към оригиналната статия

Музиката във фризьорските салони вече с пари, собствениците им обаче не знаят

Глобата за неплатени авторски права е между 2000 и 20 000 лева

24 Часа 8 октомври 2020 1

„Спирам с музиката, няма да плащам. Ще си пускам само телевизия с филми и предавания.“ Това смята да прави собственичка на фризьорски салон в западните части на София, за да спази Закона за авторското право. Според него озвучаването на всяка търговска площ трябва да е с уредени авторски и сродни права, иначе собствениците му дължат глоба от 2000 до 20 000 лв.

„Явно ще трябва да си плащаме, няма да седим по цял ден като на погребение“, заяви друг собственик на фризьорски салон.

Така полюсни са мненията тези дни сред хората, които се занимават с фризьорство, козметика и фитнес. Причината е, че зачестяват проверките на полицията заедно с инспектор от Министерството на културата дали се спазва законът, променен през 2018 г. Двете години досега бяха оставени, за да може този вид бизнес да подпише договори за озвучаването, което е в салоните му. Въпреки достатъчното време обаче се оказва, че собствениците масово не знаят, че вече трябва да плащат за музика.

„Проверките започнаха от август и за момента са предимно предупредителни. Те имат информационен характер и засега не се издава акт при липса на уредени авторски права, само се пише предупредителен протокол“, обясниха от Министерството на културата пред „24 часа“. Целта е хората от фризьорския бизнес да се информират, тъй като

от следващата

година вероятно

ще започнат

реални проверки

с налагане

на глоби

Министерството дори е пуснало разяснителна брошура на сайта си как и къде могат да бъдат сключени договори с продуцентите на права. Сумите се плащат годишно и се изчисляват на площ. Така за помещение около 20 кв. м ще се дължи грубо около 120 лв. годишно.

„Плащането за търговска площ не е правилно. При мен примерно има 3 работни места, но са разположени върху широка площ. Защо тогава трябва да плащам повече от някой тесен салон със същия брой работни места? А и сумата остава ли същата при коронавируса, заради който заведенията увеличиха разстоянието между масите си и така на практика намаляват клиентите си?“, пита столичният фризьор Милен Василев. Според него с влизането на закона в сила някои „изкарват пари на гърба на салоните“. Какво се случва например, ако в салона звучи чуждо онлайн радио, което се приема безплатно, разсъждава той. Самият Василев изобщо не е сигурен дали парите, които ще плаща за авторски права на организациите „Мюзикаутор“ или „Профон“, ще стигат до авторите на музика. „В тези радиа например често не звучат оригинални авторски парчета, а миксирана музика“, обяснява фризьорът.

Така или иначе, фризьорските и козметичните салони, както и фитнес залите се оказват заплашени от солени глоби, ако в помещенията пускат музика на какъвто и да било носител.

Няма значение

дали тя звучи

от радиото,

телевизията,

от флашка,

някоя музикална платформа или закупен диск.

В разяснителната кампания се казва: „Озвучаването с музика на търговски обект, хранително или развлекателно заведение, както и всяко друго място, в което се посрещат клиенти, се отличава от използването за лични цели и представлява „публично изпълнение“. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) такова използване предполага предварително да се уредят съответните права.“

Правата са два вида – авторски и сродни. Първите са правата на създателите на музикалното произведение (композитор, текстописец и аранжор), а „сродни“ са на изпълнител и продуцент. Според закона

пускането на

музика се

превръща в част

от съответния

бизнес

и няма значение дали собственикът го прави за собствено удоволствие, или за да направи услугата си по-атрактивна.

Уреждането на правата става чрез организация за колективно управление на съответния вид права. „Музикаутор“ отговаря за авторските права, а „Профон“ – за сродните. Може да се плати и на независими дружества за управление на права, това са търговски дружества, които осигуряват достъп до музикални каталози с предварително уредени авторски и сродни права.

Разликата между първия и втория начин за уреждането на правата е в обема на репертоара, който клиентът има право да използва. Плащайки при първите, може да използвате всяка избрана от вас музика. При независимите дружества има ограничен каталог с музикални произведения, за които предварително са уредени правата.

Договорите с „Музикаутор“ и „Профон“ могат да се сключват чрез съвместната онлайн услуга на двете сдружения – www.musicpro.org. Там всеки би могъл да пресметне колко би струвал лицензът за неговия обект и да прати заявка, която постъпва едновременно в „Музикаутор“ и „Профон“. По мейл се получава комплект документи и инструкции за завършване на процедурата за размяна на хартиените копия. Плащането се извършва по банков път, срещу което се получават двата лиценза и указателни стикери, че правата на музиката в обекта са уредени.

Имайте предвид, че дори да имате легален достъп до съдържанието, чрез абонамент, в Spotify, това не означава, че може да го използвате във вашия бизнес. Това, че сте заплатили за абонамент или сте купили диск, означава, че може да ползвате съдържанието за лични цели, а не в търговската ви дейност.

Клиентите също нямат право, докато са на територията на обекта, да пускат от личния си телефон музика, освен на слушалки. Всеки собственик на обект следва да има ангажимент и да информира клиентите си, ако няма разрешение за публично изпълнение на музика.

Собственици на салони за красота се питат как точно музиката помага на бизнеса на една маникюристка например. Обяснението е, че ползването на музика в обектите

носи добавена

стойност на

услугата,

която бизнесът предоставя на клиентите си. Доказателство за нейната стойност е и фактът, че отсъствието на музика може да понижи посещаемостта на един обект или консумацията на предлагани продукти. Отделно е доказано и че музиката повишава настроението, тонуса и производителността на служителите, което носи допълнителна добавена стойност в бизнеса.

„Както в международен мащаб, така и в България е прието, че бизнесът трябва да споделя част от печалбата си с тези, които допринасят за нея. В същото време авторите на музика и нейните изпълнители получават възнаграждения, чрез които са мотивирани да творят повече и по-качествени продукти, с които отново да захранят бизнеса.

Именно поради тази причина се изисква музикален лиценз за всяко публично място – освен хотели, ресторанти и заведения, но търговски обекти, музеи, галерии, спа и спортни центрове, студиа за тренировки, фитнеси, фризьорски и козметични салони, транспортни средства. Навсякъде, където се ползва музика извън пространствата за ограничено лично ползване“, обясниха от „Музикаутор“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

24 Часа