Над 1.4 млрд. лв. търсят мнозинство: приемането на законите по плана за възстановяване е все по-невероятно
Точно 30 – толкова се редовните пленарни дни до края на годината, с които новото Народно събрание трябва да приеме близо 20 законопроекта, ако иска България да получи планираните за 2023 г. над 1.4 млрд. лв. по европейския План за възстановяване и устойчивост – най-сериозното по размер финансиране от години, предназначено за реформи в различни области. Изпълнението на задачата изглежда ако не напълно невъзможно, то силно рисковано предвид разпределението на силите в откриващия се следващата седмица 48-ми парламент.
Причината, от една страна, са условията на Брюксел – за да бъдат отпуснати парите, трябва да се приеме целият пакет законодателни промени, при това те не трябва да се отклоняват по същество от вече съгласуваното с Еврокомисията. Не по-малки са рисковете, произтичащи от вътрешнополитическата обстановка. Заради изострените отношения между партиите Народното събрание може изобщо да не успее да заработи навреме, за да успее със законопроектите, дори при извънредни заседания и отмяна на Коледната ваканция. Или заради фундаментални различия да не постигне съгласие за приемане на най-спорните проекти, като промените в работата на антикорупционната комисия. Стои също и опасността – под претекст да не бъдат загубени евросредствата – шарени мнозинства да успеят да прокарат проектозаконите с редакции, които макар формално да не се отклоняват от първоначалните текстове, да не позволят реални реформи.
Гласуването на мерките по плана за възстановяване и устойчивост ще е в конкуренция със совалките за съставяне на правителство и с тежките дебати по държавния бюджет за догодина.
Обсъждането ще започне … по-нататък
За да получи България предвидените от Брюксел над 1.4 млрд. лв., до 31 декември 2022г. властите трябва да изпълнят общо 62 цели по Плана за възстановяване и устойчивост. Те включват приемането на 21 мерки, като се направят промени в 16 законопроекта и одобряване на една „пътна карта“ – за неутралност по отношение на климата.
От началото на процедурата досега София е одобрила окончателно само един от нужните проекти по плана – промени в Закона за насърчаване на заетостта, одобрени от 47-ото Народно събрание. От оставащите сега 16 има един, който още се пише, а останалите са на различни етапи на одобрение преди внасяне в парламента.
Първото условие за приемането на законовите промени е да има работещ парламент. Новоизбраното Народно събрание е свикано следващата сряда – 19 октомври, но ефективната работа няма да започне тогава. Първият ден ще е посветен на избор на ръководство, а в следващите трябва да бъде съставен и приет правилникът за работа на депутатите и да се сформират постоянните комисии. Без комисии работата по законодателството не може да започне. Предходният парламент одобри комисиите три седмици след началото си. Този път срокът може да е дори по-дълъг, тъй като разпределянето на председателските места обикновено е обвързано с преговорите за правителство и управленско мнозинство, а те засега изглеждат силно проблематични. Така се очертава реалната работа да започне във втората половина на ноември.
Всеки законодателен текст трябва да мине на две четения в ресорните комисии и в пленарната зала. Между първо и второ четене текат процедурни срокове за внасяне на предложения, които могат да бъдат съкратени, но не и отменени.
Всичко или нищо, и без много мърдане
Задачата на депутатите се усложнява от това, че не могат да променят особено законопроектите, изготвени от предишното редовно или от служебното правителство. Пред „Дневник“ вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов обясни, че текстовете са съгласувани с Европейската комисия и имат нейното одобрение. „Разбира се, между първо и второ четене законите могат да се променят, но трябва да отговарят на поетите ангажименти. Политическите партии не могат да ги променят по какъвто начин си решат те“, обяснява Пеканов.
„При приемането в парламента изпълнителната власт ще трябва да следи изкъсо дали промените, които се предлагат по законите, не ги отдалечават от сърцевината на предложението“, посочи вицепремиерът.Ключов детайл е, че Еврокомисията не предвижда ред, по който да се получава само част от средствата, ако са направени част от реформите. С други думи докато не бъдат направени всички заложени промени, планираните за България над 1.4 млрд. лв. няма да бъдат отпуснати.Атанас Пеканов,
вицепремиер
Пеканов подчерта, че България изостава като цяло с мерките по плана и трябва да забърза реформите, ако иска да се вмести въобще във поетите ангажименти по плана до 2026 г. В противен случай в края на срока ще изгуби планираното финансиране за неизпълнените реформи.
Антикорупционният закон – ябълка на раздора
Засега изглежда, че най-много проблеми ще създаде приемането на законопроекта за реформа в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Прокарването на промени беше определено в миналия парламент като един от приоритетите на „Продължаваме промяната“, но според съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев беше блокиран от „Има такъв народ“. Бившата управляваща партия дори обяви, че именно опитът за промени в тази сфера е била истинската причина формацията на Слави Трифонов да напусне правителството и така да го свали от власт.
Внесеният сега от служебния министър на правосъдието Крум Зарков проект предвижда комисията да се раздели на две – за противодействие на корупцията и за конфликта на интереси. Същото разделение е предвидено и в отлежаващия от миналия парламент закон на „Продължаваме промяната“. И в двете законодателни предложения е заложено комисията за борба с корупцията да има разследващи функции.
Концепцията на Зарков обаче включва органът да се състои от петима души – двама избрани от парламента, по един излъчен от общите събрания на върховния административен и върховния касационен съд и един назначен от президента. По думите му това трябва да осигури равна отдалеченост на органа от институциите и да осигури участието на професионалисти в него.
„Продължаваме промяната“ се противопоставя на идеята държавният глава да има свой представител. Обединението „Демократична България“ засега не е оповестило политическа позиция по проектозакона, но даде да се разбере, че макар да подкрепя част от идеите на Зарков, ще има свои предложения по други. „Демократична България“ твърдо отстоява виждането, че антикорупционният закон трябва да бъде отделен от процедурата по конфискация“, коментира например бившият правосъден министър и настоящ депутат от обединението Надежда Йорданова пред „Дневник“ след обявяването на проекта на Крум Зарков.
На въпроси на „Дневник“ от ГЕРБ не коментираха еднозначно дали и кои текстове биха подкрепили и уточниха, че „ще е необходимо по-задълбочено обсъждане“. Оттам обаче подчертават, че идеите представляват връщане назад: „На първо четене изглежда, че новата комисия за борба с корупцията напомня на закритото аналитично звено БОРКОР (първия антикорупционен орган по времето на първото правителство на ГЕРБ – бел. авт.). Втората структура – комисия за установяване на конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобито имущество, на практика е сегашната комисия, с ограничени функции“.
Антикорупционната комисия беше създадена в настоящия си вид тъкмо при управлението на Бойко Борисов, а партията наложи последователно Пламен Георгиев и Сотир Цацаров за нейни председатели. И законодателните текстове, и попълването на съставите на органа бяха подкрепени от ДПС, която сега запазват мълчание по предлаганите от служебния министър текстове. Сега ГЕРБ и ДПС имат общо 103 гласа в пленарната зала, което им отрежда ключова роля при взимането на решения, особено ако не всички депутати присъстват.
От БСП също се въздържат от коментар, докато проектозаконът, който до 14 октомври е в процедура за обществена консултация, не бъде внесен в парламента. Останалите две парламентарни партии – „Възраждане“ и „Български възход“ не са излизали с позиция по текстовете,
Другият препъникамък за депутатите със сигурност ще бъде въвеждането на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор. Споровете за него обаче няма да са ключови в момента.
Екипът на бившия министър на правосъдието Надежда Йорданова вече подготви законопроекта по темата и на 21 октомври се очаква становището на Венецианската комисия. По думите на вицепремиера Атанас Пеканов пред „Дневник“ с това задачата, изисквана от България за предстоящия транш средства по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде изпълнена. За средствата по третия транш (нови над 1.4 млрд. лв.) законопроектът вече ще трябва да бъде приет.
Подготвеното: от делата за клевета, през медиацията до личния фалит
Най-много от подлежащите на приемане до края на годината законопроекти са в полето на правосъдието. Екипът на Крум Зарков е подготвил общо десет законопроекта, каза той за „Дневник“. Сред тях също има текстове, които се очаква да предизвикат спорове и съпротива при гласуване.
Промени в Закона за съдебната власт предвиждат инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) да получи повече правомощия да проверява интегритета на магистратите. Той въвежда и задължението за приемане на нов етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите.
Друг проект въвежда задължителна медиация при редица спорове (при развод по взаимно съгласие, други семейно правни казуси), като основната цел е по този начин да се разтовари работата на съдилищата. С промени в закона за правната помощ пък се предвижда разширяването на кръга от хора, които ще имат достъп до безплатни юридически услуги. Текстовете ще засегнат различни професионални групи и може да се очаква съпротива при въвеждането им, коментираха политици пред „Дневник“.
Поправки в Наказателния кодекс ще намалят наказанията за обида и клевета. Целта е журналистите да са защитени от съдебни дела, чрез които се прави опит за заглушаването на критични гласове, и да се въведе международният стандарт за по-нисък праг на защита за публичните фигури. Най-яростна съпротива тук се очаква от „Възраждане“, която е в кампания срещу част от медиите в страната, включително „Дневник“ и „Капитал“.
В пакета е включен и проект на закон за защита на хората, подаващи сигнали за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения – например, за нарушения при сключване на договори за обществени поръчки.
Крум Зарков вече представи и проектозакона, въвеждащ възможността всеки задлъжнял с повече от 10 минимални работни заплати за над шест месеца, да има право да задейства производство по несъстоятелност.
Изменения в търговския закон пък разписват по-добра процедурата по несъстоятелност и въвежда фалита на дребния предприемач.
И още: защитени зони и етажна собственост
Сред законопроектите извън сферата на правосъдието ключови са промените в Закона за биологичното разнообразие, с които се определят органи, отговорни за управлението на защитените зони, както и техните правомощия. Въвежда се задължението за разработване на планове за управление на всички защитени зони.
Поправки в Закона за обществените поръчки свалят задължението да се минава през процедура за поръчка, ако институция иска да популяризира дейността си през социалните мрежи.
В широкия кръг промени влизат и текстове за етажната собственост, въвеждащи възможността общото събрание да се провежда и онлайн, както и възможност отсъстващите да гласуват чрез писмена декларация до управителя или с електронен подпис.
Какво не е готово още
Най-големи трудности на служебното правителство създава Законът за енергетиката, в който трябва да се направят пет промени за целите на средствата на европейския план. „В него е заложена либерализацията на цените енергийния пазар. Това по принцип е нещо добро, но в момента Европа прави обратното – регулира цените, защото са волатилни заради цената на газа“, обяснява Атанас Пеканов. По думите му затова правителството договаря с Еврокомисията законопроектът да бъде приет, но да влезе в сила след няколко години.
Друг проблем в Закона за енергетиката е, че изисква точна дефиниция какво е енергийна бедност и въвеждане на механизъм как да се контролира получаването на помощи.
Неясни партийни позиции и мнозинства
Нито една от бъдещите парламентарни групи няма ясна и детайлна позиция как ще гласува по законопроектите.
„Продължаваме промяната“ и БСП най-често са заявявали като приоритет приемането на законите по плана за възстановяване и устойчивост, но с изключение за антикорупционния закон никога не са давали конкретни становища по останалите законопроекти. Вниманието на „Демократична България“ също основно е насочено към реформата в антикорупционната комисия и механизма за търсене на отговорност на главния прокурор.
В отговори до „Дневник“ ГЕРБ посочи, че в сферата на правосъдието „по-голямата част от публикуваните за обществено обсъждане законопроекти биха могли да бъдат подкрепени в по-голямата им част“. Конкретно се посочва, че партията няма особени забележки по законопроектите за медиацията, за правната помощ, за кадастъра и имотния регистър, за несъстоятелността на физическите лица.
От ДПС и „Български възход“ липсват дори общи позиции за законопроектите по плана за възстановяване и устойчивост. От „Възраждане“ досега са искали цялостно предоговаряне на плана заради поетия ангажимент за затваряне на въглищни централи в бъдеще. Вицепремиерът Пеканов обясни обаче, че нови промени по проекти и ангажименти в плана биха означавали още по-голямо забавяне.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте