Нито един кмет не е глобен заради мръсния въздух в градовете
От две години екоинспекциите имат законово право да глобяват кметове, ако не се справят с мръсния въздух, но засега не са се възползвали от тази възможност
Нито един кмет не е подведен под отговорност заради мръсния въздух в общината, която управлява. Това става ясно от отговори, получени от „Капитал“ по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
От края на 2015г. Законът за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) гласи, че кметовете могат да бъдат глобявани с от 2000 до 5000 лв., ако общината няма разработена програма за качеството на атмосферния въздух.
През 2019г. влезе в сила и промяна, според която екоинспекциите могат да глобяват кметовете, ако не правят отчет по изпълнение на въпросните програми. Глоба има и ако мерките от тези програми не водят до намаление на регистрирания брой превишения на нормите за замърсители – между 5 и 10 хил. лв.
На този фон проблемът с мръсния въздух остава, дори Европейската комисия (ЕК) ще заведе второ дело за бездействието на властите. Проучването обаче сочи, че дори за общини, чиито отчети не са публикувани, глоби няма, и конкретната отговорност не е довела до някакъв конкретен ефект.
МОСВ не знае, екоинспекциите нехаят
Първоначално заявление с въпрос дали има глобени кметове беше отправено към екоминистерството. От там отговориха, че не знаят, и насочиха към екоинспекците из страната. След това отправихме запитвания към всички 25 РИОСВ, откъдето постепенно бяха върнати отговори от всички.
РИОСВ-Русе не е глобявал кмет, но пък на сайта на общината не се вижда и отчет за 2019г. дори към януари 2021г.
В Смолян не е глобяван кмет до сега „поради факта, че контролираните отговорни лица са изпълнявали точно и в срок вменените им ангажименти по смисъла на чл.27, във връзка с чл. 42а от Закона за чистотата на атмосферния въздух“, казват от РИОСВ. Проверка на „Капитал“ през декември 2020г. показа например, че последният приет отчет за изпълнение на програма е за 2018г., тоест няма такъв за 2019г., както гласи закона.
Друга проверка на „Капитал“ показа, че на сайта на община Варна към декември 2020г. също нямаше такъв отчет. „Отчетът за изпълнението на програмата е внесен пред Общински съвет-Варна на 10.04.2020 г. , тъй като през месец март не е проведена сесия на ОбС, заради въвеждането на извънредно положение. Копие от същия е представен и в РИОСВ-Варна. Отчетът бе върнат за корекции и преработка от ОбС. В момента той е в процедура по одобряване, след което ще бъде публикуван в интернет страницата на общината и ще бъде общодостъпен, съгласно изискванията на чл. 27, ал.3 от ЗЧАВ“, отговориха от общината тогава.
Пловдив пък е градът, където станция на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е измерила най-много превишения на замърсявания – за 2020г. са общо над 70 при позволен брой 25. Там основание за глоба не е открито.
„До момента няма правни основания за налагане на глоби на кметове на общини на територията на инспекцията“, отговори например инж. Тонка Атанасова, която сега управлява РИОСВ – Хасково, а доскоро беше начело на РИОСВ Бургас.
От РИОСВ – Благоевград уточняват, че с решение на общинския съвет в града през 2018г. е приета общинската програма за въздуха и заради това кметът не е глобяван, тъй като в законовия срок е представен отчет по изпълнение на програмата и изготвената оценка за 2019 г. , като тя „е показала намаление на броя на превишенията на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве по показател ФПЧ10“.
Глоби и права
Още при промяната на закона и въвеждането на конкретна отговорност на кметове имаше критики. От една страна, сами по себе си кметовете не могат да се справят с целия проблем за замърсяването и други институции също трябва да взимат участие. От друга обаче, местната власт има конкретно разписани отговорности и за да ги приеме на сериозно, е редно да има лична отговорност. Очакванията към тези глоби обаче не бяха високи още при обнародването на закона, тъй като екоинспекциите не са сочени за високо ефективни.
Равносметката години по-късно показва, че някои критики са били основателни.
В момента в Народното събрание са внесени предложения за промени в ЗЧАВ, които да дадат яснота около това как общините да въвеждат нискоемисионни зони. Смята се, че тези промени ще „развържат“ ръцете на кметовете, но големият въпрос е дали те ще се възползват от това си право, тъй като е видно, че например екоинспекциите не са.
„За констатирани замърсявания с отпадъци, на 75 кмета са издадени наказателни постановления (НП) на обща стойност 243 300 лв.“, похвалиха се от МОСВ през януари. Както сами отбелязват в прессъобщението обаче, темата с отпадъците е „актуална“, затова и има наложени наказателни постановления. Тя е и политизирана през последната година.
От друга страна, глоби за въздух няма през последните пет години. Темата за замърсяването на въздуха е неудобна, тъй като България ще бъде съдена за втори път от Европейската комисия за несправяне на проблема и вътрешните санкции само ще подчертаят факта, че няма достатъчно сериозни мерки за справяне с проблема.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте