Дупки като кратери, коловози, заледени участъци през зимата, огромни локви, когато вали. Не е нужен грандиозен шофьорски стаж, за да се сблъска човек с пътната реалност в България. Просто защото проблемите са навсякъде. Дори и току-що ремонтирани участъци плачат за нова „рехабилитация“. Според данни на СБА България е на 129-о място в света по качество на пътищата от 144 оценени държави.

За републиканските пътища отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“. Тя трябва да бъде държана отговорна за всеки инцидент, станал заради дупки, непочистен сняг или друг пътен проблем. Застрахователите обаче са единствените, които търсят правата си срещу АПИ в съда. В съдебните регистри „Сега“ попадна на стотици дела в цялата страна, водени и спечелени от застрахователи срещу агенцията. Най-честата причина е, че автомобили със застраховка „Каско“ са били повредени заради лошите пътища. Обезщетението е платено на собствениците им от застрахователите, които след това си търсят парите от АПИ. Интересна би била статистиката колко плаща годишно по такива дела АПИ, т.е. всички ние като данъкоплатци. Защото обикновено сумите не са големи, по няколко хиляди лева, но пък делата са много.

За разлика от тях

пострадалите в катастрофи заради лоши пътища, които съдят АПИ, се броят на пръсти

Или поне „Сега“ откри едва няколко решения по граждански дела за присъждане на обезщетения за причинените от пътната агенция вреди.

На 2 юни м. г. съдия Димитър Ковачев от Пернишкия окръжен съд определя 30 000 лв. обезщетение на М.Г. В исковата си молба той разказва, че на 27 декември 2014 г. на около километър след разклона за гробищния парк в града загубил контрол и се ударил челно в насрещно движещия се автомобил и получил много травми. Като причина за катастрофата сочи заледяване на пътния участък. От АПИ излизат с дежурното оправдание, че няма връзка между катастрофата и състоянието на пътя и те не носят отговорност. Според защитата на АПИ инцидентът е станал заради поведението на шофьора, който не е съобразил атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя. Пледират също, че шофьорът е бил без колан, което се опровергава от експертизите.

Съдът обаче намира за доказано, че пътят е бил заснежен и заледен. Всички свидетели, освен служителя на фирмата, с която АПИ има договор за почистването на пътя, разказват за коловозите от сняг и лед на пътя. Служителят дава показания, че според тефтерите му пътят бил чист. „И при неаварийно, и при аварийно задействане на спирачната система автомобилът пак би се отклонил вляво, което е непосредствената причина за удара, от доказателствата съдът намира, че то е породено от наличието на сняг и лед на пътя“, пише съдия Ковачев.

Според него и

почистващата фирма, наета от пътната агенция, е бездействала,

като не са предприели необходимото за осигуряване на безопасно и удобно ползване на пътя, както изисква законът. Ако бе почистен пътят от снега и леда, не би се стигнало до загуба на сцепление и сблъсък. Освен всичко шофьорът се е движил с 47 км/ч при разрешени 90 км/ч. Щом не е имал възможност да предвиди заледяването и се движел със скорост, два пъти по-ниска от позволената за участъка, то не може да се смята, че шофьорът не се е съобразил с условията на пътя, приема съдът.

Счупени са двете тазобедрени стави и глезенът на шофьора. Повече от месец той е обездвижен, а после още 4 месеца се придвижва с патерици. Претърпява две операции. А функционалността на глезена му ще остане сериозно намалена завинаги. На М.Г. са присъдени и 2552 лв., които е изхарчил за лечението си.

Друг казус е решен от Кристина Филипова от Софийския градски съд през февруари 2013 г. с присъждане на 75 000 лв. обезщетение на В.П. Всъщност съдът приема, че той заслужава 150 хил. лв., но тъй като е наполовина виновен за катастрофата, при която е пострадал, трябва да получи половината от тази сума. В.П. е шофирал със 102 км/ч при разрешени 90.

В.П. осъжда АПИ заради катастрофа от 4 януари 2009 г. на второстепенен път ІІ-15. В исковата си молба В.П. разказва, че пътят бил заснежен, заледен, необработен и непочистен, при лоша пътна обстановка. Автомобилът му се ударил в крайпътно дърво. След катастрофата шофьорът бил потрошен и се наложило и двата му крака да бъдат ампутирани.

Агенцията поддържа пред съда, че вината е на ищеца, който е шофирал с висока и несъобразена скорост, че са изпълнени всички задължения по осигуряване на проходимостта на републиканската пътна мрежа в посочения участък съобразно с тежките зимни условия.

Експертите разказват, че при смяна на участък с отъпкан сняг с участък, който е заледен, коефициентът на сцепление на гумите с пътя спада и автомобил, движещ се с висока скорост, става практически неуправляем. Свидетелите разказват, че пътят е бил заснежен, имало доста поледица, падналият сняг бил натрупал около 25 см, не бил почистен и опесъчен.

Отговорният служител на пътната агенция свидетелства, че

пътят бил почистен, на места дори до черно, но съдът не вярва

на тези показания.

През август 2010 г. Надежда Желязкова от Окръжния съд в Пловдив приема, че двама родители, загубили 6-годишния си син при катастрофа, трябва да получат от АПИ общо 160 хил. лв. Бащата шофирал по пътя между с. Паисиево до с. Сърнегор през с. Стрелци, детето било на предната седалка без колан. Карал с позволена скорост, но попаднал в голяма неравност без асфалтово покритие – с дължина 6 метра и дълбочина 12 см. Колата се преобърнала и момченцето загинало на място.

От АПИ оспорват исковете на почернените родители, дори твърдят, че няма доказателства инцидентът да е станал на стопанисван от тях път.

Вещите лица установяват, че скоростта, с която се е движил автомобилът по време на произшествието, е около 81 км/ч, което е в лимита. По това време върху зоната с неравността е падала сянка от крайпътни дървета и храсти, която я е правела невидима от разстояние. Като основна причина за настъпилата катастрофа експертът сочи

необозначена, трудно различима неравност на платното

Експертът твърди още, че дори и детето да е било с предпазен колан, това не би го спасило. Но не дава категоричен отговор дали специално детско столче, в каквото по закон трябва да се вози детето, би го спасило. Съдът обаче приема, че возенето на детето на предната седалка и без столче е причина за глоба, а не може да се приеме като аргумент, че шофьорът е съпричинил смъртта му.

30 хил. лв. пък са присъдени на С.С. по дело срещу АПИ от Силвия Петрова от Окръжния съд в Търговище. Делото е решено през януари 2018 г.

Сутринта на 4 юни 2013 г. С.С. тръгнал с колелото си от Търговище към вилата си в с. Певец, както правел често. Но влизайки в селото, паднал и пострадал сериозно, защото си ударил главата. В исковата си молба твърди, че още преди години общината започнала ремонт на тази улица и асфалтът бил разровен. Участъкът след табелата за начало на селото до първата къща бил изцяло разоран, асфалтът махнат и пътят разкопан. Ремонтът обаче бил изоставен и пътят останал така, дори се влошил от дъждовете и вятъра.

АПИ пледира, че човекът сам си е виновен, защото е карал колелото си в лявата вместо в дясната лента на път ІІІ-5102. Съдът контрира, че пътят е толкова лош, че и да е карал вдясно, С.С. сигурно пак е щял да падне.

Съдията пише, че пътят е трябвало да бъде рехабилитиран през 2011 г. по програма „Регионално развитие“. Бил избран и изпълнител, но след това от АПИ развалили договора с него, тъй като той не го изпълнил навреме. След това наели друга фирма, която да поддържа този път, но въпреки това състоянието му е изключително лошо.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar