– Министър Йорданова, поставяте си много амбициозна програма за съдебни реформи в следващите месеци, но кое е първото, по което вече работите?

– От първите дни съвместно с народни представители работим по финализиране на законопроекта за преструктуриране и промяна на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), така че тя да бъде разделена на две – антикорупционна и комисия, която да се занимава с отнемането на незаконно придобито имущество при завишени стандарти на производството.

Приоритет са и подобряване на достъпа до правосъдие на гражданите, включително чрез намаляване на държавните такси за достъп до правосъдие. Например, правилото за държавна такса от 4% върху цената на иска по граждански и търговски дела трябва да бъде преосмислено и да бъдат направени промени. Необходимо е да завършим реформата в областта на несъстоятелността. Процедурите трябва да станат по-бързи и сигурни. Това ще помогне и търговският оборот да бъде по-бърз и сигурен.

– Кога ще бъде приет законопроектът за преструктурирането на КПКОНПИ?

– Ще бъде обсъден още в първите три месеца на 2022 г.

– Тоест махането на настоящия председател г-н Сотир Цацаров трябва да се случи до края на март?

– Не говорим за личности. Изборът на нов състав на двете комисии трябва да се проведе непосредствено след приемането на законопроектите. След това в рамките на месец-два, в зависимост от процедурата, която посочи Народното събрание, ще бъде избран нов състав на комисиите.

– Ще преосмислите ли съществуването на гражданската конфискация, въведена у нас през 2012 г.?

– Това, което правим, е подобряване на режима за отнемане на незаконно придобитото имущество. Гражданската конфискация е факт и в други държави, включително членки на Европейския съюз и на Съвета на Европа. До откриване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество се стига в резултат на различни хипотези – едната е влязла в сила присъда, друга е установяване на несъответствие в рамките на производство в резултат на административно нарушение.

Взависимост от това каква е причината, трябва да се нанесат и съответните специфики за защита на засегнатите лица. Защото една е ситуацията, когато има влязла в сила осъдителна присъда в рамките на наказателно производство, в което на осъдения е осигурена висока защита на правата, друго е при ситуация, когато няма такова предхождащо производство.

– Планирате да натоварите комисията, която ще бори корупцията, с разследващи функции. Защо е нужен още един разследващ орган?

– Сега КПКОНПИ прави проверки, установява определени факти, събира писмени документи, обяснения от различните страни и се стига до една папка. Ако реши, че има данни за престъпление, папката отива в прокуратурата и тя разпорежда на разследващ орган да извърши същите действия отново.

Това, от една страна, много разтегля във времето установяването на корупционно престъпление, ако има такова, а от друга – на прокуратурата ѝ е лесно да си затвори очите, когато реши да не се занимава със съответното лице поради различни обвързаности, на които сме били свидетели толкова време.

Когато антикорупционната комисия има разследващи функции, действията, които извършва, и доказателствата, които събира, ще могат да бъдат използвани в рамките на наказателно производство. А при събрани доказателства се препятства възможността прокурорът да прекратява досъдебното производство.

– Кой ще се занимава с корупцията по високите етажи на властта след закриването на спецправосъдието?

– Това, че няма да има специализиран съд и специализирана прокуратура като отделни структури, не означава, че се премахва специализацията на прокурорите и разследващите органи. Напротив. И в момента има специализация на прокурорите, които работят по различни групи престъпления. Това е европейската и световната практика. При всички положения прокурорите ще продължават да се специализират в своята работа.

Премахваме не специализацията, а тази специфична връзка, която има в момента – отделна прокуратура, отделен съд, извадени от общата система, което води до изкривяване на процеса.

– Предишният парламент символично приключи своята работа с гласуването на първо четене на законопроекта за закриване на спецправосъдието. Същият проект ли ще се внесе в НС?

– Законопроектът е подобрен. В него са отразени бележките, които се получиха при общественото обсъждане в правната комисия и при дебата на първо четене. Прецизирани са текстовете за висящите дела в съдебна фаза, така че нито едно да не бъде прекратено, а напротив – да бъде догледано от състава, при който е.

Дебатът, който се провежда на експертно ниво, е как да се реши въпросът за подсъдността на по-сложните дела от гледна точка на правото, фактите и обществения интерес. Обсъждат се два варианта – да минат към ниво окръжен съд и прокуратура или да има по-различно решение – териториалният обхват да бъде в рамките на един апелативен район.

– Тоест окръжният съд в Пловдив например да гледа сложните корупционни дела в целия Пловдивски апелативен район?

– Да. Така ще се даде възможност да не се отварят вратите за твърде много неформални влияния. Но това е детайл, които се изяснява.

– Съдиите имаха възражение, че съдът е със самостоятелен бюджет и ако бъде закрит, няма да има такъв, съответно да поддържа администрация, което ще доведе до невъзможност да се догледат делата.

– Притесненията им бяха чути. В преходните и заключителните разпоредби се доразвиха норми, които гарантират помощните функции спрямо съдиите и съдебните състави.

– Ще изкара ли този състав на ВСС до октомври 2022 г., когато изтича мандатът му?

– Видно е, че настоящият състав на ВСС не се ползва с обществено доверие. Той не успя да изпълни функциите, възложени му от конституцията и Закона за съдебната власт. Не се справи с много от основните си задачи. Виждаме в какъв тупик е електронното правосъдие. На практика то не функционира, въпреки че имаха и финансовите и времевите ресурси. ВСС не се справи с адекватната оценка на натовареността на магистратите. Катастрофираха и опитите за адекватен проект на нова съдебна карта. Не създадоха доверие и увереност в обществото. Това са много тежки дефицити. Разбирам обществената нетърпимост към този ВСС и очакването час по-скоро да бъде сменен.

Това, което е много по-важно, е как да структурираме новия съвет, така че да не се стига до настоящите дефицити.

Ще настоявам ВСС да бъде променен по начин, по който да не откъсва магистратите от ежедневната им работа, а членовете да имат възможност, макар и в по-малка натовареност, да изпълняват магистратската професия. Това ще ги държи близо до магистратите, чиито проблеми трябва да решават, и няма да ги деквалифицира.

Какво се получава след 5 години работа в съвета? Членовете му се връщат на работните си места, загубили темпа на професионалното си развитие.

В годините ВСС все повече заприлича на администрация, на бюрократичен орган, отколкото на институция, призвана да отстоява независимостта на съдебната власт.

Ако видите какъв е дневният ред, включително на пленума на ВСС – съществените проблеми се неглижират, а с часове се дебатират въпроси за доставка и монтаж на климатици, консумативи и т.н. Това не бива да са въпроси за заседания на пленума на ВСС.

Изключително е важно как ще бъде формиран новият ВСС. Включително се обсъжда хипотеза, при която да има механизъм за по-широко обществено участие в квотата от Народното събрание. Например да не бъдат излъчвани действащи прокурори в Прокурорската колегия. Особено сега, когато прокурорите, избрани от прокурори, имат превес, а те идват от една централизирана структура. Обсъжда се и повече участие на академичната общност в Съдийската колегия, защото целта на парламентарната квота в този тип съвети не е парламентарният контрол, а предотвратяване на възможността системата да се капсулира и да се чуват и други гласове.

– Най-голямото предизвикателство за съдебната реформа е постигането на 160 гласа в парламента, с които трябва да се избират кадровиците и членовете на инспектората към ВСС. ГЕРБ вече зададоха червената си линия – Бойко Рашков. Може ли да се „пожертва“ вътрешният министър срещу отстраняването на Иван Гешев?

– В момента, в който се стигне до превръщането на принципния проблем в личностна вендета, означава, че сме се отклонили от целта, която преследваме. Ако ГЕРБ поставят личностни въпроси, тоест да кадруват в МС, за да заемат личностни позиции, означава, че не искат реален диалог, а си търсят извинения, за да не подкрепят едно или друго решение.

За тази „червена линия“ чувам през медиите. В конкретни, официални, даже и работни разговори не съм чувала тази линия да е поставяна. Това е разговор, който се води през медиите. В моите очи е по-скоро оправдание.

– Тогава какъв е пътят?

– Пътят е, като се обърнем към всеки един от народните представители. Особено тези, които наистина държат като реален приоритет добруването на обществото ни и добруването на децата ни. Аз вярвам, че когато нещата се поставят на принципна основа, поне част от тях ще променят позицията си.

– Ще говорите с всеки един от ГЕРБ да подкрепи предложени от вас 11 членове на ВСС, конституционен съдия, инспектори. Ще можете ли да ги убедите?

– Очаквам НС да проведе достатъчно убедителна процедура по номиниране на кандидатите, по тяхното изслушване, така че да имаме хора с безспорни нравствени качества, които да отговорят на много високи критерии. Нека бъдем откровени. В България има такива професионалисти, много често не са номинирани поради ред причини.

Същевременно парламентарните групи избират хора, които нямат така убедителни биографии за постовете, за които се излъчват. Ако вземем например изборите, които проведе Общото събрание на ВКС и ВАС с номинацията на конституционния съдия от тяхната квота – съдия Павлина Панова. Тя е един абсолютен професионалист. Нямаше никакви възражения по процедурата. Така че, когато бъдат номинирани професионалисти с безспорни качества и авторитет, това ще улесни подкрепата от всички парламентарни групи.

– Ще изкара ли Иван Гешев пълния си мандат?

– Статутът на главния прокурор и неговите правомощия ще бъдат променени. Ще бъде въведен механизъм за търсене на отговорност, когато той не изпълнява задълженията си и при данни за евентуално извършено престъпление.

Аз ще продължа да настоявам спрямо настоящия главен прокурор да бъде използван всеки механизъм да му бъде търсена отговорност и съответно предсрочно освобождаване, защото Гешев с поредица от действия показа, че нарушава своите задължения и поведението му не отговаря на етичните стандарти на магистратите. Продължавам да смятам, че той в един момент ще осъзнае своята отговорност и ще подаде оставка, за да не губи обществено време и ресурс.

Говори се, че се фокусираме твърде много върху персоната на настоящия главен прокурор. Това е предизвикано не от някаква личностна вражда, а поради причината, че докато той е главен прокурор, дебатът как да се подобри работата на прокуратурата и на правосъдието в България се измества в грешната посока. Губи се и обществена енергия и време в абсолютно грешни спорове. Вместо да решаваме проблемите, ги затлачваме.

– Казахте, че в плана за възстановяване е описан механизъм как ще се извършва това. Дайте подробности?

– Предвидено е, когато има данни за извършено престъпление от главния прокурор, да бъде избран по специфичен механизъм прокурорът, който да води разследване и съответно да реши дали да повдигне обвинение. Този механизъм трябва да гарантира безпристрастност. Първо, това да бъде извършено чрез случаен подбор между магистрати. Тоест да се включат както прокурори, така и съдии със съответния висок ранг.

Принципът е сходен със случайното разпределение на делата. Не зависи от субективен фактор, а чисто автоматизирано да бъде определен този магистрат. След което той в своите действия да не бъде йерархически или по какъвто и да е начин зависим от главния прокурор. Тоест да му се осигури автономност, а след приключване на мандата му да се върне в съдебната система с достатъчно гаранции, че няма да има опасност главният прокурор да се саморазправя с него. Но дългосрочната цел е промяна в конституцията.

– Но КС каза, че всеки прокурор може да разследва главния.

– На практика този механизъм не действа. Кой редови прокурор би предприел действия да разследва главния, при условие че неговото кариерно израстване и атестации зависят от Прокурорската колегия, която се председателства от главния прокурор?

– Получавате сигнали срещу Иван Гешев. Колко са?

– Много. Продължават да постъпват сигнали от граждани, фирми, лица с нестопанска цел. Те засягат както действия на Гешев, когато е бил в Специализираната прокуратура, така и сега като главен прокурор.

– Очаквате ли предложенията ви за реформи да бъдат атакувани и откъде?

– Убедена съм, че действията ни за реални реформи ще бъдат атакувани по всички начини. Било чрез отрицателни становища, било чрез обжалване пред КС. Знаем, че г-н Гешев е внесъл 2 искания за обявяване на противоконституционност на определени норми. Това е практика, която очаквам да продължи, но не я приемам с притеснение. Напротив, когато има сблъсък на мнения, е добре да бъде сезиран компетентният орган и да бъде взето окончателното решение. Така е в правовата държава, всеки си върши работата.

– Може ли главният прокурор да изкара пълния си мандат, ако прокуратурата рязко се активизира. Например повдигне обвинения на хора на най-високи позиции в бившето управление?

– Внезапното активизиране на прокуратурата, дори и да настъпи, не решава системния проблем. Той не трябва да минава през личностни сделки.

CV

Родена е през 1973 г. в Кубрат

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“

Специализирала е английско търговско право в Лондон

Професионалния си път започва като секретар на ОбИК в Кубрат през 1995 г.

От 2007 г. е вписана в адвокатската колегия в Разград

Работила е в МРРБ, където започва като експерт и стига до началник на дирекция „Правна“

От 2014 до 2015 г. е началник на кабинета на министъра на правосъдието Христо Иванов

Депутат в 45-ото и 46-ото НС от ДБ

На 13 декември 2021 г. е избрана за министър на правосъдието

Омъжена е, има един син

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле