„Осемте джуджета“ е семейна драма. Валентина Маджарова от спецпрокуратурата пред Свободна Европа
Ръководството на Специализираната прокуратура не вижда нищо притеснително в един случай на кражба на бизнес, огласен от неправителствена организация. Шефката на институцията определя цялата история като „семейна драма“ и не смята, че в нея има достоверни данни за престъпление.
Става въпрос за разследването „Осемте джуджета“ на „Антикорупционния фонд“ (АКФ), направено от журналиста Николай Стайков. То описва престъпна схема за изземване на бизнеси с участието на бивши и настоящи представители на държавното обвинение.
В разследването асансьорният производител Илия Златанов разказва за серия от съмнителни действия на самата спецпрокуратура, извършени по нареждане на бившия следовател Петьо Петров-Еврото и със съдействието на ексшефа на специализираната структура Димитър Франтишек Петров.
„Случаят е изяснен“, каза настоящата административна ръководителка на спецпрокуратурата Валентина Маджарова в интервю за Свободна Европа. Според нея „неизменната истина по този казус е, че всъщност се касае за една семейна драма, тъй като пострадал – обвиняем са в родствена връзка баща – син“.
Илия Златанов твърди, че заради конфликт със сина си Явор е потърсил помощ от бившия следовател Петров. Петров, на свой ред, е „уредил“ да бъде образувано дело за изнудване срещу сина, дъщерята и бившата жена на бизнесмена. По думите на Златанов от семейството са иззети голямо количество злато и пари, които в крайна сметка са присвоени от съпругата на Петров – Любена, буквално пред сградата на спецпрокуратурата.
В случая съществена роля има и охранителната фирма „Делта гард“ на Димитър Спасов-Каратиста, която е наета от Явор Златанов и според баща му насилствено отнема от него контрола на един от асансьорните му заводи. Преди ден МВР обяви, че започва процедура по отнемане на лиценза ѝ за охранителна дейност.
Илия Златанов казва още, че накрая фактически е прехвърлил голяма част от бизнеса на компанията си „Изамет“ на Петьо и Любена Петрови, за да получи синът му животоспасяващо лечение. Междувременно Явор Затанов се оказва с остра бъбречна недостатъчност, докато все още е задържан под стража. Макар бащата и синът да са в конфликт и до днес, наскоро Явор Златанов потвърди тази история пред АКФ.
Преди година и четири месеца по случая беше образувана проверка на Софийската градска прокуратура, но тя отказва да отговаря на въпроси за нейния ход. Към момента не е ясно дали проверката все още тече, има ли образувано разследване, или тя е прекратена. Валентина Маджарова също не споделя дали има информация по този въпрос.
В интервюто си за Свободна Европа шефката на спецпрокуратурата съобщи още, че проверката по сигнала на служебния вътрешен министър Бойко Рашков срещу главния прокурор Иван Гешев вече е извършена. В момента тече едномесечен срок, в който наблюдаващият прокурор трябва да прецени дали да образува досъдебно производство или да откаже.
По повод разследването за т.нар. „Барселонагейт“, което беше образувано след като каталунското издание „Периодико“ свърза бившия премиер Бойко Борисов с местно разследване на схема за пране на пари, Маджарова уточни, че се чака изпълнението на няколко Европейски заповеди за разследване, отправени от българската спецпрокуратура до Испания.
„Необходимо е да се съберат всички факти по предмета на разследването, за да може прокурорът да прецени дали има извършено престъпление, ако да – какво е то и от кого [е извършено]“, заяви тя.
Маджарова отхвърли критиките към институцията, че от създаването си действа като „шпицкоманда“ на бившите управляващи от ГЕРБ и прогнозира, че ако специализираното правосъдие бъде закрито, може да се стигне до „масова амнистия на обвиняеми и подсъдими“ и блокиране на „българското участие по международни разследвания“.
На въпрос дали неуспехите на спецпрокуратурата по редица дела срещу политически фигури и липсата на обвинения срещу висши представители на ГЕРБ не засилват съмненията, че тази структура действа политически мотивирано, Маджарова отрече.
„Прокурорът не се води от политическата принадлежност на когото и да е. Прокурорите по закон сме аполитични. А и обясних, че едва няма и пълни четири години, в които ние можем да повдигаме обвинения на действащи или недействащи министри. За да стигне прокурорът до извод, че доказателствата са достатъчни, има едни структури и едни служби, които преди това трябва да си свършат работата“, коментира тя.
По думите ѝ „разкриването на престъпление по принцип се извършва от органите на изпълнителната власт“ и „няма как прокурорът да е виновен, че нямаме конкретна личност [като подсъдим]“.
Колкото до серията оправдателни присъди по дела срещу бивши министри и зам.-министри от други партии, Маджарова подчерта, че трябва да се има предвид, че тези обвинения „не са внесени от прокурори от Специализираната прокуратура“, а са „заварени случаи“.
Тя отказа да коментира дали твърденията на Васил Божков за предавани от него големи суми пари на Бойко Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов са проверени задълбочено, защото „тези изявления не се правят по надлежния ред – по Наказателно-процесуалния кодекс“.
По повод прокурорската акция в президентството през юли 2020 г., провокирала масови протести срещу третия кабинет „Борисов“ и главния прокурор, подобно на Гешев, Маджарова също отхвърли определенията, че става въпрос за безпрецедентно нахлуване. Според нея подобни действия срещу висши представители на властта напоследък са извършвани и в страни като Германия и Австрия, но там никой не предлага закриване на специализирани разследващи органи.
„Каквито и грешки и слабости да има, те са поправими. Не се закрива институция, чиято работа може да бъде реформирана, която работи, има добри практики и носи ползи на обществото, европейската и световна сигурност“, обобщи Валентина Маджарова.
Също като Иван Гешев, тя застъпи тезата, че основната причина за неуспехите на спецпрокуратурата по обществено значими дела се крие в твърде формализирания наказателен процес и излишно високия стандарт на доказване на престъпления в България.
Ето и пълния текст на интервюто:
– Г-жо Маджарова, Вие присъствахте лично на обсъжданията на проектозакона за закриването на специализираното правосъдие в парламентарната правна комисия, бихте ли споделила основните си аргументи „срещу“ това предложение?
– Аргументите „за“ закриването на специализираните съдилища и прокуратури са изцяло политически и мотивите за тях се движат в три основни направления. Първото е изконното нежелание и страх на някои политици от съществуването на силни и независими магистратури с национални и трансгранични компетенции, натоварени с противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Оставям на вас да прецените кои политици и страхуват ли се.
Ще се върна години назад – през 2010 и 2011 г., когато в обществото се обсъждаше създаването на специализирани магистратури по примера на напредналите европейски държави. Тогава повечето политически формации бяха „против“. Пророкуваха, че тези институции биха били „шпицкоманда“ на управляващите и специално, извънредно правосъдие – неистина, която Конституционният съд (КС) отхвърли още в началото на 2012 г., но тя отново беше лансирана от трибуната на 46-тия парламент.
През 2011 г. беше постигнат компромис – специализираните магистратури бяха създадени и заработиха на 1 януари 2012 г., оправомощени да противодействат само на организираната престъпност, не и на корупцията. Така продължи почти половината от живота на тези институции – до края на 2017 г. Призивите „за“ закриването им се активизираха след разширяването на компетенциите им и по отношение на корупцията.
– Тогава един от основните аргументи „против“ беше, че това се прави само, защото прокуратурата не може да постигне успехи по такива дела в Софийския градски съд (СГС). Успява ли спецпрокуратурата да се справи или напротив – по тези дела в момента също има неуспехи?
– Ще отговоря след време на този въпрос, но за момента би било преждевременно това съждение, тъй като от 2018 г. досега в никакъв случай не е изтекъл толкова дълъг период, за да може един наказателен процес за корупция по високите етажи на властта да получи окончателен, влязъл в сила съдебен акт.
Да се върна към критиките към специализираните магистратури. Техният връх беше достигнат, след като Специализираната прокуратура (СП) посегна на недосегаеми дотогава лица, сочени за представители на някогашната номенклатура, с огромни финансови възможности и влияние, на кметове на общини, на ръководители на държавни агенции, членове на Министерския съвет, депутати, членове на екипа на президента. Явно повечето от политиците не искат силни, независими и работещи институции. Още повече днес, когато темата за корупцията по високите етажи на властта е сред първите в дневния ред далеч не само на България. Противодействието на този вид тежка престъпност е лупата, през която гледат на нас европейските и трансатлантическите ни партньори.
Факт е, че решението за закриване е политическо. Ние, магистратите, можем единствено да заявим аргументите „против“. Добрата новина е, че все пак изтъкнати юристи, интелектуалци, дори политици от т.нар. протестно мнозинство, започнаха да изразяват неубеждението си в необходимостта за цялостна реформа за премахване на специализираното правосъдие. Искат съдебна реформа, която е необходима. Но реформа, постигната с разумен диалог в името на върховенството на правото, а не с разрушителни действия. Дори действащият служебен министър проф. Янаки Стоилов призна, че не е убеден в необходимостта от закриване на тези работещи институции с добри практики.
– Той призова за анализ на тяхната работа.
– Именно. За мен и огромното мнозинство от прокурорите и следователите в СП досега не е посочен нито един правен аргумент за закриването на специализираните магистратури. Изтъкват се слабости и грешки в работата, които не могат да се отрекат, но и биха могли да се отстранят. Голяма част от тях се появиха след разширяването на подсъдността на Специализирания наказателен съд. С това се достигна до прекомерна натовареност на съдиите. На производство при един прокурор се оказаха по 10-15 тежки разследвания. Факт е, че създаването не закони е политичекси процес, но е факт и, че в правовата държава политиката следва да служи на правото, а не обратно.
– Казвате, че настроенията сещу спецправосъдието са ескалирали след започването на разследванията срещу Васил Божков, ако правилно Ви разбирам. Споменахте и разследванията срещу съветниците на президента Румен Радев, но съдът обяви за незаконни арестите им. Не остана ли впечатление у публиката, че става въпрос за някакъв тип реваншизъм от главния прокурор Иван Гешев спрямо Радев, заради това, че президентът не подписа веднага указа за назначението му? Имаше и разгласяване на СРС-та [с Радев], които предхождаха нахлуването в президентството, за което се спори, дали е нахлуване…
– Не се спори, защото нахлуване нямаше. В сградата на президентството се извършиха действия по разследването, разрешени от съда. Работните помещения в сградата там не се ползват с никаква непрекосновеност. Неприкосновена е само фигурата на нашия президент.
– А небходимо ли беше там да влизат едновременно прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита на свидетели?
– Не искам да навлизам в детайли и конкретика по конкретни производства, но дали е необходимо или не, това е преценка на наблюдаващите прокурори, аз самата също не мога да отговоря на този въпрос. Дали обаче се повдигна темата за закриване на специализираната прокуратура в Австрия, когато всички медии отразиха нейни действия, срещу лице, заемащо може би най-висшата публична длъжност в тази държава?
– Имате предвид канцлерът Себастиан Курц.
– Да. На някой политик дойде ли му наум да иска закриване на специализираната прокуратура там? Нещо повече – на кадрите видях множество обозначени автомобили, които аз също бих нарекла полицейски. Мога да ви върна и около два месеца назад в Берлин. Там прокуратурата също извърши действия в Министерството на правосъдието и Министерството на икономиката. Там отново поне на мен не ми е известно да се повдигна въпросът за закриване на прокуратурата. Затова ми е нелогична и странна тази аналогия, която Вие правите – дали това е [реваншизъм]? Аз бих казала – а защо да е?
А по отношение на другите дела, които споменахте, аз пак казвам, че няма да влизам в конкретика, но е факт и всички хора го знаят, че години наред доста лица се чувстваха финансово неприкосновени. Което само по себе си не е толкова лошо, но покрай тази си финансова неприкосновеност са се считали и за наказателно неприкосновени.
– Когато става въпрос за Васил Божков обаче, той направи серия от публични твърдения за корупция на най-високо ниво, цитирайки конкретно имената на бившия премиер Бойко Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов. Имаше образувана проверка и едно-единствено съобщение по нея – че ДАНС не е установила друг да е теглил пари от сметката на Божков. Тази проверка продължава ли още или вече е прекратена?
– Аз не бих коментирала по никакъв начин изявления на обвиняеми лица, а още повече, когато тези изявления не се правят по надлежния ред – по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а в социални мрежи и просто в публичното пространство. За мен това не е правилният начин, не е законовият начин.
– Според Вас какви биха били преките последствия от закриването на спецправосъдието?
– Първото започна да се появява предсрочно, въпреки че не сме закрити все още. След смените в ръководствата на МВР, ДАНС и други структури, с които Специализираната прокуратура работи в екип още от създаването си, от половин година рязко намаля интензитетът на съвместната ни работа. В резултат скочиха показателите на редица видове организирана престъпност, които доскоро бяха минимизирани – телефонни измами, наркотрафик, трафик на хора, киберпрестъпления. Тези неща много трудно могат да се обяснят на данъкоплатеца, когато той е пострадал.
Със закриването ще бъде заличена екипната работа на СП с останалите разследващи и контролни органи в страната. Без съвместни действия разследването на организирана престъпност и корупция е невъзможно. Огромната част от разследванията, спестили милиони левове на държавата, бяха резултат именно от работата на съвместни екипи на прокурори и служители в Националната агенция по приходите (НАП), Националната полиция, Главната дрекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) и др.
Най-осезаемият и абсурден резултат от закриването би била невиждана досега масова амнистия на обвиняеми и подсъдими в специализираните магистратури. Кой, как, с кои органи и с какви средства ще продължи разследванията по делата на производство на прокуратурата? Как и къде ще продължат делата, започнати от вече несъществуващ съд при несменяем съдебен състав? Колко от делата ще трябва да започнат отначало? Представете с преразпитването на около 300 свидетеля само по едно от делата… Дано целта на този предлаган прогром не е смачкването на няколко дела срещу олигарси, подкрепяли протестите пред Съдебната палата и други институции. Дано целта не е и сплашване на магистратите, работили по тези дела, защото от висока трибуна се споменават и цитират имена на конкретни магистрати.
Още по-тежки и дълготрайни щети би донесло закриването на международното правно сътрудничество, по което България е поела ангажименти към европейските си партньори. Специализираната прокуратура до момента играе ролята на важен фактор в общоевропейската система за противодействие на международната организирана престъпност. Тя е органът, който координира работата по международни разследвания с прокурорски и полицейски органи чрез българското бюро в Евроджъст. До една пета от дейността на прокурорите в СП е достигала годишно работата в съвместни екипи за разследване и по изпълнение на Европейски заповеди за разследване – действия, които изискват високи компетентност, организация, бързина, капацитет и опит. Закриването на СП със сигурност ще блокира за дълго българското участие по международни разследвания.
– По повод екипната работа с другите разследващи органи, тази седмица главният секретар на МВР Петър Тодоров сигнализира Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), че напоследък зачестяват случаите, в които спецпрокурори отменят предварително планирани акции срещу престъпни групи и това възпрепятства разследвания на ГДБОП. Вярна ли е тази информация и издавала ли сте „устно разпореждане“ в тази посока, както твърди Тодоров?
– Ние стриктно спазваме закона и нямаме притеснения ИВСС да проверява работата ни. Винаги сме призовавали за взаимодействие на институциите в противодействието на организираната престъпност и така сме работили. Това, което се случва напоследък, е в интерес единствено на престъпността.
– Опасявате се от започване на дела отначало и дори „амнистия“, но когато специализираните съдилища бяха направени, делата, които им бяха прехвърлени, но тогава вече течаха, се доизгледаха от съответните съдебни състави и чак впоследствие бяха преместени тук. В момента се предлага това да се случи отново – съдиите и прокурорите по дела, които вече са в съдебна фаза, ще продължат да ги гледат, въпреки че ще бъдат прехвърлени на работа в други съдилища и прокуратури.
– Проблемът е процесуален. Касае се за организирана престъпност и за дела с трансграничен елемент. Много от престъпленията, които са от компетентността на СП, са извършени и довършени в чужбина. Много от тях са извършвани на територията на цялата страна. Ще възникнат едни спорове – кой е конкретно компетентният съд. Тези спорове се решават от Върховния касационен съд (ВКС), но делата по тези спорове отнемат време. А в този период от време, бил той и само един месец – кой ще носи отговорност? Аз не мога да си представя дори и технически как би се случило това. Та нима има някой, който може да прогнозира в бъдеще кога ще приключи едно пренесено дело, което касае наркогрупа, работила на територията на цялата страна? Къде ще го преназначим този магистрат, [който го гледа], за да има неизменност на състава? Защото този магистрат гледа и дело и за корупция по висшите етажи на властта.
– Където бяха преди тези дела – в СГС.
– Ако се водим от делото, което е за организирана престъпност, може да се наложи да е в Благоевград.
– Аз ползвам като пример делото срещу Алексей Петров, което се гледаше в СГС и беше преместено в спецсъда впоследствие, но защото разглеждащата го съдийка Румяна Ченалова беше уволнена, а не защото процесът трябваше да тръгне отначало заради появата на спецсъда.
– Аз не искам да водим този дебат с оглед на конкретни казуси, аз искам да Ви кажа, че тези опасения не са хипотетични, не са изсмукани, те съществуват. Точно затова, при трудно работещ парламента опасността е голяма. Защото ако има стабилно действащо законодателство, всяко нещо може да бъде доошлайфано. Затова не трябва да се бърза с тези неща, да се вземат становищата на практиците и да се направи един обективен и обстоен анализ какво е било и какво е сега.
– Когато говорим за постепенно разширяващата се компетентност на спецструктурите, да Ви попитам за една промяна, която направи 44-тото Народно събрание. През преходните и заключителните разпоредби на Закона за финансовия одит беше променен Законът за мерките срещу изпирането на пари и спецсъдът стана единственият наказателен съд в страната, който може да блокира сметки и преводи по сигнал на ДАНС. Това не е ли аргумент в полза на тезата, че спецправосъдието придоби извънредни правомощия?
– Същият този 44-ти парламент ратифицира регламента за създаване на Европейската прокуратура и европейските делегирани прокурори. Кой е основният разследващ орган при европеските делегирани прокурори? Следователите от специализирания отдел на СП. Кой е компетентният съд по дела на Европейската прокуратура? Специализираният съд. В този случай може ли да се говори за извънреден съд? А каква е Европейската прокуратура? При положение, че е натоварена да разследва изключително целева група досъдебни производства – само, когато се касае за престъпления, свързани с евросредства.
– Да, но тук тези правомощия постоянно се разширяват. Първо беше само организираната престъпност, след това се добави и корупцията по високите етажи на властта. С тази промяна, която цитирах, се добави възможност специализиран прокурор да иска от спецсъда по сигнал на ДАНС налагане на безсрочна мярка за блокиране на преводи и сметки. Не е ясно как се преразглежда тази мярка, защото в закона няма срок на действие. Спецпрокуратурата преразглежда ли тези случаи и информира ли спецсъда дали по тях е настъпила някаква промяна?
– Много е важно да се знае, че Специализираната прокуратура не е надлежно легитимирана. Тя работи отделно от ДАНС, надлежната легитимация си е на ДАНС и компетентният е Специализираният съд. Няма отношение Специализираната прокуратура, когато става въпрос за извънпроцесуална дейност.
– Един въпрос за групите за изборни престъпления. По силата на решението на КС от 2011 г., което и Вие цитирахте, те не влизат в компетентността на Специализираната прокуратура. На последните местни избори имаше един случай с кмета на Несебър Николай Димитров, в който той получи обвинение от спецпрокуратурата за участие в такава група, въпреки че тя не може да се занимава с тези казуси. В този случай тя не разшири ли сама правомощията си?
– Това е частен случай и въобще не става дума за разширяване на правомощия. Организирана група е едно, организирана престъпна група е друго. Когато имаш доказателства за организирана престъпна група, преценката е на магистрата. Организирана група е по-малкото. Да, престъпление, свързано с изборите, е от компетентността на общите прокуратури, когато е извършено от организирана група. А ако е извършено от организирана престъпна група? Тоест, не трябва да спекулираме с конкретни примери, защото това е най-лесното.
– Да продължим и с останалите критики към спецпрокуратурата.
– Аз чух и критики [по време на обсъжданията в парламента]. Някои от тях се използват за сатанизиране на тези органи пред обществото. Според мен до истината се стига най-лесно, когато следваме детската логика – след всеки отговор на въпроса „защо“, задай и въпроса „защо е така“. Част от критикте са, че по някои дела не е работено качествено, че повдигнати обвинения за организирани престъпни групи отпадат в съда и се четат присъди само за вторични престъпления, а наказанията са условни. Такива критики чух в правната комисия в парламента.
– Основната беше, че всъщност се постигат главно споразумения [по дела на спецпрокуратурата].
– Аз обаче твърдя, че всички тези критики, които обобщих, не са съвсем основателни, защото от частните случаи не бива да се правят генерални изводи. От общото може да се тръгне към частното, но в този случай не бива от частното да тръгваме към общото. Давам пример – съвсем скоро ВКС окончателно призна за виновни няколко лица както за това, че са участвали в организирана престъпна група, така и за вторична престъпна дейност – разпространяване на наркотици. Наложените наказания са ефективни – в диапазона между 7 и 4 години затвор.
По това дело престъпленията са извършени през 2012 г. През 2014 г. Специализираният наказателен съд налага ефективни присъди между 9 и 5 години затвор. През 2016 г. Апелативният специализиран наказателен съд ги потвърждава. През 2021 г. ВКС постановява своето окончателно решение и намалява размера на присъдите заради прекомерно дългия период от извършване на престъплението до налагане на наказанието.
Въпросът е – къде е грешката на специализираните институции? По каква причина съдебното производство е продължило толкова много години? Кой е виновен? Удобният отговор е, че виновни сме отново ние – магистратите от специализираните структури, но той е неверен. До това състояние се стига поради изключително формалния наказателен процес. Нещо, за което многократно сме опитвали да привлечем вниманието.
Друга критика е налагането на условни присъди, но никъде в Наказателния кодекс не съществува разоредба, която да освобождава магистратите от специализираните структури от основни принципи в правото, защото институтът на условното осъждане е много стар. Личната превенция е основен азбучен принцип и едно наказание има смисъл само тогава, когато чрез него би била постигната и тя.
А относно оправдателните присъди за организирана престъпност, такива действително има. И това е свидетелство, че у нас има действащо правосъдие. Имайте предвид, че за оправдателни присъди се отнемат точки при атестирането и кариерното развитие на [прокурора] не би било много добро на фона на този, който няма оправдателни присъди.
Тук също трябва да се направи анализ и да се види защо. Според мен една от основните причини се корени в доказателствените стандарти, във възможностите на службите да обезпечат годни доказателства, в обстоятелството, че убедеността на службите по отношение на конкретни хора, че участват в организирана престъпна група, според НПК далеч не стига, за да бъдат признати за виновни и осъдени.
Каквито и грешки и слабости да има, те са поправими. Не се закрива институция, чиято работа може да бъде реформирана, която работи, има добри практики и носи ползи на обществото, европейската и световна сигурност.
– Като говорите за твърде високия стандарт на доказване, но става въпрос за дела, по които подсъдими са политически фигури и те завършват с оправдателни присъди – Даниел Митов, Христо Ангеличин, Трайчо Трайков, Петър Москов и други, не смятате ли, че е опасно да се занижават тези доказателствени стандарти? Така няма ли да се създаде възможност за политически мотивирани присъди?
– Далеч нямам предвид липса на стандарт изобщо, а просто занижен. Разбира се без твърди правила, без гаранции няма как да се случат нещата в една правова държава, каквото безспорно е България. Но когато същите тези европейски норми, които ние сме транспонирали, тука са разписани в пъти по-сложно… Германия, Австрия и Франция също са правови държави и също се борят с корупция по високите етажи, но нашето законодателство е в пъти по-сложно.
В контекста на зададения Ви въпрос, аз не искам да настройвам нито колегите си, нито обществото, но не искам и не искам обществото целево да се настройва срещу специализираните прокуратури и само заради това ще Ви отговоря. Моля да се има предвид, че тези актове, които цитирате поименно, всъщност не са внесени от прокурори от Специализираната прокуратура. Просто те са т.нар. заварени случаи. Прокурорът от Специализирана прокуратура няма полезен ход – той трябва в зала да защитава обвинителния акт, но той не е внесен от него и разследването не е проведено под негово наблюдение.
В момента, заради краткия период, в който СП е компетентна да повдига обвинения за корупция по висшите етажи на властта, не е минало нужното време, така че да говорим за постановени оправдателни присъди. Много от тези дела, които наблюдаваме са на досъдебна фаза, защото не се случва толкова бързо, колкото и на нас ни се иска. Не се изготвят толкова бързо експертизите. В България има проблем с вещите лица. Знаете ли, че има дела, по които за нас е проблем изобщо да намерим вещо лице, което да отговаря на стандарта? Такъв проблем имат и другите прокуратури, които се занимават с по-специфични казуси.
– Започнахте с това, че една от основните критики при създаването на спецпрокуратурата беше, че тя може да се превърне в шпицкоманда на тогавашните управляващи. Става въпрос за ГЕРБ, чието мнозинство прокара създаването на спциализираното правосъдие. В този смисъл притеснява ли Ви като прокурор, че до този момент спецпрокуратурата не е внасяла в спецсъда обвинение срещу министър на ГЕРБ?
– Прокурорът не се води от политическата принадлежност а когото и да е. Прокурорите по закон сме аполитични. А и обясних, че едва няма и пълни четири години, в които ние можем да повдигаме обвинения на действащи или недействащи министри. За да стигне прокурорът до извод, че доказателствата са достатъчни, има едни структури и едни служби, които преди това трябва да си свършат работата.
Тоест, няма как СП да е виновна за това, че конкретен министър, без значение към коя партия принадлежи, има обвинение или не. Разкриването на престъпление по принцип се извършва от органите на изпълнителната власт. Няма как, ако на нас не ни подадат, не само законен повод, а проверка, например. Няма как прокурорът да е виновен, че нямаме конкретна личност [като подсъдим].
– Достатъчно прозрачна ли е дейността на спецпрокуратурата, когато става въпрос за такива казуси – с представители на високите етажи на властта?
– Пропуск е, че тази дейност не бе осветлявана достатъчно пред обществото. Това създаде почва за тълкувания за зависимост на прокуратурата от високите етажи на властта. Не искам да убеждавам никого, но няма сигнал или акт на самосезиране, по които да не е работено или да е чакано разпореждане от някъде как да бъдат решени. До момента сме получили и решили или решаваме 7 сигнала от двете служебни правителства.
И тук идва сатанизирането – щом не са образувани дела срещу премиера, този или онзи висш служител, и не сте обяснили защо, значи сте подвластни. Сгрешихме и си носим кръста. Пропуск беше, че не обяснихме на хората факта, че събирането на доказателства, достатъчни за образуване на досъдебно производство, е работа на МВР, ДАНС, Агенцията за държавна финансова инспекция и други органи. Работата на прокурора е да реши дали да образува разследване на базата на тези доказателства и дали да повдигне и поддържа обвинение.
– Има ли някакъв напредък по разследването за т.нар. „къща в Барселона“, свързано с бившия премиер Бойко Борисов и по проверката на сигнала от служебния вътрешен министър Бойко Рашков срещу главния прокурор Иван Гешев?
– След постъпване на сигнала на г-н Рашков, в СП е извършена проверка по реда на Закона за съдебната власт. Към настоящия момент проверката е приключила и наблюдаващият прокурор има едномесечен срок да се произнесе – има ли достатъчно данни за извършено престъпление или не, съответно да постанови образуване на досъдебно производство или да откаже.
По отношение на т.нар. „Барселонагейт“ мога да кажа, че всяко разследване е сложен процес, в който разследващите органи са нещо като „археолози“. Трябва да се изгради, посредством способите на НПК това, което е извършено, за да има положителен резултат за обществото. По посоченото от Вас дело са изпратени Европейски заповеди за разследване до Кралство Испания и се очаква тяхното изпълнение. Извършват се финансови ревизии, Борисов е разпитан. Необходимо е да се съберат всички факти по предмета на разследването, за да може прокурорът да прецени дали има извършено престъпление, ако да – какво е то и от кого.
– В рамките на разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“ бяха отправени твърдения за присвояване на иззети от спецпрокуратурата веществени доказателства и по случая беше образувана проверка в Софийската градска прокуратура. За ръководството на спецпрокуратурата този случай изяснен ли е?
– Да, случаят е изяснен. Знаете ли, звучи доста ефектно това заглавие, дали обаче истината е тази? Взети са мерки по посока тези твърдения, но пак ще кажа – отдавна подсъдими и обвиняеми търсят иновативни методи, основно чрез медии и дори чрез подобни сериали, за да си изграждат защитни тези. Така всъщност обществото забравя за какво е започнало дадено разследване и т.н. Неизменната истина по този казус е, че всъщност се касае за една семейна драма, тъй като пострадал – обвиняем са в родствена връзка баща – син.
– Кои успехи на спецпрокуратурата бихте отличила?
– Някои от тяй вече споменах. За успехи е неловко да говоря в момента. Те са известни. За тях разговаряйте с колегите ни от Германия, Италия, Франция, Холандия, Испания, с представители на Евроджъст, Европол, ФБР.
В страната беше разбит феодалния модел в регионите, където кметът, началникът на полицията, съдията и прокурорът бяха в един читателски клуб, примерно. Там до 2012 г. организирана престъпност „нямаше“, защото беше крита или умишлено неглижирана. Не ми се мисли какво би станало, ако внесеният в 45-тото и 46-тото Народно събрание проектозакон за закриване на специализираното правосъдие беше приет и делата от Специализирания наказателен съд се гледаха в районните съдилища.
Създаден беше професионален екип от съдии и прокурори с висока степен на квалификация и специализацияв противодействието на организираната престъпност, корупцията, тероризма и престъпленията против държавата. Техни лектори са били водещи български и чужди експерти от различни служби, висши европейски магистрати, включително от Германия, съдии от Върховния съд на САЩ и разследващи от италианската „Антимафия“. Този капацитет е напът да бъде заличен. Целенасочено. Но за целите на кото и какво?
– Според Вас какви законодателни промени са необходими за ефективното разследване на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност?
– Опростяване на наказателно-процесуалните правила би било едно добро начало.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте