От 1 януари 2021 г. Великобритания няма да участва в европейската схем аза бързо екстрадиране на издирвани престъпници, тъй като няма да признава европейската заповед за арест. Това е посочено в мандата за преговори на правителството в Лондон с екипа на ЕС за това какъв тип отношения да се изградят след като изтече ангажиментът на страната да прилага европейските правила.

Европейската заповед за арест бе въведена през 2004 г. , за да замести сложния и продължителен процес на предаване на издирвани от национална прокуратура лица сред страните членки. С нея искането за арест на една страна е валидно за всички останали, които трябва да задържат издирваното лице и да го предадат на прокуратурата ѝ.

Това не означава, че Лондон напълно скъсва с тази практика, а че правителството ще е с вободно да договори двустранни споразумения за бърза екстрадиция с всяка от 27-те страни от ЕС, се казва в текста. „Вместо това ще споразумения ще осигуряват скоростно договаряне на екстрадиции на базата на споразумението между Норвегия и Исландия, влязло в сила през 2019 г., но с подходящите допълнителни гаранции за физическите лица, различни от тези по европейската заповед за арест.“

Екипът на ЕС вече предупреди британците, че така няма да участват в общоевропейската схема, а Великобритания заговори за алтернативни споразумения. Засега не е ясно дали Лондон ще сключе еднакви подобни споразумения с всички от ЕС или ще прецени, че органите на реда в някои държави не заслужават такова доверие, че почти автоматично да се признават мотивите в исканията им за екстрадиция.

През годините британците са използвали европейската заповед за арест хиляди пъти, включително за връщане на мъж, издирван за опит за атентат в Лондон от 2005 г., който избяга в Италия.

Високопоставени служители в британската правораздавателна система предипредиха премиера Борис Джонсън да не прави такава крачка. В момента европейската заповед се използва от полицията, прокуратурата и националната агенция за криминална престъпност. От 2009-2010 до 2017-2018 г. по този начин са били върнати от Великобритания към другите страни в ЕС 9853 европейски граждани, за да бъдат изправени пред местното правосъдие. Във Великобритания за същия период са върнати 1271 британци.

Европейската комисия твърди, че процедурите са били съкратени от 1 година до по-малко от 2 месеца.

Преди това екстрадирането на Рашид Рамда от Франция отне на Великобритания 10 години. Той бе издирван за ролята си в атентатите в парижкото метро от 1995 г. През 2005 г. само за 56 дни бе върнат Хюсеин Осман от Италия заради участието му в провалилия се атентат, насрочен за 21 юли 2005 г.

Предида е ясно какво точно ще договори двустранно Лондон, вече има критики към правителството, че се отказва от достъп до много важни бази данни на ЕС и води страната към сътрудничество в сигурността на по-ниско ниво. Кабинетът неведнъж заяви, че ще приключи преговорите в края на годината, макар ресорни комисии в парламента да бяха предупредени, че за ново споразумение за сигурността (договаряне и ратифициране) ще са нужни до 18 месеца и доста повече за двустранни споразумения за екстрадиция, което да заместят европейската заповед за арест.

Великобритания не се стреми и към членство в „Юроджст“ (Eurojust) – агенцията, координираща разследванията и действията на прокуратурите в ЕС, когато става дума за трансгранична престъпност, показва мандатът за преговори.

Не е зявено категорично, че новите отношения за обмяна на информация ще са същите като тези за Шенгенската информационна система (SIS II), която в реално време показва появата на беглец от правосъдието на някоя граница в страните от този съюз.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar