Константин Пенчев беше избран за конституционен съдия от парламента през 2015 г. Преди това беше омбудсман и председател на Върховния административен съд. Роден е пред 1952 г. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е младши съдия в Софийския градски съд, председател на Районния съд в Своге, съдия и зам.-председател на Софийския окръжен съд. В периода 1994 – 2004 г. е адвокат, а от 2000 до 2004 г. е депутат от НДСВ в 39-отo народно събрание.

– Съдия Пенчев, малко безсмислено се произнесохте по делото за оставката на Делян Добрев – и вълкът си тръгна сит, и агнето остана цяло.

– Изобщо не е така. Конституционният съд (КС) има правомощия по конституцията и по закона. Когато обяви един закон за противоконституционен, пише ли друг закон? Не. В случая ние сме казали, че решението, с което не се приема оставката на Добрев, противоречи на конституцията. Обяснили сме и защо. Оттук нататък нито можем да му приемем оставката, нито да не му я приемем. Това беше аргументът на мнозинството, че оттеглената оставка не прави делото безпредметно. Защото има и такива становища на колеги. От нашето решение има голяма полза. От 1990 г. насам има поне 5 случая, когато Народното събрание в различни мнозинства съвсем произволно не приема оставки.

Народното събрание прекратява предсрочно мандата на народния представител при подаване на оставка и при влизане в сила на присъда. Но то има право само да провери – дали оставката действително е подадена от народния представител и дали изразява свободната му воля. Мотивите на оставката не се обсъждат, не се обсъжда този човек ценен ли е или не. Абсурдно е някой да бъде държан насила да представлява народа. Във втория случай се проверява дали има влязла в сила присъда. Представете си в този случай мнозинството да каже – не вярваме на съда, той е наш другар, осъден е политически и неправилно.

Вторият спорен въпрос беше изначално дали искането е допустимо, тъй като решението на парламента не е обнародвано. Мнозинството взе решение, че това, че Народното събрание, в случая председателят му, нарушава процедурата, не прави акта неподлежащ на контрол. Това би било злоупотреба с право.

– А какви могат да са последиците от това неспазване на конституцията от председателя на парламента? Само морални ли? Защото управляващите проблем с морала нямат.

– По конституция трудно можем да говорим за някакви санкции. Отговорността е политическа.

– Според вас някой подсказа ли на Добрев да си оттегли оставката – два месеца след подаването й и малко преди решението на КС?

– Това, че има дело при нас, е публичен факт. Възможно е и някой да му е подсказал, но го е подвел, защото все пак излязохме с решение.

– Ако го бяхте постановили преди края на декември и оттеглянето на оставката, последиците щяха да са други. Нямаше ли опция да излезете по-бързо с решение?

– Делото не се забави. Фиксирани срокове няма. Това дело постъпи през ноември. Не е толкова голям срокът. Проблемите тук бяха с обнародването и после с това дали оттеглянето лишава делото от предмет. Това дело беше обявено два пъти за обсъждане, очевидно не можахме да постигнем лесно мнозинство. В крайна сметка решението е взето със 7 гласа, което е минималният брой.

– Във вторник взехте и единодушно решение – че в съдебната система може да има вечни началници. Че някой може да прескача от звено в звено като шеф, докато не се пенсионира.

– В съдебната система може да има всякакви безобразия. Видели сме доста. Но последно трябва да търсим причините в конституцията и в КС. Да припомня как се случи първата поправка в конституцията през 2003 г., бях в комисията за конституционните промени. Тогава конституцията казваше само, че като натрупат 3-годишен стаж, магистратите стават несменяеми, освен при оставка, пенсиониране или влизане на присъда в сила. Първата поправка целеше едно – да се увеличи отчетността на магистратите чрез вкарване в разумни граници на понятието несменяемост. Решиха се три неща. Първо – че магистратите напускат на 65 г. Дотогава имаше магистрати на пенсионна възраст, които ставаха зависими от председателя на съда, от когото зависеше дали ще ги пенсионира. Второ, допусна се уволнение на магистрати за нарушение на морала и на закона. Дотогава имаше десетки случаи на магистрати, които всекидневно нарушаваха закона и морала, безчинстваха и нямаше начин да бъдат уволнени. Третото беше за т.нар. вечни началници. Имаше едно решение на КС от 2002 г., че несменяемостта означава, че и административните ръководители са несменяеми, докато не благоволят да бъдат повишени или да напуснат. И до ден днешен щеше да има от тези началници.

Вечни началници има, защото Висшият съдебен съвет (ВСС) ги назначава. Когато един човек е бил два мандата шеф на районния съд и кандидатства веднага след това за шеф на окръжния, това е достатъчно основание за мен, ако съм член на ВСС, да гласувам против. Нека ВСС си поеме отговорността.

– Справя ли се този съдебен съвет?

– Не че ми е работа, но поне не чуваме скандали, което вече е постижение.

– За разлика от предишния.

– Предишният беше…

– Предстои избор на председател на Софийския градски съд. И сред кандидатите отново е един, който през 2009 г., докато бяхте в съвета, ви предизвика да се обявите против втория му мандат с думите, че първият е бил провал за съда, а вторият би бил позор за съдебната система. Развила ли се е системата за тези близо 10 г.?

– Като член на ВСС съм си казвал мнението. Вече не е моя работа. Нека победи най-добрият. Макар че моите наблюдения са, че невинаги най-добрите се кандидатират. Най-добрите се пазят от това.

– По-добра ли ви изглежда системата?

– Категорично не.

– Защо?

– Много е дълго, говорил съм много по този въпрос. Като конституционен съдия нямам право да коментирам. Не върви нагоре, а надолу. Топката се връща обратно. Но не е правилно да търсим причините в съдебната власт. Това са проблемите на цялото общество.

– Да се върнем и на времето ви като омбудсман. Сегашният е много активен, напорист, медиен. Виждате ли смисъл в действията на Мая Манолова, или това е само пиар пушилка?

– Не е редно да коментирам.

– Полезно ли би било да има Централен административен съд? Наскоро беше внесен такъв законопроект.

– Не виждам никакъв смисъл. Имаме регионални административни съдилища. Нали идеята беше те да поемат тежестта и да разтоварят Върховния административен съд (ВАС). Съгласен съм, че ВАС е превърнат в едва ли не районен, трудов съд. Уволненията на служители от МВР, МО, държавни служители – това са по своята същност трудови дела. По неизвестни причини потърпевшите по тези дела имат привилегията те да се гледат на две инстанции от върховен съд. Създаването на Централен административен съд обаче няма с нищо да облекчи върховния съд. Този нов съд ще е някак си във въздуха. Имаме върховен и регионални. А това ще е половинчата инстанция. Не виждам разум в тази идея.

– Може би разумът е да се създаде съд от десетина магистрати, които да гледат определени апетитни дела – избори, обществени поръчки и т.н.

– Надявам се, че законодателят не би вложил такъв разум.

– Тази година в КС ще дойдат четирима нови съдии. Вече се говори, че главният прокурор Сотир Цацаров и правосъдният министър Цецка Цачева ще бъдат сред тях. Вие какви колеги очаквате?

– Нов съм в КС, нямам още 3 г. Но доколкото знам от колеги, за първи път има колегиална атмосфера. Надявам се да дойдат колеги, с които ще може да се работи нормално.

– Как да се кадрува в КС, така че той да не изглежда като едно добро място, награда преди пенсия?

– Квотите са добре замислени – на президента, на парламента и на съдебната власт. Мандатът от 9 г. е доста дълъг, дори да се назначат фаворити, мнозинството си отива, а те остават. Според мен КС не е място за почивка. Но е крайно време да бъде въведена индивидуалната конституционна жалба. Разбира се, при определени условия, при пресяване, както е в много европейски държави. Но хората да имат пряк достъп.

Има случаи в годините на пълни безобразия, на противоконституционни актове, за които има консенсус и никой не ги атакува в КС. Ще ви дам пример с мораториума, наложен от Народното събрание върху строителните дейности в Студентски град. Много пъти бях сезиран като омбудсман. Но омбудсманът има право да атакува само закони, не и решения на парламента. А това решение засягаше безобразно правата на хората. Слава Богу, по едно дело Търговската колегия на Върховния касационен съд сезира КС, който без всякакви съмнения обяви това решение за противоконституционно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar