Вместо да преработи изцяло недобре функционираща в момента система, Висшият съдебен съвет (ВСС) обяви две обществени поръчки – за поддръжка за една година на стойност 25 хил. лв. и за оптимизация за 500 хил. лв. Адвокати и съдии обаче предупреждават, че вместо да бъде оптимизиран Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), той ще се превърне по-скоро в „каруца, която друса и на която слагаме врата и меки гуми“, но ще продължи да функционира „без двигател“.

Юристи предупреждават за риска, че срещу над половин милион лева не само че няма да се направи добре функционираща система, практична и удобна за всички, които по закон трябва да я използват, но и положението може да се влоши. Те призовават обществената поръчка да бъде спряна, ВСС да се консултира със специалисти и да започне обществен дебат по темата, за да не се окаже в бъдеще, че моментът за подобрения отдавна е изпуснат.

Какво е Единният портал за електронно правосъдие и за кого е той

Основното предназначение на портала е да предостави електронен достъп до делата на страните в съдебния процес. В системата сега се влиза с помощта на потребителско име и парола, издадени еднократно от някое от съдилищата, които са свързани с портала. Чрез портала съдии, адвокати, прокурори, фирми и т.н. трябва да могат да видят в електронен вид делото, както и цялата съпътстваща информация. Системата би трябвало да дава възможност за електронно призоваване по делото, както и за автоматично уведомяване на електронна поща.

В портала има и връзка със системата за издаване на електронни свидетелства за съдимост. Такова свидетелство може да се заяви през системата срещу електронен подпис.

Порталът предоставя и връзка към системата на Висшия съдебен съвет за приемане и обработване на жалби и сигнали за корупция в съдебната система.

Това е накратко замисълът на системата като е заложено тя да може да се обновява и разширява с допълнителни функции, които да улесняват потребителите. На практика обаче системата не се използва от всички, защото и в момента има много проблеми и недостатъци.

Какво не работи в момента

В сегашния вариант например няма подходящ модул за връчване и уведомяване. Няма единен стандарт за информацията, която се публикува в тази система. Всеки съд сам преценява по всяко различно дело какво да бъде качено и какво не, както и по какъв начин, разказаха съдии и адвокати пред „Дневник“. Някои съдилища сканират всички документи, други – само името на съдията докладчик.

„Получавал съм два или три пъти призовки чрез ЕПЕП и има проблем в системата – получавам само призовката, но не и приложения документ. Така на практика разбирам, че имам призовка, но не мога да видя документа с цялата информация“, разказа адвокат Александър Иванов пред „Дневник“.

„Има система, която е уж задължителна, уж всички трябва да използват, но всеки съд качва дела или документи когато реши. След разработването на ЕИСС спряха старите системи за справки по интернет, има частични нови. Върнали сме се 10 години назад в електронното правосъдие. През последните месеци беше положено усилие от много адвокати и съдии да идентифицираме какви са проблемите в опит да помогнем на ВСС чисто технически и да кажем какво може да се направи. Висшият адвокатски съвет отправи до ВСС предложение за подобрения, но нищо от това не беше взето предвид от ВСС“, обясни адвокат Олег Темников.

„В ЕПЕП трябва да има три функции – да четеш делата, да получаваш това, което съдът ти праща и да може и ти да подаваш документи и информация на съда. И трите функции в момента не работят достатъчно ефективно“, подчерта съдия Филип Савов.В момента документи и дела могат да се четат, но самите съдилища не ги качват в системата или не прехвърлят всички приложения в нея, дори когато информацията е налична. Могат да се получават призовки уведомително, но не и да се види документът по същество. Заради това почти не се използва и връчването през портала. „В третия аспект въобще не функционира – не може да се подават например искови молби“, обясни още Савов.Адвокат Олег Темников

„Другият проблем е, че не фигурират много от институциите и учрежденията, както и други видове участници в процеса. Едно лице може да бъде в различни качества по различни дела – може да съм адвокат, но роднини да ме съдят за делба и трябва да мога с един профил да вляза по различни дела. В момента това не е възможно. Фирма може да има 50 юрисконсулта и трябва да може да управлява достъпа и правомощията на всеки от тях“, даде още един пример юристът.

Обществена поръчка за половин милион

Висшият съдебен съвет е публикувал две обществени поръчки, свързани с ЕПЕП – за поддръжка за срок от 1 година на стойност 25 хил. лв. и за оптимизация за 500 хил. лв. Втората поръчка предвижда надграждане на системата, която обаче, според юристите и в момента не работи достатъчно добре. Техническата спецификация е описана в едва 19 страници.

Обхватът на поръчката включва: анализ на законовите изисквания; изготвяне на детайлна функционална спецификация; разработване на 4 електронни услуги (неясно кои); онлайн плащания; призоваване; централна входна точка за достъп. Освен това ще трябва да се разработи обмен на документи между гражданите и съда и процесуални действия – подаване на първоначални и последващи документи, прехвърляне от ЕИСС на повече от 1 файл към документ; публичен достъп и обезличаване (заличаване на лични данни в документите – бел. ред.); профил и роли, включително повече процесуални представители; онлайн заявления за достъп; търсене; видеозаседания и електронна идентификация при тях. Уговорени са и технически детайли – сигурност, непрекъсваемост на системата и други.

Срокът за кандидатстване е до 17 февруари, а поръчката трябва да се изпълни до 12 месеца като първият етап – в първия месец. Прогнозната стойност е максимална. Гаранцията е 24 месеца.

Какво не е наред в поръчката и защо

„Дневник“ разговаря и с експерти, които разработват подобен вид софтуер извън публичната сфера, но пожелаха да останат анонимни. Според тях има няколко проблема с обществената поръчка. Тя е на принципа на иженеринга – поради липсата на капацитет във ВСС както относно техническите, така и относно процесуалните аспекти, изпълнителят сам трябва да определи какво трябва да извърши.

Изпълнителят от своя страна има интерес да заложи по-малко дейности за същата стойност. Всъщност към настоящия етап, дори да е добросъвестен, въз основа на заданието кандидат-изпълнителят не може да предложи ценова оферта, съответна на необходимите сериозни промени. Съответно възложителят може да не прецени дали детайлната спецификация (системен проект) е с удовлетворително качество – и това не е само теоретичен риск, но вече има и такава практика.

Такъв е случаят с Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), която създаде серия от затруднения на съдиите, доведе до протести на магистрати, защото вместо да улесни работата им, тя я увеличи. Последваха серия от поправки и нови оптимизации, които обаче са „на добра воля“ от страна на изпълнителя „Информационно обслужване“. Проблемът е, че при така заложената обществена поръчка дори изпълнителят да не хареса проекта или изпълнението, той няма да има съществени договорни основания да откаже да плати.

Още миналата година Висшият адвокатски съвет е препратил до ВСС документ от 69 страници, в който се правят подобрени предложения за доработка. ВСС и изпълнителят естествено не са длъжни да изпълнят дословно предложенията, но тогава е желателно да посочат други механизми, по които да се изгради електронно правосъдие, пълноценно удовлетворяващо потребителските нужди. От друга страна, това е вече безвъзмездно свършена работа, за чието повторно извършване ВСС ще плаща. Въпреки това ВСС го е отхвърлил като мотивите за това не са обявени.

Освен това в заданието на обществената поръчка липсва описание на пълен набор от функционалности, а по описаните функционалности няма никаква конкретика, но и няма предвиден механизъм, по който да бъдат изслушани и съобразени нуждите и препоръките на ползвателите на сайта (граждани, институции, различни юридически професионалисти, косвено – съдиите).

Няма например никаква индиция да се осигури автоматичен достъп за страните до делата с тяхно участие, които не са чувствителни или секретни. Няма и намек, че разработването на част от необходимите за истинско електронно правосъдие функции налагат и известни промени и интеграции със системата на съдилищата.

Юристи посочват, че предвиденият за самия изпълнител 1-месечен срок за анализ на законодателството и нуждите и изготвяне на детайлен проект изглежда твърде кратък на фона на 11 месеца за изпълнение и на фона на дефектите, нуждите и обхвата от засегнати лица, т.е. дори един добросъвестен изпълнител няма да има възможност да предложи пълноценно решение.

Така може да се стигне до решение, което да е концептуално грешно и на практика да се превърне в „кръпкова оптимизация“, а не желаното преизграждане. Този проблем ще бъде видим в бъдеще, което ще наложи да се изхарчи втори финансов ресурс. Адвокати и магистрати изреждат и други проблеми.“Ще има една поръчка, в която вероятно пак „Информационно обслужване“ ще преценява кое ще реши да изпълни и кое не“, посочи Александър Иванов. Според него, обществената поръчка не е обявена по този начин умишлено и не цели саботиране на електронното правосъдие.

„Причините са най-вече, че това начинание е сложно и комплексно. Всяко от съдилищата разви някаква собствена система, която функционираше – добре или зле. Трудно и сложно е да се интегрира и централизира всичко. Може би от ВСС не са достатъчно диалогични, не подложиха този процес на по-сериозно обсъждане. Дължи се донякъде и на лош капацитет или лоша организация“, коментира Иванов.
Според Олег Темников електронно правораздаване означава повече контрол, повече прозрачност на правораздаването и по-лесен достъп за страните по делата и е странно, че в тази посока не се полагат достатъчно усилия.

„На хора, които не са правили електронните системи до момента, се разчита да направят новите. Без да се реши този проблем, няма да имаме електронно правосъдие“, добави още адвокатът.

Филип Савов призовава да не се търси конспирация, там където нещата могат да се обяснят с липса на внимание и капацитет. „Оказва се, че дори служителите в отдела за ЕИСС към ВСС не ползваха системата. Възможно е идеите за подобряване да са били отклонени, защото няма кой да ги прецени. Надяват се по линията на най-малкото съпротивление да свършат нещо, но то ще е нищо“, добави още той.

Какво е решението

Поръчката трябва да се спре или да се отмени, като се проведе нова, която да не е изцяло на принципа на инженеринга и да включва задължение за изпълнителя да отговори на потребителските изисквания, обобщени от експертния доклад, препратен от Висшия адвокатски съвет, поне като отправни точки. Освен това ВСС и изпълнителят трябва да привлекат общественото и политическо внимание към казуса и да направят по-широко обсъждане с всички, които биха използвали услугите на портала.

Адвокат Александър Иванов

По думите му проектът трябва да се направи бързо и качествено така, че да не затормозява съдът безкрайно много. А ситуацията с коронавируса също е показала на практика, че е нужно електронно правосъдие. Тогава обаче съдилищата започнаха да получават по имейл документите и това замести ЕПЕП, макар да носи информационни рискове, обясни още Александър Иванов.

„Имаме каруца, която друса и в момента й слагат врата и меки гуми, но тя продължава да няма двигател. Ако искаме да имаме хубав автомобил, това няма да може да се ползва. Едно забавяне може да е 10-15 дни, но ще спести сериозно време и ресурси в бъдеще“, посочи Филип Савов.

Според Иванов, ако обществената поръчка не бъде отменена, то тя трябва съществено да се подобри в посока максимално детайлно да се прецизират изискванията, защото са общи и необвързващи изпълнителя, да се прецизират изискванията в посока, която държи сметка за архитектурата на тази система, за да може да се надгражда, а не в бъдеще да се наложи да се руши из основи.

Освен това е нужно да се заложат ролите на всички участници в процеса. Дори да не се разработят веднага – да се заложи, че ще съществуват за в бъдеще и така да се създава, за да може всеки да бъде включен по-бързо, обясни Иванов.

„Това не е проект само за съдиите, за адвокатите и страните в процеса. Той засяга всички – държавните институции може да са част от процеса. Всяка една функционалност трябва да се съгласува с най-засегнатите. Нека да има комисия, в която да може да се тества предварително, за съда това е особено важно, а не утре да бъде стартирана и да няма яснота как се борави с нея“, препоръчват експертите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar