Ходенето в неделя на избори стана напълно в реда на нещата за нас. Заставаме на опашка, търсят ни в списъци. Все по-малко се замисляме има ли и други начини да изразим волята си, какво точно избираме и колко е важно, че все повече от нас избират да не избират свои представители. „20+“ пакет от промени се обсъжда само в парламента, а журналистите едва успяват да следят фалшивите новини, разпространявани от трибуната.

Плашат ни с една или друга технология, но истината е, че не гласуваме, защото тези, които избираме, не работят по приоритетите ни. Първата работа и на този състав на парламента беше да промени Изборния кодекс, с ясно декларирана мотивация мнозинството да увеличи собствените си резултати на следващите избори.

Избраниците ни напълно игнорират факта, че изборните норми и промените в тях трябва да имат единствена цел да излъчат адекватно представителство на всички български граждани, а не да увеличат резултата на тези, които за последно са успели да преминат бариерата от 4%, в желанието си да се бетонират там. Директен, обратен на декларираните намерения, резултат е загубата на доверие в изборния процес, още по-ниска избирателна активност, постепенно намаляване на гласовете, необходими за преминаване на този праг, и

вероятно сме много близо до момента, когато само твърдите ядра и силно мотивираните граждани ще имат депутати.

След поредните кръпки в кодекса, отново силово наложени в късните часове на денонощието, парламентът е готов да се саморазпусне и да отиде на нови избори, по своите правила.

Междувременно Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа, известна като Венецианската комисия, организира в Страсбург 19-та годишна конференция на изборните администрации на тема новите технологии и изкуственият интелект и изборите. Участваха най-високо ниво дипломати, експерти и шефове на изборни администрации от ЕС, Канада, САЩ, Мексико, Чили, Австралия. Партийно-квотната ЦИК няма интерес в такива форуми. От България бяхме трима от гражданския сектор.

В Стокхолм, междуправителствената организация International IDEA, отворена за правителства, които демонстрират, чрез пример в собствената си държава, своя ангажимент към върховенството на закона, правата на човека, основните принципи на демократичния плурализъм и укрепване на демокрацията, в годишния доклад за състоянието на демокрацията отбеляза риска от намаляване на гражданското участие в политическите процеси в България. Звучен шамар за всички нас е отсъствието на български интерес към организацията и дейността ѝ.

Изключени от дебата, привържениците на различните политически сили бяха напълно поляризирани в своето отношение към начина на гласуване. Сега вече никой не вярва на другия. Твърденията на политиците, обявили война на технологиите, останаха неподкрепени с факти, резултат на независими и представителни проучвания. Чуваме, че на някой баба му се страхува от машини, и това е аргумент да се откажем от технология, в която сме инвестирали години експертен труд и десетки милиони обществени средства.

Все още, обаче, не знаем чия баба се страхува от Обществения съвет към ЦИК,

взет на прицел от хартиената коалиция. Без реални аргументи, граждански наблюдатели от целия политически спектър и доказани международни експерти бяха оприличени на айляци от квартално кафене. Даже вносителите се потресоха и спряха.

Ние също бихме могли да разгледаме Народното събрание като крайградска кръчма, където никой не изслушва различно от неговото мнение, а поради липса на демократична култура и липса на аргументи, прибягва до лични нападки и изкривени интерпретации на факти и събития. Вместо опит за разбирателство и търсене на общи приоритети се дискредитира доверието в технологиите и науката. Ролята на обществото в процесите на управление е ликвидирана и уви, много успешно, рушат доверието в изборите, институциите и представителната демокрацията като успешна форма на управление.

Последните три извънредни избори бяха уникални за нас. Проведоха се по едни и същи правила! Именно това позволи системност в подготовката, а на социолозите безпогрешно да прогнозират резултатите на последните избори. Толкова точни предварителни данни сме имали единствено преди 1989, с една основна партия и друга, за цвят.

Следващите избори се задават много различни. Освен връщането на преодолени вече проблеми, ще се отворят и нови.

На 4 април 2021 г. в секциите с над 300 души можеше да се гласува с машини или с хартия. С решение на ЦИК, членовете на СИК събираха на ръка резултатите от машинно принтираните протоколи с резултатите от ръчното броене на хартиените бюлетини. Умората и лошото решение доведе до безпрецедентно висок процент сгрешени протоколи. 24 МИР София, например, има 90% сгрешени секционни протоколи.

Изборите бяха спасени чрез извличане на данните от електронните носители на машините и събирането им в РИК с данните от хартиените бюлетини. Преписването на машинно генерирани данни в хартиен протокол, смятане на крак и качване на данните обратно на машина е глупаво упражнение.

Затова депутатите решиха, че не само ще „джуркаме“ резултатите на ръка, но и ще броим разписките от машините (вместо машината), вписвайки на ръка и преференциите за кандидати. Очакваме както огромен брой сгрешени протоколи, така и множество неотчетени преференции.

Пренебрегвайки международния опит, ЦИК реши 100% преброяване на контролните разписки и очаквано СИК на много места официално отказаха да го извършат, а други, видно по времето в протокола, са преписали директно данните от машинния протокол. Направили са и грешки. Добрата практика е да се извършва преброяване на малък процент контролни разписки и в случай на разминаване над заложената норма да се преминава поетапно към по-висок процент, като само в краен случай, и в отделни секции може да се стигне до преброяване на всички отрязъци.

Практика да се броят разписките и така да се определя резултатът не съществува, пионери сме.

Контролната (флаш) памет, която е основният носител на вота според техническото задание за тези конкретни машини и според решение на Конституционния съд, без никакви аргументи също беше зачеркната. След две денонощия препирни депутатите се съгласиха флаш паметта да бъде използвана, но само със съдебно решение, след обжалване. Машинногенерираните протоколи, които улесняваха работата на СИК и елиминираха сгрешените протоколи от машинните секции, бяха премахнати. Тази неотменима характеристика на машинното гласуване я няма и машините ще принтират разписки, без да са произведени за това. Цената е няколко хиляди лева за принтер, като на касов апарат.

Депутатите пощадиха район „Извън страната“, но удобно за тях не решиха детайлите – мандатите и списъците. И в страната няма подходящи за избори списъци. Използват се бази данни администрирани от ГРАО, които включват всички граждани, дори и тези трайно живеещи в чужбина и данни, събирани на доброволен принцип от НСИ за съвсем различни цели. Къде гласуваме остава уредено от реквизити, наследени от тоталитарното време.

Странно, че на никого в Народното събрание не му хрумна одит на списъците за адекватната им уредба, без мъртви души и хора, трайно извън страната.

Дискурсът вървеше между това дали да се използват данните от НСИ или от ГРАО. В България се гласува по настоящ адрес, докато в чужбина можем да гласуваме в произволна секция. Това не само ограничава правото на много българи да гласуват в собствената си държава, но ги поставя в дискриминационна позиция спрямо Българите зад граница.

Активна регистрация, като пилотен проект, може да подскаже решения. Всеки, който има основания да гласува в различно от постоянната регистрация място, в страната и зад граница, ще трябва да се регистрира предварително, улеснявайки изборната администрацията и служителите на МВнР. Дипломатите носят огромна тежест по провеждането на изборите, без да им се отменят останалите задължения. С малко служители и при три и повече избори на година, това става основна тяхна дейност. В закона все още не е отредено адекватно място на българските общности зад граница, които са ангажирани с изборите по места освен организационно, но доста често и финансово, като има случаи, когато гражданите доплащат разликата между предвиденото от държавата и реалната цена за наем на изборните помещения.

Остава още един проблем, който на първо четене може да изглежда маловажен, но е показателен за принципите на мислене и работа на миналите 4% бариера на последните избори – достъпът до широкообсъждания изходен код на машините. Решиха си да бъде предоставен единствено и само на тези партии и коалиции преминали последния път бариерата.

Клубът на щастливците. За останалите – горещата супа с горчив привкус.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar