Насилието преди да се стигне до 400 шева, преди всички да узнаят за него – още когато то е скрито между четирите стени. За това ще стане дума сега и във всяка емисия на БНТ до края на седмицата. Всяка вечер „По света и у нас“ ще разказва историите на хората, които са преживели насилието от първо лице и които най-добре знаят къде са пропуските на закона, защото са го изпитали на своя собствен гръб.

Пред БНТ говори актрисата Яна Маринова, чиято любов в тийнейджърските години приключва с изваден пистолет и изстрел.

„Когато ми се случи това, аз бях на 17 години. Ти се смразяваш. Смразяваш се, защото виждаш един човек с пистолет, с нож, с юмруци, който казва – ще те избия. Ще те изнасиля сестра ти, ще убия майка ти, баща ти ще го уволнят от работа. И тези хора го правят. Цял живот тази тема продължава да ме преследва и аз продължавам да я преследвам. Това е един омагьосан кръг, от който аз няма да избягам до края на живота си. Това, което се е случило с мен, е оставило много сериозен белег върху съзнанието ми. Дали съм се излекувала – не зная“, разказва Яна Маринова, актриса.

Но знае друго. Избягала е и има какво да каже и на тези, които са в нейната ситуация и на онези, които пишат закона. Но първо на първите.

„Има начин. Просто трябва да го приемеш като една игра на жмичка. Трябва да се скриеш и да не те намерят, докато събереш достатъчно доказателства, докато намериш начин законово, незаконово, по какъвто и да е начин, само и само да събереш доказателства, да ги представиш и да колко можеш да се скриеш докато някой реши да упражни закона и да те спаси. Трябва сам някак да се оправяш, като в джунглата. Да търсиш по-силното животно, за да те спаси“, казва още Яна Маринова, актриса.

Или да търсиш по-силната държава да те спаси. Но според Яна Маринова този шанс беше изпуснат. Защото и Законът за домашното насилие беше обезобразен. В началото на годината, когато голяма част от текстовете му не бяха приети:

„Трябва цялостно да се възпроизведе този закон без орязаните, заради гласуването на тези 4 партии, които възпрепятстваха приемането на закона в пълната му форма. Този закон, който би могъл да спомогне да бъде тълкуван по-лесно.“

Сега законът някак изтърва етапа с леката телесна повреда. Шамарите, заплахите, тормозът, възможността жертвата да предупреди, че леката телесна повреда може да завърши с нещо по-сериозно.

„Може да си обезобразен, може да ти е счупен носът, може както се случи сега с момичето в Стара Загора – да си нарязан с макетно ножче и да е дълбано с машинката по главата ти, в същото време ти се водиш работоспособен. Когато има лека телесна повреда – ти подаваш жалба. Привикват насилника, той пише обяснения, с мен се случи така, пише обяснения, след това го пускат, той идва и те пребива. И ти си оттегляш жалбата, защото ти не можеш толкова светкавично да избягаш“, казва още Яна Маринова.

Тя е била стреляна с пистолет. Била е ръгана с нож. И е избягала там, където е построила щастието си. Превръща се в надеждата за жени в нейното положение. И в гневен критик за онези, които невнимателно пишат закона. Защото всяка негова грешка е изпитала на гърба си.

Репортери: Татяна Йорданова, Давид Сукнаров

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar