Незаконният износ на лекарства остава извън Наказателния кодекс
Нелегалният реекспорт на лекарства остава извън Наказателния кодекс, решиха депутатите от парламентарната здравна комисия, които в четвъртък отхвърлиха предложения на БСП по препоръка на главния прокурор Сотир Цацаров.
Депутатите от БСП предлагаха наказание лишаване от свобода до шест години за всеки, който произвежда, съхранява, внася или изнася медикаменти в нарушение на закона за лекарствените продукти (ЗЛПХМ).
Според управляващите обаче предложението е прекалено общо дефинирано, за да бъде прието и би създало само нови проблеми вместо да решава съществуващите.
От гласуванията в парламентарните комисии до момента става ясно, че поправките на БСП ще бъдат отхвърлени, а проблемите с паралелния износ на лекарства ще бъдат решавани през промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, каквито има внесени от правителството в Народното събрание и предстои да бъдат гледани през следващата седмица.
В лекарствения закон има въведени нови драстично по-високи глоби за нелегалния износ, което според Министерството на здравеопазването е пътят за решаване на проблема с липсата на медикаменти на българския пазар, стана ясно от думите на зам.-здравният министър Бойко Пенков.
От БСП предложиха да прецизират текстовете си между първото и второто четене и напомниха, че самият главен прокурор Сотир Цацаров е изтъкнал необходимостта от промяна в Наказателния кодекс, за да се развържат ръцете на прокуратурата в противодействието на незаконния износ.
През ноември миналата година на заседание на на комисията за наблюдение на приходните агенции и за борба със сивата икономика и контрабандата Цацаров заяви, че нелегалният износ на медикаменти трябва да се криминализира и да намери място в раздела престъпления срещу народното здраве. По думите му сега съществуващите текстове в НК са морално остарели, тъй като са от 1968 година.
В четвъртък обаче от Министерството на правосъдието обявиха, че и сега незаконният износ на лекарства е криминализиран от НК и според ведомството няма нужда от още промени.
Председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова пък обяви,че е било поискано официално становище от главния прокурор по направените промени, но отговор не е бил получен. „Така че ние не знаем каква е официалната позиция на главния прокурор“, заключи тя.
Дариткова напомни, че сама по себе си паралелната търговия е разрешена от закона и според нея също нелегалните й форми се вместват и сегашните разпоредби на НК. Освен това според нея предлаганите от БСП промени дават дори шанс за контрабандистите на наркотици да получат по-леки наказания, защото част от дрогата може да мине за лекарства.
Концепцията на БСП за криминализиране на нелегалния износ на лекарства беше подкрепена от съсловната организация на фармацевтите – Българския фармацевтичен съюз, но и нейният председател проф. Илко Гетов се обяви срещу прекалено общата формулировка на текстовете. Според Фармацевтичния съюз с предложението не се прави разграничение между между различната степен на обществена опасност при регулирането на наказателната отговорност.
Освен това е недопустимо всяко едно нарушение на лекарствения закон да е въздигнато в престъпно посегателство.
Без търгове за липсващи у нас медикаменти без алтернатива
Депутатите обаче приеха предложените от ГЕРБ промени в Закона за обществените поръчки, с които болниците се освобождават от задължението да правят търгове при вноса на разрешени за употреба медикаменти в ЕС, които не се внасят у нас.
„Съвсем скоро имахме случай с две лекарства за редки заболявания, стойността на едното беше 2.8 млн. лв. за година, а на другото 700 хил. лв. и нямаше как да ги осигурим“, обясни зам.-здравният министър Бойко Пенков. По думите му става въпрос за около 30 подобни случая на година, като не малко от тях засягат лечението на деца.
Към момента броят на жизнено нужните лекарства, които не се внасят е 70, но според депутатът от БСП Георги Михайлов броят им през следващите години ще расте и затова той предлага Министерството на здравеопазването да създаде централизиран ред за снабдяването с тези медикаменти. По думите му проблемът не може да бъде оставен само в ръцете на болнични директори и Фонда за лечение на деца, а държавата трябва да се намеси и да гарантира по-добри условия за набавянето на липсващите лекарства.
„Мога да ви дам пример с медикамент, на който преди време един флакон е струвал 40 евро, а сега е 1800 евро“, заяви той.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте