Държавен вестник обнародва в изданието си от 27 октомври решението на Конституционния съд, което отменя 15-годишния срок за отчуждаване на имоти, определени за зелени площи. С това решение нормата, която дава по-дълго време на общините да съберат пари за обезщетяване за обекти, които устройствените планове са определили за озеленяване, се обявява за ограничаваща правата на собствениците.

Става въпрос за противоконституционност на чл. 208 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), според който към момента срокът за започване на отчуждителните процедури на имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура. За имоти, предвидени за озеленени площи – петнадесет години. С това решение се отваря вратичка собствениците да могат да задействат процедури за застрояване имоти, за които към момента бяха задължени да изчакат оферта за изкупуване от съответната община.

Според правния портал Lex.bg до два месеца от влизането в сила на решението на Конституционния съд парламентът е задължен да приеме съответните промени в ЗУТ. Дори и междувременно обаче, по силата на тълкувателно дело от 28 април 2020г., обявени за противоконституционни законови норми не могат да се прилагат. Тоест, към момента собствениците вече могат да задвижат строежи за имоти, които според устройствените планове трябва да бъдат част от зелените системи в градовете – при условие, че са изтекли съответно 5 години или 10 – за техническа инфраструктура на градовете.

Със същото решение Конституционният съд позволява на гражданите да обжалват Общите устройствени планове на общините. Това право досега им беше отказвано от ЗУТ, заради което има и решение от 2015г. срещу България за нарушаване на разпоредбите на международната Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция). За промени в ЗУТ с цел гарантиране на гражданските права от години природозащитни организации предлагат законови промени (например тук).

Според коментар във фейсбук на природозащитника Тома Белев, който работи по темата от години като неправителствен експерт, обаче конституционните съдии с решението си не се водят от принципа за защита на гражданите на чиста околна среда, а от правото на собствениците на съседни имоти. „В мотивите трудно ще намерите принципа за защита на гражданите и техните права“, отбелязва Белев.

Много ли са 15 години

Въпреки устройствените планове, предвидените за озеленяване площи в големите градове не винаги са защитени от строителство. За столицата печално известен е парк „Изток“ край квартал „Младост“, който все още не може да бъде изграден заради липса на обезщетение на частните собственици. Друг продължаващ казус са частните имоти в рамките на настоящия „Южен парк“, които все още не са изкупени от общината и съответно ще могат да се застроят, след като срокът за отчуждаването им изтече.

Защо милионен град със съответните данъчни приходи не изкупува имотите, за които има задължително озеленяване според устройствения си план? Последните изменения на устройствения план на столицата са от 2009г. Имайки предвид досегашния срок от 15 години за отчуждаване на имотите, нужни за планираните зелени площи, те е трябвало да бъдат изкупени от администрацията на Йорданка Фандъкова до 2024г. С намаляването на срока до 10 г. за инфраструктурни проекти и 5г. за всички останали този срок вече е изтекъл.

Темата предстои да бъде дискутирана с представители на администрацията, която за пореден мандат е с мнозинство от партия ГЕРБ. Към момента отговор на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) на питане от общинския съветник Грети Стефанова („Демократична България“) посочва, че отчуждаванията за последните 13 години (от 2007 г. до 1 септември 2020 г.) са за 100 имота с обща стойност малко над 18 млн. лева. Всички тези 100 имота според Фандъкова са изкупени за „допълващи елементи на зелената система“.

Свидетели на процеса обаче разказват за „Дневник“, че през последните години общината е изкупувала малко имоти, и то само за нуждите на инфраструктурните проекти за метро, околовръстен път и свързване на града с автомагистрала „Люлин“.

Планирано застрояване въпреки обществените обсъждания

Радост Маринова, жител на квартал „Люлин“: С изменението на Общия устройствен план (ОУП) от 2009 г. е възприето, че тези оставени зелени ивици край големите булеварди в Люлин вече няма да са част от зелената система, а се приобщават към жилищните зони. Не зная каква е историята на тази промяна, но вероятно това е ключът към застрояването им след реституция. А също и възможността собствениците с реституирани имоти да обжалват вида на предназначението в подробните устройствени планове (ПУП) и съдът да отрежда възможност за застрояване. Чувала съм коментари, че поради някаква причина тези зелени ивици не се смятат от съда и общината за реализирано „мероприятие по озеленяване“. Т.е. след като са във вид на гола поляна без пейки, дървета, алеи, значи мероприятието по озеленяване не извършено. Това схващане отваря възможността частните терени в зелени пространства по-лесно да могат да променят предназначението си и досега, преди промяната на 15 годишния срок. Сега това ще става още по-бързо явно.

В общественото обсъждане от 2009г. хората си искаха зелените площи, имаше въпроси и за съдбата на имотите общинска собственост от другата страна на булеварда, откъм реката и „Западен парк“ и защо тези общински имоти също са предвидени за застрояване. Другата голяма тема беше теренът на настоящия частен паркинг, който също е предвиден за плътно застрояване (на снимката). Ако добре помня, възраженията на гражданите успяха да намалят само етажността, не и да отменят застрояването, което искаха. Коментира се като цяло и предвиденото верижно застрояване около ограждащите квартала булеварди – Царица Йоанна, Петър Дертлиев и Луи Пастьор. Хората помнят тези зелени ивици като зелени пространства, но обяснението бе, че част от тях са частни. Оттогава повечето ивици вече са застроени.

Младост – защо общината не е изкупила въпреки множеството години имотите за парк „Изток“? Бояна Василева, ланшафтен архитект: Казусът е от 2011 година, когато бях служител на длъжност „еколог“ в район Младост. Става въпрос за изграждане на парк или интензивно озеленена площ (зелен клин) между Младост 3 и Горубляне. Онези поляни, които са в землището на с. Горубляне и някога са били градини и ниви. Паркът е планиран от ОУП на София, който предполага изграждане на зелен клин. В процеса на работа изработих карта на част от територията, като целта беше да се разбере колко от дадената територия е частна и колко общинска и съответно какъв финансов ресурс е необходим на общината, за да бъдат изкупени имотите. В момента не си спомням точните цифри, но някъде над 70% от предвидените територии бяха частни. В тази ситуация трябваше да се разбере каква е цената на тази земя, за да може да се предвиди в годишния бюджет на СО. За съжаление тогава процедурите се оказаха твърде сложни и мудни, нямаше или не можах да намеря модела на ценоорбразуване за тези земи. Истината е, че нямаше и силна политическа воля за стартирането на този процес – най-вероятно защото изисква много време, преговори със собственици и т.н. Това, което аз виждам, че за парк не се намериха пари, но за метростанциите се е случило. Може би и за парк „Въртопо“ да са отделени пари за отчуждаване, но не съм сигурна.“Според устройствения план са зелени площи – на практика не Денница Кюранова, граждански активист от „Граждани за зелена София“: Вече 9 години предлагаме на Столичния общински съвет да изпълни задълженията си и да осигури пари за отчуждаването, което Общият устройствен план изисква за озеленяването на София. Това може да се случи със специален общински фонд. И вече 9 години не се случва. Последното ни такова предложение е от 14 януари тази година в рамките на публичното обсъждане на проектобюджета на Столична община за 2020 г. Трябва да се провери колко общо са все още частните имоти, които по план са „зелена система“, а на практика предстои да бъдат застроени, след като изтече срокът, в който общината може да ги изкупи. Един пример е зелена площ със статут на национален недвижим паметник – парк „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков“ в район „Лозенец“. Част от него са частни имоти, а настоящият кмет едва сега наследява казуса, който от години можеше да бъде решен с отчуждаване от общината.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar