушването. Кадровиците му дават време да размисли.

Мнозинството от ВСС вероятно е искало той да оглави ВКС, защото освен ерудиран, много добър юрист и възпитан човек им е изглеждал „кротък“, а вероятно и „послушен“.

Около конкурса за ВКС той за пръв път леко повдига и завесата за личния си живот. Баща му е починал, когато е бил на четири години.

Вторият съпруг

на майка му

го осиновил

и го отгледал като свой син.

По онова време Лозан Панов е разведен, от брака си има дъщеря, която е 23-годишна. Има и доведен син.

При встъпването във ВКС декларира дялове от наследствени имоти, магазин, гараж и две коли – БМВ и форд.

На 10 февруари 2015 г. той става 21-ият председател на ВКС и най-младият шеф на върховния съд през последните 30 г. Само трима по-млади от него са оглавявали съда в 140-годишната му история – Димитър Греков, Христо Стоянов и Порфирий Стаматов, непосредствено след Освобождението.

Първите му месеци в съда минават незабелязано. Някъде тогава се жени за журналистката Елисавета Панова, която очевидно го променя като характер и поведение. Тя стана доста известна покрай

интервюта, които

даде преди години в

защита на съпруга си

В тях разказа, че тя и мъжът ѝ са били подложени на проверки, а на самата нея ѝ е била запорирана сметка.

И докато всички громяха апартаментите на Цветан Цветанов, който по онова време е вторият човек в ГЕРБ, се оказа, че и съпругата на Панов е купила изгодно апартамент. През 2013 г. тя се сдобила с жилище в кв. „Изгрев“ от 172 квадрата и два гаража за 93 004 лв., което прави по 225 евро кв./м. Тогава тя обясни, че купила имота на зелено и затова цената била толкова ниска. Освен това в онзи момент нямала отношения с Панов.

На 11 декември 2015 г., когато ВКС отбелязва 135 г. от създаването си след тържествената част, Панов и още няколко негови колеги, сред които и номинираната сега за председател на ВКС Галина Захарова, излизат, облечени с тоги, пред Съдебната палата.

И зоват:

Не на страха!

Така започва нов етап в живота на Лозан Панов. За 7-те години начело на ВКС той има повече противници, отколкото поддръжници.

Търсят му кусури за всичко, включително в колко часа отива на работа в съда, защо е поверил стопанисването на Съдебната палата на заместниците си, защо не той, а те отговарят за обществените поръчки.

През април миналата година съдебният съвет му отне стопанисването на сградата.

Не може да му се отрече, че запазваше присъствие на духа всеки път, когато членовете на ВСС започваха да го нападат. Наричаше го тричане и обикновено отказваше да дебатира или по-точно да се кара с кадровиците, а напускаше заседанията.

Мария Касимова-Моасе е

арбитър на добрите маниери –

учила се е от Бъкингамския дворец

Нейно интервю от 2017 г. се

обсъжда усилено – в него обяснява,

че тя и съпруга ѝ французин,

отишли да живеят на испански

остров, защото той не понесъл

масовия българин – интересчия,

националист, простак, хомофоб, роб

Мария Касимова – Моасе, номинирана за вицепремиер на Лозан Панов, е кръстена на баба си, която е пекла най-вкусния хляб в Бургас. Легендарна, магнетична, знакова личност в града –

била център на

бохемските среди,

нещо като ханджийка на творческия елит, сред приятелите ѝ е Георги Калоянчев, самодейка, играла на сцена. Моасе разказва за тази шеметна жена в своя моноспектакъл „Свободно падащи истории“, посвещава ѝ една от героините в романа си „Балкански истории“, по който режисьорът Димитър Коцев- Шошо предстои да снима филм.

Самата Мария също през целия си живот е сред интересни личности. Нейната майка Сета Илиева (красавица, вечно с цигара в ръка) е един от най-добрите и дългогодишни режисьори на новините в БНТ. Работила с колоси като Нери Терзиева, Гарелов, Тома Томов и пр. Мария е единственото дете от брака ѝ с актьора Хиндо Касимов и пораства в най-обикновен панелен блок в „Дианабад“.

Мария завършва италианска гимназия в София, минава през творческия свят на Двореца на пионерите, където попада в един актьорски клас с бъдещи звезди като Камен Воденичаров, Явор Гърдев, Стефан Щерев, Влади Въргала… Така и не сбъдва голямата си мечта да стане актриса, съвсем за кратко учи в НАТФИЗ куклен театър, след това завършва българска филология в СУ. И писането става неин основен двигател.

Пише с

понякога стъписващо

откровение за личните си

преживявания, без да

спестява горчивото

Силно дразни някои среди с лекциите и статиите си за добрите маниери, но малцина знаят, че Касимова не е самодеен наставник, изучила се е за консултант по етикет и протокол в Лондон при експерт от Бъкингамския дворец. Освен това говори италиански, английски, френски и гръцки. Нейна статия по повод извило се шумно хоро пред Народния театър, докато на сцената се играе „Хамлет“, предизвиква торнадо от гняв. Фокусът на нейния текст се измества, провокирайки

сблъсък между снобизма

и родолюбието,

а Касимова всъщност коментира само липсата на толерантност, без да засяга Ганкиното.

Още като студентка започва да работи в медиите. Отначало във вестник „Стандарт“, след това в културните отдели на „24 часа“, „Демокрация“, „Сега“, „Труд“, главен редактор е на ELLE, „Капитал Light“, HEЯR. Има и телевизионен опит, води две рубрики в „Преди обе““ по Би Ти Ви. Първата й книга се казва „Близки срещи със смесени чувства“

Случайно се запознава във фейсбук с френския журналист Стефан Моасе, който има същата порода куче като нейното. Любовта го довежда в София, където започва да преподава уроци по френски. След няколко години сключват брак с Мария в Бургас, при нейните корени. Живяла е за кратко на остров Менорка в Испания, където съпругът ѝ има къща, както и във Франция, но никога не е емигрирала от България.

Много се коментира и нейно интервю за сайта momichetata.com от 2017 г. Там в отговор на въпрос защо живее на испанския остров, тя отговаря: „Със съпруга ми живяхме в България заедно три години и половина. Той не издържа, не понесе

манталитета на новия масов

българин. Груб, вдъхновен да

прецаква, интересчия,

незачитащ правата и свободата на другите, националист, сексист, хомофоб, простак, роб. Един ден каза, че прекрасните хора, които е срещнал у нас, не са тези, от които зависи животът в България, и това е плашещо“. Някои се стряскат от тази оценка, други им отговарят, че това не е мнение за българите изобщо, а за определена прослойка.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar