Има риск цялата енергия около конституционните промени да се фокусира върху темата за националния празник, но дали това ще стане зависи от на политиците, които биха могли да свалят напрежението.

Това каза пред БНР преподавателят по история на държавата и правото в Нов български университет и бивш депутат проф. Екатерина Михайлова по повод лансираната от „Продължаваме промяната-Демократична България“ идея през промените в конституцията да се промени националният празник на България от 3 март на 24 май.

По думите ѝ въпросът за промяна на националния празник се повдига често, но той е „съвършено нова тема на конституционно ниво“.

„Никога досега националният празник не е бил вписван в нито една от българските конституции. Прегледах няколко конституции по света, на големи държави, не срещнах там подобен запис. Но няма пречка“, подчерта Михайлова.

В момента официалните празници в страната, включително и националният, са записани в Кодекса на труда. Идеята на ПП-ДБ обаче е националният празник да е в основния закон и предлагат да е 24 май.

„Ако бъде на ниво конституция, наистина изисква едно голямо съгласие. Такова съгласие се изисква и на законово ниво. Защото става въпрос за национален празник, а не за нещо, което един или друг харесва. Съгласието трябва да надхвърля далеч и сегашното парламентарно представителство, защото конституцията е и обществен договор, освен основен закон“.

По повод това, че след обявяването на конституционните промени на ПП-ДБ, темата се е изместила от съдебните промени на това дали 24 май да стане национален празник, Михайлова каза:

„Не е нелогично това, което се получава като дебат – и политически, и обществен. Защото темата за съдебната власт първо е много по-професионален въпрос, а на второ място тя се дискутира вече в рамките на много години“.

Михайлова посочи, че харесва 24 май за национален празник. „Ние всички обичаме този празник. Струва ми се, че няма българин, който да не обича 24 май. Но аз лично нямам против и да е и някоя от датите в месец септември. Съединението е изключителен акт на Българите, които сами го правят. Независимостта също. Това са от тези много светли моменти в българската история“, добави тя.

Относно идеите за реформа в съдебната система тя коментира, че и досега е застъпвала позицията, че мандатите на ВСС, на ръководителите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, на главния прокурор са дълги.

„Огромната мощ на главния прокурор идва през надзора за законност. Решението за превес на професионалната квота във ВСС е в унисон с препоръките, които идват от европейските институции. Има дискусионни въпроси. Не съм сигурна, че трябва се отмени правомощието на президента да може веднъж да е несъгласен с това, което му се предлага от ораните на съдебната власт за кадровите им решения. В годините имаме примери, в които няколко български президенти са се намесвали, но не по лош начин. Това е коректив. Част от баланса между властите“, допълни проф. Михайлова.

По думите ѝ промените, които се предлагат в частта „съдебна власт“, са в голяма степен очаквани.

Един кмет да има не повече от два мандата е възможно решение, но дали е добре политически – трябва да има дебат по въпроса, посочи е тя.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar