към оригиналната статия

Не е вярно, че германският Конституционен съд е обявил машините за гласуване за ненадеждни

Дневник 29 ноември 2022 1

Анализът е препубликуван от Factcheck.bg – платформа за проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България.

ТВЪРДЕНИЕ:

17 ноември 2022 г.,

Корнелия Нинова:

„Мнението на германския Конституционен съд е, че машините не са надеждни. А не коментират дали има подправени или не бюлетини.“

Това казва в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви председателят на БСП Корнелия Нинова.

В същото интервю тя твърди, че позицията на партията винаги е била за смесено гласуване и предложенията й са били „от начало докрай, да, машини, хубаво е, но и право на избор“.

Factcheck.bg събра фактите по темата.

ПРОВЕРКА:

Конституционният съд в Германия се произнася по темата с машинното гласуване в страната през март 2009 г., а решението му се отнася до парламентарните избори през 2005 г. В решението на съда никъде не е посочено, че машините „не са надеждни“, както твърди председателят на БСП.

Според решението машинното гласуване на парламентарните избори в Германия през 2005 г. противоречи на Конституцията на страната, защото самата организация на изборния процес не е съответствала на изискванията за прозрачност и публичност.

Конституционният съд в Германия казва, че изборният процес чрез машини трябва да бъде максимално прозрачен за всички граждани, включително за онези без необходимите технически познания в конкретната материя. Именно в това се състои и изискването за публичност на изборите, което е записано в член 38 от Основния закон на Федерална република Германия.

Това изискване не е било изпълнено на изборите през 2005 г., тъй като вотът на гражданите се е отчитал единствено в електронна форма. Машините не са предоставяли контролни разписки, а единствено протоколи със сумирани данни. По този начин нито може да се направи сравнение, нито избирателят може да провери сам дали вотът му е отчетен правилно.

Според съда гласуване с машини може да се осъществява, стига да е по начин, който позволява изборният процес да подлежи на проверка. Като пример е посочено запазването на подадените гласове под някаква друга форма, освен електронна.

Конституционният съд в Германия уточнява, че няма доказателства за манипулации и измами, настъпили по време на изборите с машини през 2005 г., поради което не се налага касиране на изборите и разпускане на Бундестага.

Макар Конституционният съд в Германия да не забранява или отрича по принцип машинното гласуване, до този момент в страната не са провеждани други избори с машини. Все повече популярност придобива гласуването по пощата, като на парламентарните избори през 2021 г. близо половината гласоподаватели са избрали да подадат вота си така.

Българският Конституционен съд за германското решение

Решението на германския Конституционен съд не за първи път се използва като аргумент срещу машинното гласуване в България. През май 2021 г. ГЕРБ атакува пред Конституционния съд въведеното тогава изцяло машинно гласуване във всички секции с над 300 гласоподаватели.

Доводите на ГЕРБ са, че се нарушават принципите на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, принципа на публичност и прозрачност, както и изискването за контрол над изборния процес. В публичното пространство партийните представители изтъкват като аргумент за позицията си именно германския случай:

Бойко Борисов: „А немският парламент категорично и конституционният им съд забраниха такъв тип гласуване. Единствени в Европа сме ние“.

Дани Каназирева: „Ако бяха колегите се запознали предварително с решението на немския конституционен съд относно машинното гласуване, то щяха да видят, че категорично машинният вот е обявен за противоконституционен“.

Конституционният съд отхвърля тези аргументи и посочва, че машинното гласуване не е противоконституционно и не нарушава принципа за равно избирателно право, а законодателството отговаря на изискването за публичност, прозрачност и контрол върху изборния процес. Избирателят може да провери начина, по който електронната система регистрира вота, чрез контролната разписка, която машината отпечатва на хартия. Това е и основната разлика с германския случай, при който няма хартиено копие на подадения глас:

„Както актът на гласуване, така и неговото отчитане от външна страна могат да бъдат наблюдавани и проверявани от самия гласоподавател, без това да изисква специални технически познания и умения“.

Поради това, смята съдът, аргументите на германския Конституционен съд са „неотносими“ към българския случай.

Теоретичната възможност машините за гласуване да допускат софтуерни грешки или да бъдат манипулирани, не е основание за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби, смята българският Конституционен съд.

БСП и машинното гласуване

Макар в момента БСП, заедно с ГЕРБ и ДПС, да подкрепя връщането на хартиената бюлетина във всяка секция, това не винаги е било така.

През септември 2020 г., когато се обсъжда връщането на смесеното гласуване – и с хартиена бюлетина, и с машинен вот, от парламентарната трибуна Корнелия Нинова казва:

„Призовавам: приемете нашите предложения за единствено и само машинно гласуване като гаранция за честността на изборите и не отстъпвайте с въвеждане на хартиени бюлетини.“

През 2021 г. в 45-ото Народно събрание БСП подкрепя въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 гласоподаватели. А на изборите през април миналата година партията призовава избирателите си: „Гласувай машинно – спаси дърво“.

Проверено:

Решението на германския Конституционен съд от 2009 г. определя като противоконституционно единствено машинното гласуване на изборите в Германия през 2005 г., а не машинното гласуване изобщо. Съдът не е определял машините за гласуване като „ненадеждни“. Позицията на БСП по въпроса за машинното гласуване търпи промяна през годините. Партията е подкрепяла както „единствено и само“ машинно гласуване, така и връщането на хартиената бюлетина като възможност за избор.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Дневник