Надежда Йорданова: Ще забраним всякакви контакти между жертви и насилник
И хората под 18 години, и поставените под запрещение ще могат да подават в съда молби за налагане на ограничителни мерки, предвиждат промените в Закона за защита от домашното насилие, казва в интервю за „24 часа“ министърът на правосъдието
И още акценти в интервюто: В кръга на тези, които може да потърсят помощ, включваме и интимните партньори, без да живеят заедно
Органите, пред които пострадалият е потърсил помощ, се задължават да препратят молбата за издаване на заповед за защита до съответния районен съд
Срокът за подаване на молба до съда се увеличава до 3 месеца, защото практиката показва, че на жертвите им е нужно време
Държавата ще финансира изграждането на защитени жилища и консултативни центрове
Насилникът ще е задължен да посещава програма за овладяване на агресията и справяне с гнева
Създава се Национална информационна система, в която ще се вписват и описват случаите
– Министър Йорданова, готови ли са промените в Закона за защита от домашното насилие, които са спешно необходими заради нарастващите случаи на тормоз в семейството?
– Законът за изменение и допълнение на сега действащия Закон за защита от домашното насилие е завършен изцяло, включително мотивите. В момента се работи по финансовата обосновка към него. Предстои да бъде разгледан в експертната коалиционна група „Правосъдие“ и да бъде внесен в Министерския съвет.
– Какво е новото?
– Много са новите законови положения. Възприели сме подход, който да гарантира ангажираност на държавата с политиките за превенция за защита, помощ и подкрепа при домашно насилие.
На първо място се разширява кръгът на защитените лица, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита по този закон.
Това е изключително важно, защото вече има много случаи, които не са обхванати от приложното поле на настоящия закон. Улеснява се достъпът до правосъдие, като се предвижда по искане на пострадалото лице, потърсило помощ в лекарски кабинет, център за защита, полицейска структура или общински орган, съответната институция да препрати молбата за издаване на заповед за защита до съответния районен съд.
По този начин ще се спестят време и средства на пострадалия и няма да се налага той да бъде препращан в съда, за да подаде молба.
– Тоест лечебното заведение, където жертвата е отишла за преглед, ще праща искането за защита в съда?
– Да, държавните органи в лицето на Националната комисия за превенция и защита от домашно насилие, както и самите лечебни заведения, неправителствените организации и други компетентни органи и институции ще създадат нужната организация и координация между тях.
Това е много важен елемент, защото по този начин пострадалите ще бъдат улеснени при получаването на съвет към кого да се обърнат, какво трябва да направят, от кого да получат непосредствена помощ и консултация.
– Кои хора се включени в кръга на защитените?
– Според последните статистически данни насилието у нас нараства тревожно. Всеки човек потенциално би могъл да стане жертва на домашно насилие. Насилието не е само физическо, то може да бъде и сексуално, психическо, икономическо и ограничаване на права.
Затова все по-често жертви са не само жени и деца, но и възрастни хора, както и хора с увреждания.
Ето защо с новия законопроект предлагаме да се разшири кръгът на лицата, които могат да потърсят защита от домашно насилие. Това са настоящи или бивши съпрузи, настоящи или бивши интимни партньори, лица, които се намират в родствена връзка. Ние разширяваме кръга на защитените, като включваме и хората, които са в интимна връзка, но не живеят заедно.
Предвижда се възможност всяко пострадало лице, независимо дали е навършило 18-годишна възраст, или е поставено под пълно или ограничено запрещение, има право да подаде молба за защита.
– Имаше спорове около дефиницията за икономическо и психологическо насилие. Дадохте ли определение на тези понятия и как ще се доказват в съда?
– Не сме дали законови дефиниции, защото съдебната практика изгради достатъчно критерии. Това, което отпадна от законопроекта и по което продължаваме да работим, е изменението в Наказателния кодекс (НК) по отношение на изискването за системност в случаите на домашно насилие.
В момента, за да бъде квалифицирано деянието като престъпление, се изисква то да е осъществявано системно. В хода на дебата за физическото и психическото насилие се установи, че към промени в НК трябва да се подходи по-внимателно. При физическото насилие е опасно да се изисква повторяемост, защото и първият докладван случай може да е фатален. Често, за да стигне жертвата до помощ, минава време. Но при икономическото и психологическото насилие може би трябва да се помисли за друг състав в НК. Затова продължаваме да работим в Министерството на правосъдието и ще предложим конкретни решения в законопроект за изменение на НК.
– Кога децата може да подават молба за защита – когато са свидетели на системен тормоз в семейството, или когато са жертви?
– За децата, които са свидетели на насилие, предвиждаме програми за помощ. Когато са жертви на насилие, са предвидени мерки за защита. Това е важна мярка и привеждане на българското законодателство в съответствие с международните стандарти, които предвиждат и лицата под 18 години, и хората под запрещение да могат самостоятелно да търсят защита.
Друг съществен нов момент в законопроекта е разширяването на обхвата на правната помощ, като сме предвидили възможност за безплатна правна помощ за пострадалите. Това е още една ангажираща стъпка на държавата, защото дава възможност за компетентна адвокатска подкрепа, като държавата поема разходите. Това е изключително важно.
Националното бюро за правна помощ към Министерството на правосъдието работи по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм, в областта на превенцията и борбата с домашното насилие той постига много добри резултати.
Мобилни екипи от адвокати и ромските медиатори в три области – Велико Търново, Стара Загора и Варна, обикалят отдалечените населени места и ромски квартали и предоставят безплатни правни консултации вече една година. Те се сблъскват с разтърсващи истории. Истории, които показват, че при ненавременно сигнализиране и получаване на закрила се променят съдби, особено на деца. Имаме вече няколко случая на изведени майки и деца в защитени жилища, постановени съдебни решения със заповед за закрила и заведени дела за родителски права.
– Увеличават ли се защитените жилища, какво се предвижда за бързото извеждане на жертвата от дома?
– Предвиждаме предоставянето на специализирани услуги като защитено жилище и консултативни центрове, които държавата трябва да осигури и финансира. Един от големите дефицити на настоящата ситуация е липсата на национален орган, който да изгражда политики, координира и контролира процесите по превенция и борба с домашното насилие. Преодоляваме този пропуск, като създаваме Национална комисия за превенция и за защита от домашно насилие. Задължение на тази комисия ще бъде аргументирано да инициира къде и колко защитени жилища е необходимо да се изградят.
– Какво се предвижда по отношение на насилниците? Обмисляте ли да бъдат задължени да посещават терапии за овладяване на гнева и агресията например.
– Да, ще бъдат въведени нови програми. Съдът ще може да постанови като задължителна мярка посещение на програма за овладяване на агресията и справяне с гнева. Това е от изключително значение, тъй като, за съжаление, се наблюдава рецидив при домашното насилие. Разширяваме още ограничителните мерки спрямо насилниците. Ще се забранява всякакъв вид контакт на насилника с жертвата, не само физически, но и чрез телефон, интернет и други способи. Ще бъде въведена възможност за забрана за издаване на разрешение за оръжие, както и на отнемането на такова. Забранено може да бъде и притежанието на взривоопасни вещества и пиротехнически средства.
– Когато има подаден сигнал или наложена мярка, ще се отнема оръжието?
– Да, когато има издадена заповед за незабавна защита или наложена постоянна мярка.
Практиката показва, че често при конфликт между родители жалбите за домашно насилие се използват като оръжие между тях. И има опити за злоупотреби. Затова предвиждаме редица мерки. Една от тях е от срока на заповедта за защита да се приспада срокът на заповедта за незабавна защита, за да не се разтегля безкрайно във времето така наложеното ограничение.
– Какво се прави за забързване на производството за налагане на ограничителни мерки?
– Изрично се регламентира координационен механизъм между различните институции, които имат правомощия в тази област. Това е изключително важно, за да бъдат създавани екипи и при случай на насилие МВР, социалните служби, Бюрото за правна помощ да работят заедно, без да е необходимо за преписките да се ходи от инстанция в инстанция. Това ще бъде една от главните задачи на националната комисия. За да се минимализират злоупотребите, се предвижда съдилищата, когато се произнасят, да извършват също оценка на риска.
Ще има методология, по която например да се прецени колко е рискова средата. Засилва се служебното начало. Съдът ще бъде задължен служебно да изисква различни видове справки, за да установи какви са родствените връзки, имало ли е предходни наказания и налагани мерки и др. Това ще ускори производството и ще го направи по-ефективно.
– Остава ли срокът до един месец след насилието да се подаде жалбата в съда?
– Увеличаваме този срок – до три месеца. Практиката показва, че понякога на жертвите им трябва повече време, за да съберат смелост и да се обърнат към съда.
– Един от проблемите е, че никой не знае колко са жертвите на домашно насилие у нас.
– За съжаление, към настоящия момент статистиката е разпокъсана. От една страна, се знае колко са заповедите за защита. За миналата година те са 3054, знаем колко сигнала са подадени на тел. 112, районните прокуратури в годишните отчети сочат колко хора са се обърнали към тях. Например в отчета на Софийската районна прокуратура за 2021 г. се сочи тревожната тенденция за увеличаване на сигналите, адресирани до тях.
Затова предвиждаме създаването на Национална информационна система, в която ще се вписват и описват случаите, насилникът, жертвата, в какво се изразяват насилието, наложените мерки. Това е важно, защото при последващи случаи или спор за родителски права например съдът, МВР или социалните служби, които ще имат достъп до тази база данни, да могат бързо и адекватно да предприемат необходимите действия.
Разширяваме и компетентните съдилища, които могат да гледат делата за мерки за защита. Предвиждаме компетентният съд да е както по постоянен, така и по настоящ адрес, на адреса, на който лицето пребивава в момента, или по мястото на извършване на насилието.
– Смятате ли, че тези промени ще дадат кураж на хората, които години търпят тормоз, на родителите, които не смеят да разкрият, че децата им ги малтретират?
– Вярвам, че ще придобият повече кураж, защото достъпът до защита ще се улесни. Предвижда се и задължение за държавата да осигури функционирането на национална телефонна линия за подаване на сигнали. Тя ще бъде денонощна и безплатна. Друга важна част от законопроекта са предвидените програми за обучение. Ще се разработи обучителна програма за училищата. За съжаление, има деца, за които насилието е ежедневие и те го смятат за нормално. Това трябва да се промени.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте