Огнян Герджиков: Правото е натикано в миша дупка – променят закони, за да се харесат на хората
Популизмът в България смачква професионализма
Станахме бетер преди 1989 г. – важна е ръководната роля на партията
По промените в закона за прехвърляне на търговски предприятия Мая Манолова действаше като луд с картечница
Руският патриарх по-скоро служи на други служби, а не на църквата и на християнството
Нормално е да има противоборство между ГЕРБ и президента, въпросът е да се намират балансите
– Проф. Герджиков, президентът и главният прокурор отделно един от друг, но в един и същи ден дадоха на КС текстовете от закона за частната охранителна дейност, които позволиха на общините да наемат частни охранителни фирми, за да пазят селата. Какво е вашето мнение?
– Не съм силен в тази материя. Но за да искат хората по места частна охрана, значи държавата не си върши добре работата. Още преди няколко години обещанието беше във всяко населено място да има полицай. А има стотици населени места, в които хората не са виждали полицай. Което дава възможност на злонамерени хора да тормозят местните, да им влизат по къщите и да ги крадат. Така че нуждите на живота го предизвикват. Вярно, това е грижа на държавата, но за съжаление, към този момент тя не е в състояние да го направи. Ето, преди 1 час и аз щях да бъда потърпевш, ако не бях достатъчно съобразителен.
– Защо? Какво ви се случи?
– Звъни телефонът. Вдига жена ми. Звучи много интелигентен глас. Обяснява, че се обажда от Главна дирекция на полицията и как има опасност хора да се опитват да мамят. И оставя телефон, на който да се обадим при такъв случай. Мина – не мина половин час и телефонът пак звъни. Женски глас реве: „Мамо, прати ми пари…“ Жена ми затваря. След малко пак звъни и вдигам аз. Един глас строго ми нарежда: Ако не дадеш 20 хиляди, не знам какво си ще стане. „Ей сега ще дам“, подигравам се аз. И очакват да се обадим на онзи телефон, който уж е на дирекция на полицията, а всъщност е техен. И да ни кажат: Къде сте, ще дойдем и ще завардим, а вие пуснете 20-те хиляди лева, за да ги хванем… Да, ама не. Два пъти звъниха, но по начина, по който се държах с тях, видяха, че няма да им мине номерът.
– Не сигнализирахте ли?
– Не. На кого да сигнализирам? За втори път ми се случва. Първия беше преди 1 г. Тогава се обадих на полицията, дадох телефона, но нищо не стана.
– Разказвате това по повод частната охранителна дейност – смятате ли, че имат основание критиките на президента и главния прокурор?
– Трудно ми е да преценя, защото не съм силен в тази материя. Но уважавам главния прокурор като юрист и щом той се изказва по този начин, значи има основание.
– Този закон минавал ли е през Съвета по законодателство към парламента, чийто шеф сте вие?
– През съвета от Нова година нищо не минава.
– Защо?
– И аз питам същото.
– Какво е минало, откакто работите от началото на октомври?
– Само 2 законопроекта за 5 месеца. По първия дадохме становище от 20 страници, но Народното събрание доказа, че популизмът е много по-силен от професионализма.
– За кой закон става въпрос?
– За промените в Кодекса на труда, в преходните и заключителни разпоредби на който се правят изменения в Търговския закон за прехвърляне на търговски предприятия. Чисто популистки изглежда великолепно да не може предприятие да се прехвърля, ако има задължения към работници и служители.
– Това са поправките на Мая Манолова, нали?
– Да. Но това юридически е балон без никакво съдържание. Търговският закон дава по-големи гаранции за работниците и служителите, ако се прехвърли предприятието. Обаче от популизъм или от невежество, се приема това. Защо я има гаранцията? Защото в същия този член, който изменят, в предходната алинея е записано, че когато предприятието се отчужди и има задължения: и към работници и служители, и към всякакви кредитори, тогава тези, които имат вземания, се снабдяват с двама длъжници – и продавача, и купувача. Така че им се удвоява възможността да си получат вземането. Юристите трябва да са наясно с това, обаче популизмът е велико нещо. Ние обяснихме, че по този начин стопанската инициатива се спъва. И сега има големи проблеми, оборотът е спънат до крайност. Жестоко ме боли от този популизъм и от неглижираното отношение към професионализма.
– Но Мая Манолова е юрист и би трябвало да го знае това.
– Да, тя го разбра. Но изглежда, че популизмът у нея надделя. В този случай тя действаше като луд с картечница. Вижте, Мая Манолова има много силни качества, уважавам я затова, че е толкова активна. Обаче е изпуснала мярката. Плю си в лицето като професионалист, за да допусне това. Разбира се, Народното събрание приема закона, но тя можеше да даде знак, след като разбра за какво става въпрос. Човек като юрист не може да знае всичко. Но след като прочете становището ни, ѝ стана ясно. Но какво от това?
– В парламента няма ли достатъчно качествени юристи, да разберат?
– Не! В парламента, първо, няма достатъчно юристи. Повечето не разбират или не искат да разберат, и нямат уважение към тези, които разбират. Дори и да разбират, юристите в парламента са малцинство и не могат да вземат надмощие над популистите. Професионалистите са малко и биват смачквани. Аз съм подбрал едни от най-блестящите юристи на България и им даваме мотивирано становище от 20 стр. – все едно, че нищо не е станало.
– Кой беше вторият закон?
– Административно-процесуалният кодекс. Направихме становище от 45 стр., в което казахме, че законът като цяло е добър, но има едно-две деликатни и спорни неща. И прави чест на Данаил Кирилов, че ни покани в правната комисия и отчете мнението ни. След това остави възможност да се произнесат по спорните текстове и ВАС, и Министерството на правосъдието. Ето, това вече е подход, така трябва да се работи. Доколкото знам, този закон все още не е придвижен.
Но от Нова година не ни възлагат нищо. Данаил Кирилов е поставил въпроса за закон, не помня кой точно – да се отнесе за становище към нашия съвет. Обаче се чули гласове: Защо да го даваме на професорите? Само да вземат пари, а нали ние сме тези, които решаваме.
– На парче ли ви плащат?
– Да, за свършена работа. Не сме на постоянно възнаграждение, заплащането ни е на час.
– Намирате ли връзка със смяната на председателя на НС? Съветът бе възстановен по настояване на Димитър Главчев и той ви покани за негов шеф…
– Може и това да има значение. Ако беше Главчев, щеше да е нелогично да ни елиминира, след като инициативата за съвета беше негова. Цвета Караянчева е много активна и делова, но не е юрист…
– Той и Главчев не беше юрист.
– Да, но беше икономист. Икономиката и правото са близки. Той най-малкото е учил право и има уважение към юридическата материя. Докато тя е инженер. Изглежда, това също има значение.
Другата причина може би е, че не искат да чуват нашите критики. Ние им пречим, за да изпълняват партийните повели. Популизмът в България смачква професионализма.
– Не за първи път имате критики към работата на законотворците. И този парламент ли не се справя?
– Критиките са много сериозни. Да вземем закона за КТБ. Президентът Радев абсолютно обосновано му наложи вето. Защото този закон е противоконституционен. Още 1-2 такива акта и трябва да бъдем изключени от ЕС.
– Защо?
– Защото показваме, че не сме правова държава. Със задна дата ще обявяват извършени сделки за недействителни. Това е толкова абсурдно! И президентът правилно налага вето, обаче те – с партийна последователност си го перкат така, както им харесва. Вярно, че така законът може да доведе до известни по-добри резултати. Но ние, ако завземем Западните покрайнини например, които си бяха наши, това ще е добре за България, но ще наруши международното право. Трябва ли да го правим? Така и законът за КТБ може да доведе до по-добри резултати, но мачкаме основни принципи в правото. Това е фрапантно пренебрежение към правото.
– Изказвали сте подобно възмущение и по друга законодателна идея – за приватизационните сделки…
– Да, за приватизацията, когато искаха да атакуват извършени сделки отпреди 15-20 г. Същият абсурд. И аз бях казал, че могат спокойно да го направят, но се изисква само да отменим чл. 4, ал. 1 от конституцията, където е записано, че България е правова държава.
Така че аз съм бесен на законодателя. Някой път дори сън не ме хваща, като виждам какво става.
– Някой не ви ли потърси по другата гореща тема от последните седмици – за неизбежната самоотбрана.
– Не. Впрочем, казва се неизбежна отбрана. Защото защитата може да е за друго лице. Това е много специфична материя. Струва ми се, че в този си вид институтът е добре формулиран и балансиран. Въпросът е практиката да бъде уеднаквена и точна, защото при нея има пробойни. Но това най-добре могат да го кажат специалистите по наказателно право, защото тази материя ми е странична. Но когато един неюрист тръгне да се намесва в тези области със самочувствие, е несериозно.
– Така ли тълкувате намесата на премиера – той поиска промени в НК?
– Явно са му внушили. Ние за всеки отделен случай в държавата веднага променяме закона. Това е първосигнална реакция. Станало наводнение – дай да променим закона. Един убил друг в гаража си – да променим закона. Не се прави така, като в детската градина. Много несериозен подход. Липсва професионализъм и правото е натикано в миша дупка. То няма никакво значение. Гледа се какво ще се хареса на хората.
– И в изпълнителната власт ли липсва професионализъм?
– Не мога да говоря за тях, там не приемат закони.
– Е, нали в министерствата пишат законите, тяхна е инициативата.
– Те ги предлагат, но нали затова има правна комисия в НС, където юристите трябва да кажат кое става и кое не става. А не да бъдат партийно послушни и това, което е наредено отгоре, да се приема само защото това е повелята на партията. Ние станахме бетер преди 1989 г. – важна е ръководната роля на партията. Но преди 1989 г. законите се творяха много по-задълбочено. Да, обслужваха друга икономическа система и с оглед на нея се правеха по-грижливо.
И в науката е така сега – дойдоха хора, които са графомани и некадърници. И за това помогна още един закон – за академичния състав. Бесен съм на нещата, които стават в тази област.
– Приеха закон за развитието на академичния състав, с който уеднаквиха критериите за доцент и професор…
– Хубаво е, че се прави ревизия на закона „Игнатов“, който направи много поразии в науката. И се навъдиха измислени и полуграмотни професори и доценти. Атакуваха ВАК, защото бил централизиран, по съветски модел. Но ВАК не допускаше полуневежи да се правят на учени. Трябва да си взема валериан, че много се ядосах!
– Като имате критики, защо не се обадите на премиера и да му кажете какви ги вършат неговите хора?
– Мислил съм го и това, но той ще каже, че го правя в мой интерес, защото искаме да печелим пари. Което не е вярно. Добрите юристи в България печелят добре. Накарал съм тези хора да дойдат в съвета, за да бъдат полезни. Никой от тях не е закъсал и не е за 1000-та лева.
– За законодателството мнението ви го разбрахме – хаос. А каква ви е оценката за политиката, за случващото се в държавата като цяло?
– Там нещата изглеждат по-добре. Първо, конюнктурата е благоприятна и би било безобразие да правим така, че да затъваме. Винаги може да се критикува, винаги има проблеми, но България се развива относително добре.
– Но управлението влиза от скандал в скандал…
– Скандалите са друго нещо. Аз говоря чисто икономически. Голям проблем обаче е, че ножицата между богати и бедни е много разтворена. Но безработица няма. Има само „неграмотица“, което е огромен проблем и много насърчавам усилията на правителството да се справи с него. Защото това е жестока язва – в ХХI век да има стотици хиляди неграмотни или полуграмотни. Това е недопустимо за държава в ЕС. Ние не сме в екваториална Африка.
– А как ще коментирате войната между ГЕРБ и президента?
– Нормално е да има противопоставяне между институциите. Нали това е смисълът на демокрацията – не всичко да е единодушно. Президентът не е от ГЕРБ и това е добре. Трябва да има известно противоборство, въпросът е да се намират балансите. Не виждам нищо драматично в тези противопоставяния. Погледнете Европа – Германия толкова месеци не можа да излъчи правителство, какво става в Румъния, в Испания… Това е съвременният свят – за съжаление, живеем във време на конфронтациите. Но България въпреки всичко стои относително стабилно.
– А напрежението в управляващата коалиция – от една страна, между ГЕРБ и ОП, от друга – вътре в ОП?
– Нормално е да има такова. Първо, тази коалиция ГЕРБ – ОП е много деликатна сама по себе си. Борисов си даваше сметка, че ще му е трудно, сподели го с мен при смяната на властта.
– Патриотите пак обтегнаха отношенията си покрай руския патриарх…
– Руският партиарх се показа повече като политик, отколкото като духовник. Чух и нещо от кухнята, което за сетен път ми показа неадекватната позиция на руската страна. На официалния обяд, след като протоколът на Светия синод е направил разположението на масите, идва руският и започва да се разпорежда кой къде да седне. Това е нечувано от гледна точка на дипломатическия протокол. Страната домакин определя. Тези неща показват имперско самочувствие, което моля да не ни го показват. Защото може да сме 50 пъти по-малка държава, но сме народ с достойнство.
– Имат ли основание критиките на руския патриарх към българските политици за това, че са благодарили и на други народи освен на руския?
– Не. Това най-малкото не е християнско. Всеки човешки живот е ценен. Става дума за народи, не за държави, защото тогава латвийци, финландци и другите са били под шапката на руския император. Ами румънците колко жертви дават? Разбира се, Русия е с най-голяма заслуга и винаги се споменава първа. Така трябва да бъде. Но това не значи, че трябва да премълчим другите. Ние сме благодарни на всеки, който е пролял кръвта си за България.
– Как си обяснявате тогава обидата на руския патриарх?
– Като съвсем неуместна. Сегашният партриарх няма нищо общо с предходния – Алексей Втори, който беше истински духовник. Този не е.
– А какъв е? Валери Симеонов го нарече „второразрядно ченге на КГБ“?
– Не знам дали е второразрядно, но по-скоро служи на други служби, а не на църквата и на християнството.
– Тази реплика на Симеонов предизвика много остри реакции, такива ви очакват и вас, след като се присъединявате към неговата позиция.
– Частично се присъединявам. Защото човек, който е на държавническа позиция като Симеонов – вицепремиер, не може да си позволява такива квалификации. Властта изисква и дипломация, и известни компромиси. Не може да си позволява изказвания, които може да обтегнат отношенията между двете държави. Който е извън властта, може да говори всичко. Затова аз по-мога да си го позволя, защото не съм никакъв, но той не може.
– Как ще празнувате рождения си ден днес?
– Скромно и в съвсем тесен кръг.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте