Бивш полицай попада в разработка на свои колеги заради връзките си с известен наркобос. По-късно полицаят започва да расте в йерархията на МВР, а разработката срещу него е скрита. Накрая той става вътрешен министър, а контактите му с престъпния свят никога не излизат наяве.

Този сюжет звучи сякаш е заимстван от киното, но всъщност се твърди, че е съвсем реален. Миналата седмица историята беше разказана от служебния вътрешен министър Бойко Рашков с уточнението, че става въпрос за един от неговите скорошни предшественици. Засега конкретно име не е споменато.

Подобно покриване на разработки и информация не е изключение. Според Рашков става дума за практика, чиито правила дори са написани черно на бяло. Примерът с бившия министър и връзките му с наркобос само онагледи проблем, за който Рашков говори още от лятото – това, че прокуратурата незаконно е получила достъп до най-значимите секретни разработки на МВР през последните близо 10 години.

Той не крие подозрението си, че това е направено, за да разбере държавното обвинение всички обекти на интерес от страна на службите и тази информация да не бъде използвана по предназначение, а в интерес на бившите управляващи от ГЕРБ.

Един такъв министър може ли да направи нещо различно от мнението на министър-председателя? Бойко Рашков

„Един такъв министър, който е бил разработван от самото МВР, може ли да направи нещо различно от мнението на министър-председателя? Може ли да се съгласи да започне оперативна разработка срещу министър-председателя? Това е изключено в тези отношения на взаимна зависимост“, каза служебният вицепремиер Бойко Рашков пред Свободна Европа.

Той допуска, че случаите, в които секретни разработки на МВР са били стопирани и работата по тях не е постигнала конкретни резултати, вероятно са много на брой.

Причината се крие в едно формално звучащо споразумение за взаимодействие, което обаче се оказва по-силно от закон. То дава на прокуратурата възможност да чете и контролира всички по-важни секретни разработки на МВР, въпреки че няма подобно правомощие по закон.

Какво е това споразумение

Това се случва през август 2013 г., когато главен прокурор е Сотир Цацаров, а вътрешен министър – Цветлин Йовчев. На власт тогава е подкрепяното от БСП и ДПС правителство на Пламен Орешарски (2013-2014), в чийто кратък мандат Делян Пеевски беше избран за кратко за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това предизвика най-продължителните антиправителствени протести в България.

Години по-късно пък се оказа, че в този период целият информационен масив на МВР незаконно е бил обект на специални разузнавателни средства (СРС), използвани от ДАНС.

На този фон Цацаров и Йовчев подписват съвместна заповед, която утвърждава правила за координация и взаимодействие. Те предвиждат голяма част от оперативната дейност на министерството да бъде поставена под контрола на държавното обвинение, въпреки че нито един закон не казва подобно нещо. Нещо повече – на практика тези правила противоречат на Закона за защита на класифицираната информация, твърди Рашков.

Свободна Европа получи въпросния документ по Закона за достъп до обществена информация и потърси за коментар наказателния адвокат и бивш зам.-председател на Бюрото за контрол на СРС Георги Гатев и бившия прокурор и бивш зам.-министър на правосъдието Андрей Янкулов. Двамата бяха единодушни, че споразумението недопустимо е разширило правомощията на прокуратурата.

Каква информация е контролирана

Оперативната дейност е една от основните функции на МВР. Чрез нея министерството събира данни за престъпления, които след това предава за преценка на държавното обвинение. Това се случва в рамките на оперативни разработки, които са секретни и достъп до тях имат само водещите ги служители и преките им шефове.

Въпросното споразумение обаче предвижда голяма част от тези разработки да бъдат докладвани на административния ръководител на съответната прокуратура, веднага след тяхното откриване. Посочени са три условия – когато става въпрос за случаи, подсъдни на специализираните съдилища и прокуратури, за престъпления, които се наказват с повече от 10 години затвор, както и при използване на СРС.

Това споразумение не само, че дописва закона, но и го нарушава. Георги Гатев

Това според Георги Гатев на практика означава, че ръководството на държавното обвинение незаконно се е сдобило с възможност да чете всички данни, събрани чрез подслушване и проследяване.

„Това споразумение не само, че дописва закона, но и го нарушава. То дава на прокурорите възможност да се намесват във всяка една разработка или преписка, по която са използвани СРС, въпреки че няма законово основание за това“, смята адвокатът.

Гатев припомня, че „прокурорите могат да извършват контрол само по тези преписки и дела, които са им възложени на случаен принцип“ и законът не предвижда вариант да наблюдават оперативни разработки на МВР, особено когато не е образувано досъдебно производство.

„Огромна власт“

Андрей Янкулов вижда сериозен проблем и в друг текст от споразумението. Той казва, че прокурорският шеф се запознава с плана на действия на МВР и извършва предварителен правен анализ на данните.

Тука се създава един предварителен контрол върху оперативни разработки на МВР, за което няма никакво законово основание. Андрей Янкулов

„Излиза, че административният ръководител получава огромна власт – първо, да се запознава с всички изброени оперативни дела на МВР, второ, може да стопира всяка една реализация. Тук се създава един предварителен контрол върху оперативни разработки на МВР от административните ръководители в прокуратурата, за което няма никакво законово основание“, казва Андрей Янкулов, който в момента работи в организацията „Антикорупционен фонд“.

По думите му „цялостната концепция на това споразумение е такава, че задава предварителен контрол над оперативната дейност на МВР, който не почива на никакви законови разпоредби“.

Освен това се дават допълнителни правомощия на административните ръководители на прокуратури, които също не се споменават в никой закон.

„Прокурорът не може да надникне в делото на друг прокурор, в което може да има класифицирана информация, а с това споразумение е дадена възможност на прокурори да надникват в съвсем друго ведомство – в секретните му материали“, коментира и министър Бойко Рашков пред Свободна Европа.

„Нерегламентиран достъп“

Според него през последните осем години прокуратурата е осъществявала „нерегламентиран достъп до класифицирана информация, което трябва да се санкционира“, но никой не иска да го направи. Затова той е взел решение поне да прекрати едностранно споразумението и да го огласи.

Оперативните работници си отдъхнаха, защото самите те са осъзнавали, че има нещо нередно. Бойко Рашков

„Оперативните работници си отдъхнаха, защото самите те са осъзнавали, че има нещо нередно“, допълва Рашков и задава въпроса дали информацията от тези оперативни разработки, концентрирана в прокуратурата, е стигала до бившия министър-председател на Бойко Борисов, който всяка седмица се срещаше с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

„Доколкото виждам сега от разработки, които са ми докладвани, от тях самите личи, че са били стопирани на определен етап от тяхното развитие. Тогава, когато работата по тях е започнала да засяга длъжностни лица на по-високи нива в МВР. Вижда се как в един момент по тях е спряно да се работи без да се разбира каква е причината за това“, казва още вътрешният министър.

Според него по този начин „в определени периоди в нашата страна е изградена стройна престъпна среда, която е носела огромни печалби“. Миналата седмица той каза, че негов предшественик в МВР е бил разработван заради връзките му с наркобос, но това е останало скрито. Засега Рашков отказва да посочи кого има предвид.

„Всички разработки, които са се водили в МВР срещу лица, издигнати после на ръководни постове, трябва да се разсекретят, да се дадат на Народното събрание, когато се сформира нов състав, да бъдат разгледани от съответната комисия и обществото да получи информация какво е правено тук. Защото МВР не трябва да бъде каса, в която се крие престъпното минало на определени лица“, смята Рашков.

Свободна Европа изпрати няколко въпроса по темата Сотир Цацаров, който в момента оглавява антикорупционната комисия, но той отказа коментар. Цветлин Йовчев пък не отговаряше на мобилния си телефон. Въпроси във връзка със съдържанието на споразумението бяха изпратени и до говорителката на главния прокурор Сийка Милева, но до редакционното приключване на статията не са получени отговори.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar