Новият състав на Висшия съдебен съвет бе натоварен с много очаквания, включително и по отношение на кадровата политика в съдебната власт. Две кадрови събития от миналата седмица са много показателни за състоянието на съдебната власт и ще имат дългосрочен ефект, въпреки че минаха между капките на информационния поток. И в двата случая става дума за оставянето на важни съдебни звена без титулярно ръководство.

Първото е изборът на председател на Софийския градски съд (СГС). Или по-скоро провалът на избора. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не успя да избере измежду двама претенденти за поста – единият подкрепен от общото събрание на градския съд, а другият някогашен шеф на съда, чийто мандат се оценява като доста противоречив. Въпреки това вторият се сочеше за печеливш от дълго време. А и едва ли би рискувал да излиза пак под светлините на прожекторите, ако не смяташе победата си за сигурна. Явно пасиансът в съвета е бил пререден точно преди избора и затова този кандидат беше бламиран. Възможно е този сценарийда павира и пътя към шефското място в съда на друг магистрат,за когото търпеливо се изчаква сгоден момент да бъде представен като победителя на бял кон. Ще видим тепърва.

Никой от въздържалите се при първата процедури седмина кадровици не намери за нужно да обясни какво точно не е достигнало на някой от кандидатите. Та когато започне новата процедура, евентуалните претенденти да знаят какво трябва да предложат.

Когато се избираше председател на Върховния административен съд, основен аргумент беше точно съдийското самоуправление и подкрепата на магистратите от ВАС за Георги Чолаков. Сега тези аргументи изведнъж олекнаха. След изслушването на двамата кандидати имаше изказвания, че вторият не е успял да убеди членовете на съвета в интегритета си. Срещу него се изказа и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Но това, което получи като обратни аргументи от адвокатите на кандидата, беше напомнянето, че и за неговата съпруга имало статии в някои вестници, но членовете на съвета и тях не приемали за верни. Ако не ги приемат за верни, защо не излязат с позиция срещу уронването на престижа на Панов? И на цялата система с поредицата от неподписани статии в определени медии, които без доказателства хвърлят кал. Нали уж съветът защитава независимостта на третата власт от всякакви вмешателства?

Градският съд, макар и с отнетите правомощия да разглежда делата за корупция срещу хора от властта, прехвърлени към спецправосъдието, пак си остава ключово звено в системата. И дългото му държане без титулярен председателможе да има вредни последици. В момента ситуацията в системата е такава, че е много трудно магистратите с качества да приемат да се състезават за даден пост. От една страна, винаги тегне съмнението, че изборите са предрешени. Примерите за това не са един и два. От друга, големи и проблемни звена като градския съд са много трудни да управление и реформиране. И малко са куражлиите, които са готови да размътят блатото. А точно над градския съд дълго ще тегнат облаците от ерата на Владимира Янева – гнили ябълки, червей, „Яневагайт“. Доста тежко наследство.

Сега процедурата трябва да стартира отново. Бившият шеф на съда вече обяви, че няма да се кандидатира. Вероятно и конкурентът му, който имаше и преднина при гласуването, и подкрепата на колегите си, също ще се откаже. Едва ли пак му се обяснява пред членовете на съвета как е спечелил „Фулбрайт“ и защо точно на него са давали стипендии за допълнителна квалификация. Защото това бяха критиките към него.

Второто събитие в системата, което не трябва да се подминава с лека ръка, евнезапната оставка на шефката на Апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова. А спецпрокуратурата от няколко месеца се занимава с всички дела за корупционни престъпления, извършени от хора от властта. Тъй че вече дежурното „лични мотиви“ изобщо не е достатъчно обяснение за оставка. Нито пред колегите, нито пред обществото. Оставката, между другото, беше приета от прокурорската колегия на ВСС без никакво обсъждане. Не че на оставка може да се откаже. И вярно, че нейният първи мандат изтичаше през октомври тази година и плюс-минус няколко месеца на този пост едва ли имат голямо значение. Но през годините сме се нагледали на достатъчно оставки в единната и централизирана прокуратура, за да не се появят съмнения дали пък изведнъж спецшефката не е загубила височайшето благоволение. И ако е – защо. Помним как някои излязоха в творчески отпуск, а след това доброволно си тръгнаха от държавното обвинение

.Ако в случая с Попова има някакъв външен натиск или друг институционален проблем, те също трябва да бъде изговорени и решени. Това е от значение и за следващия шеф на апелативната спецпрокуратура. Този избор ще е тест за прокурорската колегия на съвета, в която по правило става това, което каже главният.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar