Преди няколко скандала време, т.е. съвсем неотдавна, в публичното пространство се разгоря емоционален спор с петролен привкус. Става дума за обсъждания в парламента Законопроект за административно регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и нефтопродукти. Той веднага получи етикет „лобистки“, тъй като поставя сериозни капиталови и инфраструктурни бариери и изисква заделянето на значителни финансови ресурси под формата на депозити и банкови гаранции от страна на пазарните играчи. Това ще принуди по-малките фирми да напуснат пазара, което пък ще е от полза за големите играчи.

Проектът има своите позитивни страни – например създаването на регистър на търговците и регламентация на измерването и отчитане на търгуваните количества. Финансовите изисквания обаче са драстични и няма как да не се отразят зле на конкуренцията на пазара на горива, а тя и без друго е слаба. Показателно е, че въпреки най-ниското данъчно облагане и най-ниските разходи за труд в ЕС, в България

цената на дизела без данъци и акцизи е по-висока

от тази във Великобритания, Германия и Белгия и още четири страни, а цената на бензина при същите характеристики е по-висока от няколко други страни в ЕС – Германия, Словения, Великобритания, Чехия, Белгия, Австрия, Финландия и Холандия. Това е сериозен парадокс, който българските институции не могат да решат от години. А скъпите горива удрят по конкурентоспособността на българската икономика, тъй като влизат в ценообразуването на всяка стока.

Важно е да изясним кои са основните проблеми, които съществуват на пазара за търговия на нефтени продукти и дали спорният проект помага за решаването им.

На първо място продължава нерегламентираното разтоварване на кораби в места, които не са данъчни складове и където няма съответните съоръжения за измерване на горивото. Според действащия Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) разтоварване на нефтопродукти се извършва само в лицензирани данъчни складове, но това изискване не се спазва и нито една държавна институция не е прекратила тази практика. Новият проектът се стреми да обхване всички места, които не са данъчни складове и в които се разтоварват или съхраняват нефтени продукти. Но изниква логичният въпрос

защо просто не се следи за спазването на закона

Ако на контролните органи не са им достатъчни правомощията, това лесно може да бъде поправено с допълнение в действащото законодателство.

И какъв е смисълът, освен съществуващите данъчни складове под лицензионен режим – което е тежка регулация, да се създадат и складове за съхранение на нефт и нефтени продукти на регистрационен режим? Може би авторите на проекта се опитват да създадат допълнителни обекти, които да конкурират лицензираните данъчни складове с цел увеличаване на конкуренцията на пазара? Драстичното завишение на капиталовите и техническите изисквания правят тази хипотеза съмнителна и недостоверна.

На второ място стоят проблемите с БАЦИС – Българската акцизна централизирана информационна система. Оказа се, че БАЦИС не е много надеждна и може да бъде манипулирана. Това обезсмисля напълно наличието на данъчни складове, тъй като системата може да показва товаро-разтоварна дейност в данъчен склад на гориво, което фактически никога да не е влизало в този склад. Законопроектът въвежда драстични изисквания към пазарните играчи, но всъщност не затваря голямата порта, която

дава възможност за манипулация на целия пазар

– начинът, по който данните за търговските операции с горива и с акцизни стоки се обработват и съхраняват в митническата информационна система. Ако БАЦИС е компрометирана, а тя е, законопроектът само ще натовари с бюрокрация и разходи светлия бизнес, а други ще продължат да използват пролуките в държавната информационна система.

Третият проблем е възможността данъчно некоректни лица да прехвърлят задлъжнели фирми на безимотни и неграмотни граждани, което прави вземанията на бюджета несъбираеми. „Решението“, което предлага новият законопроект, е да се въведе образователен ценз за собствениците на фирми, търгуващи или съхраняващи нефтени продукти. Това е нелепо. Със сигурност дипломата не е застраховка срещу нарушения. И със сигурност могат да се намерят достатъчно бедни висшисти, които да поемат щафетата. А и при нивото на корупция в държавата ни и търговията с дипломи подобно изискване надали ще пресече измамите с прехвърляне на фирми. Прокуратурата би трябвало да се заеме с решаването на този проблем, но, както се вижда, нейната ефективност в тази сфера не е особено голяма. Показателно е, че дори депутати практикуват прехвърлянето на фирми с цел да се отърват от плащането на данъци.

Четвъртият проблем е свързан с мащаба на злоупотребите и възможността по Търговския закон фирма да се регистрира и само с 2 лева капитал. Затова в проекта се предлага завишаване на капиталовите изисквания към фирмите от петролния бранш.

Само че

измами и злоупотреби има не само в бизнеса с горива

Рационалното действие е да се премахне първопричината на проблема, а не да се търсят частични решения за отделни браншове – на базата на частни интереси и чрез избирателни действия от страна на законодателите и управляващите.

Ясно е, че обсъжданият законопроект не решава ефективно нито един от болните въпроси. От друга страна стои аргументът, че решаването на някакви проблеми, дори и в една сфера, е по-добро от бездействието. Такова разбиране обаче повдига допълнителни въпроси, касаещи държавното управление:

Защо кораби с нефт и нефтопродукти продължават да акостират на нерегламентирани пристанища? Този въпрос засяга националната сигурност на България, тъй като на същите места могат да се разтоварват оръжие, наркотици или други опасни товари, което при липсата на държавен контрол би могло да се случи напълно безпрепятствено (ако не се и случва).

Защо, след като са известни фирмите и складовете, в които се извършва нерегламентирано разтоварване на горива, тези фирми продължават да работят, а предприетите административни и наказателни мерки срещу тях отпадат с течение на времето? Кое или кой пречи на институциите да работят срещу закононарушенията?

Защо не се предприемат законодателни инициативи и наказателни мерки срещу масовото фиктивно прехвърляне на задлъжнели фирми на малоимотни лица? Подобни маневри се извършат с нотариални заверки, с предоставяне на официални документи, издадени от държави институции, и не би трябвало да е трудно да бъдат спрени.

Могат да бъдат зададени още много въпроси. Но едно е ясно –

няма нужда от нови закони, а от прилагане на съществуващите

Ако контролните органи не се справят, и новите правила ще бъдат заобиколени. Дори вносителите на законопроекта признават, че „промени (в законите) се извършват, за да бъдат разрешени конкретни проблеми, чрез въвеждането на нови изисквания, които обаче в кратки срокове биват заобикаляни от недобросъвестни лица“.

Проблемите на пазара на горива у нас са следствие от нерегламентиран внос на нефт и неплащане на данъци. Това е видно и от журналистически разследвания, и от данните за изпълнение на бюджета, където приходите от акцизи и ДДС са драстично по-малки от очакванията и от възможните. Продължителното поддържане на това състояние води не само до ниски приходи в бюджета, но и до затормозяване на коректните фирми, които избират стратегия да не предизвикат силния и да играят според неговите правила, вместо да се конкурират с него. Това влияе изключително неблагоприятно, тъй като държи цените на горивата високи и намалява конкурентоспособността на цялата икономика. Отклонените данъци захранват сивата икономика и буквално разлагат цялата бизнес среда, което води до намалени инвестиции и напускане на големи инвеститори. Законодателните инициативи са важни за решаване на проблемите в държавата, но още по-важна е работата на държавните институции, които трябва да действат проактивно и да не допускат извършването на нарушения.

–––

P.S. След като предизвика лавина от критики, законопроектът бе оттеглен за „доработка“ и „уточнение“. Не е ясно кои от спорните текстове ще отпаднат и кои ще останат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar