18 юни 2018 г., 13,30 ч, зала №11 на Софийския градски съд

37-годишният съдия Стефан Милев открива първото заседание по едно от знаковите дела през последните месеци срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош. Той е подсъдим по няколко обвинения, едното от тях е за присвояване на близо 4 млн. лева. Делото е особено, попада в категорията сложни.

Съдия Милев облече черната тога през 2016 г. след спечелен конкурс, преди това е прокурор на най-ниско ниво в кариерата. Съдебната зала е препълнена с репортери, а пред нея чакат фотографи и оператори. Милев проверява самоличността на Боршош и дава старт на делото.

Без да изневерява на стила си, една от най-вещите адвокатки – Даниела Доковска, която защитава Боршош, иска съдът да върне делото заради процесуални нарушения. Пледоарията ѝ трае повече от половин час. Според Доковска за едни и същи деяния прокуратурата веднъж казва, че е извършена безстопанственост, а друг път – неизгодна сделка. Освен това не били посочени време, място и начин, по които Боршош не е положил грижи за повереното му имущество, а за неизгодните сделки не ставало ясно в какво се изразява престъплението.

Доковска успява да убеди младия съдия в правотата на думите си и той след съвещание с 2-ма заседатели решава да върне делото на поправителен заради нередности в обвинителния акт.

Съдия Милев е един от

2222-мата действащи

съдии у нас

към 30 юни т.г. Оказва се, че жените в тога са 2 пъти повече от мъжете – 1479 жени срещу 743-ма мъже според официалната статистика на Висшия съдебен съвет (ВСС). Най-младият съдия в България е жена, на 27 г.

Как у нас обаче се става съдия? Не е никак лесно, но въпреки това, ако сте отличник, дори и на 25 г. може да облечете черната тога. 583-ма кандидати са се явили през т.г. на писмен изпит за 31 свободни позиции за младши съдии в окръжните съдилища. През м.г. те са били 754-ма и са се състезавали за 29 места.

Първата стъпка е, разбира се, да сте завършили право и да сте взели държавните изпити. Стъпка №2 е да преминете през задължителен 6-месечен стаж. След него полагате изпит по правоспособност и едва тогава се явявате на конкурс за младши съдия.

Голяма част от кандидатите имат стаж като адвокати, сътрудници, юрисконсулти, разследващи полицаи и съдебни помощници.

Задължението на ВСС е да прецени в кои окръжни съдилища има нужда от младши съдии и колко да са те. Не за всеки съд се обявява конкурс.

Той първо става съдия,

а после – войник

Красимир Шекерджиев е член на Висшия съдебен съвет (ВСС), избран от квотата на съдиите. Освен като съдия във Върховния касационен съд (ВКС) е познат и като временен преподавател в т.нар. магистратско училище – Националния институт на правосъдието (НИП). Шекерджиев завършва право през 1994 г. Полага изпит за правоспособност година по-късно и на 15 януари 1996 г., когато е 25-годишен, става младши съдия в Софийския градски съд (СГС). Минава през Софийския районен съд и на 30 г. вече правораздава като редови съдия в СГС. Докато е младши съдия, една от годините излиза в отпуск и отива в казармата. Казва, че колегите му там били на възраст между 25 и 28 г. „Сега тенденцията е същата. Повечето младши съдии, които завършват НИП, нямат навършени 30 г.“, обяснява членът на ВСС. Може да сте рамо до рамо с прочути съдии и да правораздавате с тях, след като завършите висшето си образование. „В класическите европейски правни системи практиката млад човек да стане съдия не е непозната. Например във Франция в институцията, която се занимава с обучение на бъдещите съдии, повечето са млади като в България. В Англия обаче е почти невъзможно човек, който не е навършил 30 г., да стане съдия. Там като че ли редът е обратният – първо професионален стаж в някакво друго поприще и едва след това като своеобразен финал на професионалното развитие се става съдия. „Познавам английски съдии, говорил съм си с тях и повечето твърдят, че са станали съдии, когато са имали над 20 г. юридически стаж“, казва Шекерджиев.

Правилно ли е съдия на 26-27 г. да решава тежки дела, без да има необходимия житейски опит? „Участвал съм в постановяването на съдебни актове, преди да съм навършил 30 г.

Подписал съм

и последната

смъртна присъда

в качеството си

на младши съдия

Ако кажа, че системата е лоша, значи да кажа, че е сбъркана от гледна точка на правораздаването, което не е така. Един млад човек може да изпитва затруднения, когато решава дела, свързани със семейното право, бракоразводни процеси или упражняване на родителски права“, обяснява Шекерджиев.

За да се стане младши съдия, се минава през тясно сито, тъй като конкуренцията е голяма. Писменият изпит за влизане в системата е сложен казус, на който трябва да получите оценка над 4,50, за да бъдете допуснат до устен. Освен казус се решава и тест по право на ЕС. Изпитната комисия се състои от 5-има съдии, изтеглени на случаен принцип от съдийската колегия на ВСС измежду всички съдии в окръжните съдилища.

След като кандидатите за съдии вземат писмения и устния изпит, те задължително минават през 9-месечно обучение в НИП. „Целта на обучението е да не се повтаря това, което те са научили в университета. Идеята е теоретичната подготовка да бъде надградена със специфични прокурорски, съдийски и следователски познания. Имах честта да преподавам като временен преподавател на няколко випуска съдии и прокурори. Например това, което се застъпва в обучението, е да се изготвят съдебни или прокурорски актове. Младшите съдии да пишат присъди, определения, разпореждания, а прокурорите – постановления и обвинителни актове. Включено е и посещение на истински съдебни заседания по граждански, наказателни и търговски дела“, казва Шекерджиев.

В края на учебната година в НИП също се полага изпит. След препитването младшият съдия се връща за 2 г. в окръжния съд, за който е кандидатствал. По време на обучението

в института той получава

1431 лв.

Това е 70 процента от заплатата на младши съдия, която е 2100 лв.

„Младшият съдия винаги работи в състав. Ако е в гражданско или търговско отделение, той е заедно с други 2-ма старши съдии. Ако е в наказателно отделение, тогава е в състав със старши съдия и 3-ма съдебни заседатели. На практика младшият съдия има същите права като всеки един от съдиите и заседателите. Той обаче не действа еднолично. Това е все едно да участваш в управление на самолет, като не носиш отговорността. Тя е винаги на старшите съдии“, обяснява членът на ВСС.

След като изтекат двете години, младшите съдии се назначават като съдии в районен съд. Правилото гласи, че ако си бил младши съдия в окръжния съд в Монтана, трябва да те назначат в някое от районните съдилища, които влизат в района на окръжния съд, например в съда в Берковица или Лом.

„Има два варианта – да попаднеш на съд със специализация, в който съдиите са разделени на граждански и наказателни, или да идеш в съд без специализация, където ще гледаш всички дела“, казва Шекерджиев.

Законът позволява да се става съдия и като се прескочи нивото на младшия съдия след т.нар. външни конкурси. Ако ги издържите, може да станете съдия само в районен или окръжен съд. „Изискването за районен съд е да имате 3 г. юридически стаж, а за оркъжен е 8 г. Кандидатите държат писмен и устен изпит. Доскоро беше възможно да има външно назначение за апелативен или върховен съд, като с предпоследните изменения на закона това отпадна“, обяснява членът на ВСС.

Шекерджиев е трето поколение юрист. Майка му е била съдия и прокурор, а междувременно и съдебен инспектор. „Но тя не ме е агитирала да стана съдия, въпреки че, когато някой от родителите ти е съдия, ти от доста малък се сблъскваш с тази професия. Помня, че бях на 5 г., когато за първи път влязох в Съдебната палата в София. А след това няколко пъти съм влизал в заседания на майка ми и съм я прекъсвал“, разказва Шекерджиев.

Първите му дни като съдия в Софийския районен съд не са минали леко. „Няма да забравя как Теодора Стамболова, сега съдия във ВКС, ми отдели 2 дни, за да ми напише т.нар. сламка кое след кое следва в процеса. Тогава задавах безумни въпроси – например като попиташ подсъдимия дали разбира в какво е обвинен и той ти каже: „Не!“, какво прави съдът? Това не го пише в учебниците. Първото заседание, в което влязох, сбърках.

Вместо да дам ход на

делото, аз приключих

съдебното следствие

След това, както ме бяха учили, с определение отмених погрешното, постанових вярното и продължих нататък“, спомня си Шекерджиев. Признава, че първите 3 месеца имал чувството, че нищо не знае. „Бях сигурен, че съм глупав и че нищо не разбирам, защото непрестанно мислех за това какво следва да се направи съобразно процеса. Следващите 3 месеца спрях да мисля за процеса и започнах да следя много по-лесно случващото се в залата – тогава имах чувството, че всичко знам. След края на шестия месец съдията започва да разбира, че някои неща знае, други – не, и така до края на кариерата му. Повярвайте ми, изключително впечатляващо е, когато влезеш в залата, всички да станат прави, всички да ти говорят на „вие“, да се отнасят към теб с почтителност, която не ти, а професията изисква“, казва Шекерджиев. Но уточнява, че важно е съдията да разбере, че това не се случва заради личностните му качества, а заради службата, която изпълнява.

Един от мотивите да искаш да си съдия е, че работното място не е проветриво. „Ако работиш като юрисконсулт в едно предприятие, твоето трудово правоотношение може да бъде прекратено при случай на реорганизация или обявяване в несъстоятелност. При съдията има предвидимост – ако си съвестен и си изпълняваш задълженията, на практика имаш гарантирано работно място, заплата и възможност за кариерно развитие“, добавя членът на ВСС. Друг плюс е, че

съдията няма началник

„Няма опция, на когото и да е съдия, включително и на младшия съдия с ден трудов стаж, някой да отиде и да му каже какво да направи по делото или поне така трябва да бъде“, обяснява Шекерджиев.

Според него проблем може да има, когато самочувствието на съдията в залата надхвърля пределите на нормалното. „Българският процес е организиран така, че в съдебната му фаза по наказателни дела съдията има най-голяма власт. Образно казано, той кара влака. Той е човекът, който осъществява всички важни действия в рамките на процеса. Много е трудно за един млад човек да потисне желанието си да доминира, което позицията на съдия му дава“, казва Шекерджиев. Съдията търпи ограничения, които са нетипични за други професии. Той няма право да работи нищо друго, освен да преподава, да издава книги, да пише статии. „Съдията търпи вмешателство в личната сфера, не може да се противопостави някой да го снима и запише. Аз не мога да ви изгоня от залата си, защото не искам да бъда сниман. Не мога да откажа и да публикувате мой съдебен акт“, казва Шекерджиев.

Членът на ВСС разказва, че например колегата му в Каварна търпи много по-големи ограничения, отколкото магистратът в София. „Ако аз сложа дънки и фланелка в извънработно време, много рядко мога да бъда разпознат като съдия. Докато съдията в Каварна никога не спира да е съдия. Той е съдия навсякъде – в събота, когато е с децата си на кафе, съдия е в неделя, когато е на плаж. Хората в Каварна очакват от него винаги да се държи като съдия“, обяснява Шекерджиев.

Казус за кандидати: мъж изнасилва и граби в една нощ, може ли да се измъкне леко?

Над 40% от кандидатите да станат младши съдии отпаднаха след писмения изпит през тази година, тъй като не получиха оценка над 4,50. От 583-ма явили се на препитването 339-има стигнаха до втората част на конкурса – устния изпит.

143-ма избраха да решават казус по гражданскоправни науки, а 440 – по наказателно право. Те

се състезаваха за

31 свободни места

за младши съдии в окръжни съдилища.

Ето казуса по наказателно право, върху който кандидатите за съдии са умували 5 часа:

Ивайло Иванов изтърпял на 6 юли 2016 г. наказание лишаване от свобода за срок от 4 г. за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК (за изнасилване – б.р.).

Междувременно в съседна до неговата къща се настанило младо семейство – Мариана и Величко Петрови. В разговор със съседите си Иванов узнал, че Величко е нощен пазач. Решил да се възползва от отсъствието му, за да поиска интимна близост с Мариана. Познавал добре разположението на стаите в къщата им, тъй като преди там живеел негов приятел, на когото гостувал често.

На 13 август вечерта Иванов видял Величко да отива на работа. Изчакал Мариана да загаси осветлението и около 23 ч прескочил ниската ограда на къщата им и отишъл до входната врата, която била заключена. Натиснал я с рамо и изкъртил планката на бравата, като се насочил бързо към стаята, в която спяла Мариана. За да не бъде разпознат, си сложил на главата чорап с прорези за очите. От шума Мариана се разбудила, но Иванов се нахвърлил върху нея, като ѝ запушил устата, за да не вика. Мариана се съпротивлявала, но той я ударил два пъти по лицето и осъществил полов акт с нея. Излязъл от къщата по същия път, като хвърлил маската. Страхувайки се, че е възможно Мариана да го е разпознала, Иванов не влязъл в своята къща, а тръгнал към центъра на града.

Наближавайки дискотека „Нептун“, видял да излиза от заведението млад мъж, видимо почерпен. Трябвали му пари и решил да го ограби . Когато се изравнили, Иванов ударил силно младежа в лицето, поваляйки го на земята. Пребъркал джобовете му и взел оттам сумата от 100 лв., като му съблякъл и взел коженото яке на стойност 300 лв.

Продължил към гарата с намерение да напусне временно града. В чакалнята имало възрастно семейство. Издебнал мъжа и когато последният излязъл от чакалнята на перона, го ударил силно в лицето, вследствие на което мъжът паднал назад. Иванов бръкнал в джоба на сакото му и взел оттам портфейл, в който имало 150 лв.

Било образувано досъдебно производство и се установило, че от удара в лицето на младежа бил избит преден зъб, а възрастният мъж имал пукната челюст. Назначената съдебномедицинска експертиза установила, че за младия мъж избиването на зъба е довело до затруднение на дъвченето, а при възрастния – до ограничаване на функциите на челюстта.

Прокурорът изготвил обвинителен акт срещу Иванов за следните престъпления: по чл. 170, ал. 2 (нарушаване неприкосновеността на жилище – б.р.), по чл. 152, ал. 2, т. 3 (за повторно изнасилване) и по чл. 199, ал. 1, т. 3 (за грабеж, придружен с тежка и средна телесна повреда).

До първото съдебно заседание на младежа била поставена зъбна протеза, като Иванов платил разходите за това. Възстановил и на възрастния мъж разходите по лечението на пукнатата му челюст.

Съдът конституирал Мариана Петрова като граждански ищец. Уважил искането ѝ за разпит на психолог и отложил делото на това основание, без да даде ход и на съдебното следствие.

В съдебния процес Иванов признал фактите в обвинителния акт само за извършените от него грабежи и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Съдът мотивирано отказал и разгледал делото по общия ред, като постановил присъда, с която признал Ивайло Иванов за виновен по всички обвинения, така както били повдигнати от прокурора.

Един от въпросите към изпитваните е дали квалификацията на извършените престъпления, приета от съда, е правилна.

Верният отговор

гласи, че по

обвиненията за

изнасилване и грабеж

тя не е правилна,

тъй като съдът не взел предвид, че Иванов е осъждан преди това за друго изнасилване. А от излизането му от затвора не са изтекли 5 г. Заради това престъпленията трябвало да се квалифицират като опасен рецидив.

Друг от въпросите е на кой съд е подсъдно делото и дали законосъобразно съдът е отказал да го разгледа по съкратената процедура, заради което автоматично Иванов можеше да получи по-леко наказание.

В ключа за верните отговори пише, че делото е подсъдно на окръжен съд. След като Иванов не признал изцяло обвинението срещу него, а само за грабежите, съдът съвсем правилно отказал да разгледа делото по съкратения ред.

Кандидатите са мислили и по въпроса дали съдът правилно е отложил делото заради разпит на психолог, както е поискала ищцата Мариана Петрова. Ако са написали: „Не“, са отговорили вярно. Според НПК искане не може да става причина за отлагане на наказателното дело.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar